Наскоро препрочетох романа на Нарине Абгарян Три ябълки паднаха от

Наскоро препрочетох романа на Нарине Абгарян „ Три ябълки паднаха от небето ". Историята за индивида, който си купил нови обувки на пазара, ме порази надълбоко. Мъжът желал незабавно да обуе новата си облага, само че жена му се скарала: „ Не бъди простак. Ще ги обуеш за неделната работа. " Възрастният мъж бил извънредно афектиран, а брачната половинка му разпалено обяснявала, че има облекла и обувки за всеки ден, а има и елегантни - за специфични случаи...
Възрастните хора се прибрали вкъщи си и мъжът ненадейно починал. Тя го погребала, само че със старите прокъсани чепици. Така де, ами новите били чисто нови, необувани дет се вика... Покойният всяка вечер почнал да се явява на благоверната си и да я укорява за алчността й. Наложило й се да дочака гибелта на следващата стара жена в градчето и да даде новите мъжки обувки с размер 45 - да погребат старицата с тях.
Един прочут с оскърбление ми описа по какъв начин в миналото бил афектиран от баба си. Бил на седем годинки. Дошъл й на посетители за пролетната почивка и я помолил да отвори сладко от ябълки. Няма метод - бил отговорът. Бабата пазела сладкото за обичайния щрудел с ябълки послучай Петдесетница. Момчето първо се опитвало да убеди старата жена, след това избухнало в сълзи и най-после по релсите се прибрало вкъщи. За благополучие, това  „ вкъщи " било в прилежащото близко село. Бабата не доживяла до Петдесетница, умряла две седмици преди огромния църковен празник. А един комшия откраднал буркана със сладко, пътьом прибрал още въдиците и едно буре за мариноване на краставички.
Лелята на втора ми братовчедка има готина карирана пола, прилежно сгъната в скрин, където са и другите облекла, готови за бъдещото заравяне. „ Харесваш ли я? " - запитвам. „ Много! " - дава отговор ми. „ Ами носи я! " -  споделям. „ Ще й пристигна времето... " - пошепва ми. Красноречиво се пробвам да й обясня, че няма по какъв начин да се зарадва на полата, в случай че е в нея на път за личния си гроб. Но би било отлично да си я постави в този момент и да отиде за самун, облечена в нея. Тя се подсмихва многозначително и ми споделя, че живота още даже не съм го помирисала, тоест да не давам ум с това жълто към устата си. Родителите ми от няколко години отхвърлят да вървят на санаториум. Те боледуват постоянно, пият килограми нурофен, само че отхвърлят да преминат курс на лекуване и да вземат порция радонови вани. Баща ми се стимулира с обстоятелството, че в страната се води война и го е позор в подобен миг да се грижи за здравето си, когато хората умират на изток.
Един другар от време на време си спомня за прословутия деликатесен буркан с шпроти. Майка му купила дефицитната стока на мега атрактивна цена и скрила рибките за идния празник, само че не погледнала периода на валидност. Дошъл часът „ Х “. В чиниите имало препечени филийки, намазани с майонеза, резенчета кисели краставички и стръкове свеж копър, а шпротите отишли в коша за отпадък, тъй като били развалени.
Синдромът на забавения живот е доста комфортен. Можете да се увиете в него, като в пашкул и да оправдаете страховете и мързела си. Нежелание за деяние и взимане на решения. Когато децата пораснат, когато пристигна лятото, в петък вечер, по Великден... От понеделник, от първи септември, след празниците или когато свърши войната.
От сутринта чакаме вечерта. Вечерта започваме да чакаме новото утро. Оставяме за различен път или „ за празник " елегантни покривки, елегантни думи, мисли и фантазии. Отлагаме започването на най-хубавата работа и отхапването от най-голямото парче.
Чакаме опция, подобаващия миг, първия лунен ден. Отлагаме младостта за старостта, забравяйки, че животът е това, което се случва тук и в този момент.

Автор: Ирина ГоворухаИзточник