Наскоро - за да обясни каква обществена енергия е необходима,

Наскоро - с цел да изясни каква социална сила е нужна, с цел да се трансформират съществуващите правила - Кирил Петков се базира на австрийския икономист Йозеф Шумпетер, представител на Еволюционната икономическа школа, съгласно който, с цел да се случат огромни промени, е нужна волята на елита, който е долу-горе 2% от популацията. Действията на елита пък зависят от основаните правила. В Древен Рим елитът се е групирал към императора. В междинните епохи елитът е бил в армията. Къде е в този момент елитът, не е доста ясно, само че пък няма нищо изумително в това, че Кирил Петков се базира на теорията на знаменит икономист.

Има обаче различен, още по-известен икономист, чиито препоръки Кирил Петков сигурно ще следва. Това е Майкъл Портър. Проф. Портър е учител на Петков в Харвард - при него бъдещият ни министър-председател е специализирал развиване на клъстерни тактики. 

Портър е най-влиятелният мъдрец в региона на ръководството и конкурентоспособността, познавач по конкурентното преимущество на нациите. Едва ли някой е дефинирал по-достъпно по какъв начин един бизнес може да стане и да продължи да бъде конкурентоспособен, затова - прелъстителен. 
Портър има непокътнато място в историята с

 

концепцията си за " петте конкурентни сили "

 

Те заено с " веригата на цената " и " генеричните тактики "  определят стратегическите модели, които всеки възпитаник на Портър следва по пътя си. Ще ги следва и Кирил Петков. Той към този момент основа своя Център за стопански тактики и конкурентоспособност в СУ. 
Въпросът е по какъв начин научените от Портър икономически теории могат да се трансферират в политическите връзки.

Според Портър първия детайл, нужен да станеш привлекателен в бизнеса, първата движеща мощ е “интензитетът на конкурентните сили ”. От бизнес позиция тук нещата са ясни - в случай че играеш в огромен отрасъл, има повече съперници, повече битка, блян към понижаване на разноските, повишение на качеството и т.н. 
По този въпрос Кирил Петков евентуално ще направи следното - ще се опита да работи с повече сътрудници в реформаторския бранш, тъй като е в мощна позиция. От друга страна - в един сполучлив бранш като реформаторския има високи бариери, които пречат на излизането от него - по този начин Петков ще е сигурен, че хората, които са дали единодушие да работят за смяната, няма да избягат от нея. В същото време постулатът изисква от Петков да резервира жива конкуренцията на ГЕРБ - евентуално като поддържа непрекъснат огън. В смисъл - задачата не е да се банкрутира ГЕРБ, тъй като от това ще загуби конкуренцията. 

 

Вторият принцип на Портър визира договарянията и клиентите

 

При Петков ще става дума за гласоподаватели и политически сътрудници и “втората мощ ” ще звучи по този начин - методът към гласоподавателите е основен, даже и да замирисва на популизъм, а разликите в концепциите сред реформаторските партии няма по какъв начин да е огромна, защото диференциацията на продуктите, предлагани в сектора, е дребна.

Разбира се, постоянно ще е ясна заплахата от нахлуване на реформаторския пазар на заместващи артикули - видяхте по какъв начин един новаторски артикул - Има Такъв Народ, бе сменен от различен подобен - Политическа партия, без това да повлияе на пазара на промените и на увереността на потребителите на промени. Но такава заплаха съществува и това е обяснено добре в " третата мощ " на Портър. Петков ще бъде нащрек отнякъде да не се появят нови, заместващи идеи/продукти, които да спрат порива за съответните промени, които 4-те договарящи партии договориха. Това значи -

 

никакви спомагателни промени с изключение на договорените 

 

не могат да бъдат на дневен ред. Нещо повече - никакви нови публични полемики не са добре пристигнали, с изключение на тези, които са планувани. И всеки да се простира до равнището на подготвеност, в тази ситуация - до повереното му министерство.
Петков взема властта и няма да я пусне скоро, защото в неговата визия е налице опасност от навлизането на нови съперници. Щом разликата сред предлаганите хрумвания е дребна, щом е елементарно да извикаш “Долу Борисов ", " Долу Гешев ”, щом достъпа до партии във властта е елементарен и щом властта се свързва с пари, т.е. - с разпределението на бюджетни средства, съществува голяма възможност още някой да изиска да се намърда по-близо до ръководството. Петков ще е срещу появяването на нови разпределители на бюджетните средства, ще се ограничи до съществуващата коалиция и ще работи за ограничение на упоритостта на сътрудниците. 
Това е хубаво. Лошото е, че гледайки на политиката като на бизнес,

 

Петков ще гледа да монополизира концепцията за смяна

 

На процедура тя, концепцията за смяна, бе съсредоточена де факто в Политическа партия, а и де юре нещата ще стоят по този начин - Политическа партия е фундаментът, върху който стоят останалите 3 партии и обединения. Те подписват политически контракт не между тях, а през медиатора - Политическа партия. Това дава цялостен надзор върху продуктите на пазара, а участниците в него не са част от бизнес продукта, а снабдители на услуги. Парцелирането на министерства също се връзва с концепцията - всеки младши сътрудник в смяната на България ще следи за качеството на един артикул, общата картина ще бъде сглобявана от Кирил Петков. Вече стана ясно, че в случай че министър не дава отговор на условията за качество на смяната, той би трябвало да бъде обречен от номиниралите го, а не от премиера. Феодализирането на министерства не звучи добре на политически език, само че в бизнеса логиката е друга - тук се приказва за секторна специализация.

Разбира се, единствената гаранция за сполучлива политика е в дейностите на Кирил Петков, а не в " силите " на Портър. Но пък положителното университетско обучение постоянно е било за предпочитане пред безкнижовността.