Променят ли се цветовете по картата на Балканите?
Наскоро посланикът на Съединени американски щати в Косово Грег Делави даде обстойно изявление за локална телевизия и много малко бяха нещата, зад които можа да застане изрично. Повечето му отговори бяха по този начин уклончиви, че приличаха на сюжет от подигравка, която осмива политическото говорене.
Едно от дребното неща, които прозвучаха задоволително изрично, беше в действителност под формата на намек. Подсети водещия, че следващата година има Евроизбори и никой не може да планува изхода им. Това беше отговор, обвързван с въпроса реалистично ли е да се допуска, че скоро ще има съгласие сред Косово и Сърбия. Намекът беше, че нищо не се знае и преразпределението на силите може да докара я до усилване на позицията на Косово, я – до намаляване.
В същото време на съответни въпроси Делави отговаряше, че „ не е негова работа “ да споделя кой е верният път, че си зависи от жителите на Косово да заявят какво желаят и така нататък Което може да се пояснява и като смяна на политиката на Вашингтон във връзка с най-младата страна на Балканите. Може да се пояснява и като един тип казване: „ Вече сте си сами “… или някаква по-лека форма на това, като да вземем за пример: понижаваме поддръжката или краткотрайно сменяме курса, или не разчитайте толкоз доста към този момент на нас.
Това, съчетано с предния намек – за Евроизборите, може умерено да се пояснява като подготовка на огромните играчи в международната политика да видят картата на Балканите, нарисувана в други – нови цветове. Не, не става дума за смяна на граници; става дума за смяна на сфери на въздействие. А в действителност за какво да не става дума и за смяна на граници. Ако част от контракта сред Белград и Прищина е част от Косово да се върне към Сърбия… Все отново страната желае да върви напред – към Европейски Съюз, към НАТО. Докато са в това състояние, тази врата им е затворена. Така че Белград може и да опитва да се възползва, пък косовският президент Хачим Тачи среща в последно време (всъщност от не толкоз скоро) мощна съпротива в страната си. Скоро може и да не е водещият групата за договаряния, най-малко по този начин загатват други политици, медии. Освен това Делави не даде безапелационен отговор на нещо доста значимо: дали Съединени американски щати изцяло изключват разделянето на Косово като част от договорката. Само сподели, че каквато и да е договорката най-после, страната би трябвало да я одобри.
Дали всичко това касае нас? Касае ни и то още по какъв начин. България е външна граница на Европейски Съюз и също така е много стратегически значимо ситуирана на Балканите. Всъщност, в случай че се замислим – на картата на Европа. Влиянието ще минава и отсам. Интересува ни от кое място и накъде ще духа вятърът. Влиянието не значи единствено политическо, значи икономическо също по този начин. А стопанската система не постоянно е светла. Има доста нюанси сиво, та чак до черното. Та по тази причина ни е значимо от кое място идва въздействието – първо от коя част на света – изток или запад; и от кои политико-икономически кръгове също по този начин. Трябва да знаем има ли предвидимост в района, тъй като тя значи сигурност. Тя е основна.
По време на Европредседателството ни две от най-важните и дискутирани тематики бяха точно Западните Балкани и Сигурността. Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред Цветан Цветанов на няколко пъти акцентира положителната ни работа и с американските сили за сигурност, и с ЕВРОПОЛ. Съвременният свят е цялостен с рискови детайли – било то хора, които желаят да навредят на цивилизацията ни, било то рискови артикули. Неща които към този момент значително заобикалят страната ни. Ако желаеме да продължи това да е по този начин, ще би трябвало да се молим спорът сред Сърбия и Косово да завърши и районът да се кротне. Ако и Македония и Гърция се схванат – напряко отлично. Защото „ в мътни води… “, нали знаете. Ние желаеме бистри води.
И в двата упоменати разговора България има съществено присъединяване. Сериозни напредъци по тях бяха направени на срещи, извършени точно в София през последните месеци. Страната ни беше заложила тематиките измежду целите си по време на Председателството.
Оттук насетне, с цел да не сме единствено безмълвен наблюдаващ, ще би трябвало да се намесим – на политическо, на експертно равнище, всячески. Казахме „ А “, да довършим писмеността. Да не оставяме Европа и Съединени американски щати да не помнят тези цели. Направени са връзки на външнополитическо равнище, на равнище служби за сигурност – би трябвало да се комуникира с тях, да им се припомня, да се попритиснат малко, в случай че би трябвало – стратегически значими сме, не сме им безразлични, ще би трябвало да ни слушат. И като сътрудник на НАТО не сме просто „ статисти “. Ето – одеве се върна 35-ият ни контингент от Афганистан. Не кой да е контингент – най-големият ни (158 военни). Така че не сме нито толкоз безгласни, нито толкоз слаби, както някои се пробват да ни изкарат. Време е да си поговорим с сътрудниците и да заявим, че и България има позиция във връзка с Балканите и то като сериозен състезател.
Едно от дребното неща, които прозвучаха задоволително изрично, беше в действителност под формата на намек. Подсети водещия, че следващата година има Евроизбори и никой не може да планува изхода им. Това беше отговор, обвързван с въпроса реалистично ли е да се допуска, че скоро ще има съгласие сред Косово и Сърбия. Намекът беше, че нищо не се знае и преразпределението на силите може да докара я до усилване на позицията на Косово, я – до намаляване.
В същото време на съответни въпроси Делави отговаряше, че „ не е негова работа “ да споделя кой е верният път, че си зависи от жителите на Косово да заявят какво желаят и така нататък Което може да се пояснява и като смяна на политиката на Вашингтон във връзка с най-младата страна на Балканите. Може да се пояснява и като един тип казване: „ Вече сте си сами “… или някаква по-лека форма на това, като да вземем за пример: понижаваме поддръжката или краткотрайно сменяме курса, или не разчитайте толкоз доста към този момент на нас.
Това, съчетано с предния намек – за Евроизборите, може умерено да се пояснява като подготовка на огромните играчи в международната политика да видят картата на Балканите, нарисувана в други – нови цветове. Не, не става дума за смяна на граници; става дума за смяна на сфери на въздействие. А в действителност за какво да не става дума и за смяна на граници. Ако част от контракта сред Белград и Прищина е част от Косово да се върне към Сърбия… Все отново страната желае да върви напред – към Европейски Съюз, към НАТО. Докато са в това състояние, тази врата им е затворена. Така че Белград може и да опитва да се възползва, пък косовският президент Хачим Тачи среща в последно време (всъщност от не толкоз скоро) мощна съпротива в страната си. Скоро може и да не е водещият групата за договаряния, най-малко по този начин загатват други политици, медии. Освен това Делави не даде безапелационен отговор на нещо доста значимо: дали Съединени американски щати изцяло изключват разделянето на Косово като част от договорката. Само сподели, че каквато и да е договорката най-после, страната би трябвало да я одобри.
Дали всичко това касае нас? Касае ни и то още по какъв начин. България е външна граница на Европейски Съюз и също така е много стратегически значимо ситуирана на Балканите. Всъщност, в случай че се замислим – на картата на Европа. Влиянието ще минава и отсам. Интересува ни от кое място и накъде ще духа вятърът. Влиянието не значи единствено политическо, значи икономическо също по този начин. А стопанската система не постоянно е светла. Има доста нюанси сиво, та чак до черното. Та по тази причина ни е значимо от кое място идва въздействието – първо от коя част на света – изток или запад; и от кои политико-икономически кръгове също по този начин. Трябва да знаем има ли предвидимост в района, тъй като тя значи сигурност. Тя е основна.
По време на Европредседателството ни две от най-важните и дискутирани тематики бяха точно Западните Балкани и Сигурността. Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред Цветан Цветанов на няколко пъти акцентира положителната ни работа и с американските сили за сигурност, и с ЕВРОПОЛ. Съвременният свят е цялостен с рискови детайли – било то хора, които желаят да навредят на цивилизацията ни, било то рискови артикули. Неща които към този момент значително заобикалят страната ни. Ако желаеме да продължи това да е по този начин, ще би трябвало да се молим спорът сред Сърбия и Косово да завърши и районът да се кротне. Ако и Македония и Гърция се схванат – напряко отлично. Защото „ в мътни води… “, нали знаете. Ние желаеме бистри води.
И в двата упоменати разговора България има съществено присъединяване. Сериозни напредъци по тях бяха направени на срещи, извършени точно в София през последните месеци. Страната ни беше заложила тематиките измежду целите си по време на Председателството.
Оттук насетне, с цел да не сме единствено безмълвен наблюдаващ, ще би трябвало да се намесим – на политическо, на експертно равнище, всячески. Казахме „ А “, да довършим писмеността. Да не оставяме Европа и Съединени американски щати да не помнят тези цели. Направени са връзки на външнополитическо равнище, на равнище служби за сигурност – би трябвало да се комуникира с тях, да им се припомня, да се попритиснат малко, в случай че би трябвало – стратегически значими сме, не сме им безразлични, ще би трябвало да ни слушат. И като сътрудник на НАТО не сме просто „ статисти “. Ето – одеве се върна 35-ият ни контингент от Афганистан. Не кой да е контингент – най-големият ни (158 военни). Така че не сме нито толкоз безгласни, нито толкоз слаби, както някои се пробват да ни изкарат. Време е да си поговорим с сътрудниците и да заявим, че и България има позиция във връзка с Балканите и то като сериозен състезател.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ