Вече две десетилетия се срещаме, за да отбележим най-добрите постижения от изминалата година, каза доц. Христо Попов
След два дни се навършват 55 години, откогато за първи път е извършен празникът на българските археолози. Поводът е освен Трифон Зарезан, само че и успението на св. Константин-Кирил Философ, който на 14 февруари 869 година напуща този свят в Рим, където е и заровен. Това сподели шефът на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) доцент доктор Христо Попов на откриването на довечера.
Нашите огромни имена професори, които са се обединили към концепцията – Тодор Герасимов, Иван Венедиков, Станчо Ваклинов и доста други – слагат началото на тази традиция в избата в Преслав. И този празник ни събира към този момент повече от половин век, а към този момент близо две десетилетия се срещаме дружно, с цел да отбележим най-хубавите достижения от миналата година.
Той благодари на екипа на Националния археологически музей за свършената работа. Повярвайте ми, да видите находки реставрирани единствено два-три месеца след изваждането им от земята, не е лесна задача. Тази галерия е групов труд. В нея вземат участие над 20 музея от страната – районни, национални, общински и профилирани. Благодарим им за партньорството и взаимната работа, сподели още доцент Попов.
Няма да приказвам за проблемите – те постоянно съществуват. Надяваме се политиците този път да си изпълнят обещанията и да си кажем в очите какви са проблемите и по какъв начин могат да бъдат решени, добави шефът на НАИМ-БАН.
Над 300 находки от 31 обекта „ Българска археология 2025 “ в Националния археологически музей. Експозицията може да бъде прегледана в зала „ Временни изложения “ на музея до 7 юни. Тази година съорганизатори са 19 исторически и археологически музея от цялата страна, измежду които Националният исторически музей, Регионалният археологически музей – Пловдив, районните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Враца, Пазарджик, Перник, Плевен, Шумен, Ямбол, както и музеите в Сандански, Белоградчик, Ботевград, Дупница, Дългопол, Каварна, Петрич, Провадия и Тополовград.
Нашите огромни имена професори, които са се обединили към концепцията – Тодор Герасимов, Иван Венедиков, Станчо Ваклинов и доста други – слагат началото на тази традиция в избата в Преслав. И този празник ни събира към този момент повече от половин век, а към този момент близо две десетилетия се срещаме дружно, с цел да отбележим най-хубавите достижения от миналата година.
Той благодари на екипа на Националния археологически музей за свършената работа. Повярвайте ми, да видите находки реставрирани единствено два-три месеца след изваждането им от земята, не е лесна задача. Тази галерия е групов труд. В нея вземат участие над 20 музея от страната – районни, национални, общински и профилирани. Благодарим им за партньорството и взаимната работа, сподели още доцент Попов.
Няма да приказвам за проблемите – те постоянно съществуват. Надяваме се политиците този път да си изпълнят обещанията и да си кажем в очите какви са проблемите и по какъв начин могат да бъдат решени, добави шефът на НАИМ-БАН.
Над 300 находки от 31 обекта „ Българска археология 2025 “ в Националния археологически музей. Експозицията може да бъде прегледана в зала „ Временни изложения “ на музея до 7 юни. Тази година съорганизатори са 19 исторически и археологически музея от цялата страна, измежду които Националният исторически музей, Регионалният археологически музей – Пловдив, районните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Враца, Пазарджик, Перник, Плевен, Шумен, Ямбол, както и музеите в Сандански, Белоградчик, Ботевград, Дупница, Дългопол, Каварна, Петрич, Провадия и Тополовград.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ