Накъде върви Монголия?
Наскоро папа Франциск, в доста преклонна възраст, реши да направи деветчасов полет от Ватикана до Монголия, страна, в която има една от най-малките католически общности (около 1400 души). От 25-те католически свещеници, които служат там, единствено двама са монголци. Интересното е, че „ кариерата ” на най-обещаващия най-млад (45-годишен) кардинал на Светия трон Джорджо Маренго е тясно обвързвана с Монголия.
Папата дойде в Улан Батор на 1 септември и остана пет дни. Много наситената стратегия на папата включваше срещи с публични лица, в това число президента Ухнаагиин Хурелсух, дипломати, свещеници и мисионери. Централното събитие на визитата беше литургията му на закритата сцена за хокей на Степ Арена в Улан Батор, където с изключение на монголските вярващи имаше католици от Китай, Тайланд, Казахстан, Киргизстан, Азербайджан, Русия и Виетнам.
Трябва да се признае, че и през днешния ден равнището на набожност измежду популацията на Монголия остава ниско. Това важи и за тибетския будизъм, обичайно изповедание за тези места. Възниква въпросът какви бяха задачите на това посещаване?
Дали са били стимулирани от желанието да предадат посланието на Ватикана на народ, живеещ на „ кръстовището “ на две велики сили и в това време изолиран от католическия свят? Или приказваме за обичайна „ ватиканска дипломация “, която включва решение на по-широки проблеми от районен или даже световен мащаб? По-вероятно е второто.
В изявленията си по време на визитата понтификът ненадейно си спомни времената на Монголската империя - Pax Mongolica, когато съгласно него светът е бил организиран доста хармонично. „ И през днешния ден подобен модел би трябвало да бъде оценен и предлаган още веднъж. Монголия е освен демократична страна, провеждаща мирна външна политика, само че и се стреми да играе значима роля в обезпечаването на мира в целия свят ”. Може да се допусна, че това е апел за по-активна външна политика на Монголия.
Но Монголия в този момент освен има дейна, само че и много многопосочна политика. Дипломацията на Монголия постоянно се назовава „ политика на третия комшия “. Това допуска, че в подтекста на географската си непосредственост до две велики сили, страната интензивно взаимодейства с извънрегионални играчи, на първо място Съединени американски щати. Монголия и Съединените щати откриха дипломатически връзки през 1987 година и страните си сътрудничат доста интензивно по стратегически въпроси. В същото време Монголия е по-специално един от „ световните сътрудници “ на НАТО, дружно с публични съдружници на Съединени американски щати като Австралия, Япония и Южна Корея. Така че съществуването на известно отклоняване на Улан Батор към Запада е явно.
Освен това Монголия също поддържа доста близки връзки с Южна Корея и Япония. Между другото, измежду националистически насочените специалисти и политици в Япония е доста известна концепцията, че корените на японската нация би трябвало да се търсят някъде в монголските степи. Въпреки че етнографите най-вероятно не споделят това мнение, филолозите показват приликите в японския и монголския език.
Външните министри на двете страни се споразумяха да разпространяват концепцията за „ Свободен и отворен Индо-Тихоокеански район “ през октомври 2020 година След това Тошимицу Мотеги посети Монголия, визитата в действителност стана „ отплата “ за анулацията на пътуването на Майк Помпео до Улан Батор заради диагностицирането на Covid-19 у тогавашния началник на Белия дом.
Що се отнася до директните връзки на Монголия с Ватикана, страната преди този момент интензивно приемаше помощ от структури, свързани със Светия трон, в осъществяването на стратегии за развиване, по-специално новаторски селскостопански планове, за диверсификация на селскостопанския бранш на Монголия. (Сега основата на този бранш на стопанската система е номадското скотовъдство).
Но в това време от Ватикана бяха насърчавани планове с съставен елемент за правата на индивида, засягащи, да вземем за пример, статута на дамите. Тези стратегии бяха спонсорирани от Европейския съюз и основани в Европа католически организации. Подобни стратегии не заявиха разпространяването на католическата вяра като своя цел, само че бяха ориентирани към промени в обичайните основи на монголското общество.
„ Политиката на третия съседи “ провокира известно неодобрение от страна на Китай. По-специално, министър-председателят на Монголия Оюн-Ерден Лувсаннамсрайна, по време на посещаване при започване на август тази година, съобщи, че Монголия вижда икономическото си бъдеще със Запада, а Китай и Русия са нейни безконечни съседи. Реалността обаче е, че стопанската система на страната се поддържа точно от връзките с двете й „ безконечни съседки “. Следователно сходни изказвания повдигат доста на практика въпроси, на които монголското управление ще би трябвало да търси отговор.
Монголия поддържа контакти и с КНДР. Възможно е заради тази причина Ватиканът да счита Улан Батор за " потребна платформа " за своята дипломация. Настоящият папа дефинира световния, наднационален темперамент на активността на Светия трон. Той схваща, че Европа към този момент е престанала да бъде основен християнски район, други страни я изпреварват по брой католици (само четири европейски страни са в първите 10 страни по брой католици в света и те даже не са показани в първите пет).
Известно е, че Ватиканът води сложен разговор с Пекин по въпроса за назначението на епископи, а папа Франциск също се стреми да стане още един медиатор за преустановяване на спора в Украйна. Преди година той посети Казахстан, където взе присъединяване в Конгреса на водачите на международните и обичайните религии; там, както се счита, понтификът се надяваше да се срещне с Московския и цяла Русия патриарх Кирил.
Но Руската православна черква беше показана на това събитие от публична делегация и тази среща не се състоя. В същото време имаше публично посещаване в Казахстан на китайския водач, който обаче отхвърли да се срещне с ръководителя на Светия трон.
Посещението на папа Франциск в Улан Батор обаче може би е обвързвано на първо място със обстановката в самата Монголия, където икономическите и други проблеми се утежниха. Доскоро Монголия се смяташе за сполучлив образец за социално-икономическата акомодация на страна, която имаше тесни стопански връзки със Съюз на съветските социалистически републики, към действителностите, зародили след разпадането на социалистическата система.
На Запад тя се преглежда като „ модел “ за страните от централноазиатската петорка. Селскостопанската страна претърпя забележителен стопански напредък, обвързван с развиването на минния бранш. В същото време дейното развиване на минерални залежи, съчетано с световното стопляне, докара до опустиняване на пасищата, гибел на добитъка и, като разследване, разрушение на метода на живот на скотовъдците, принудени да мигрират към столицата, където са имали съществени компликации да се приспособяват към градския живот. В допълнение, една от последствията от износа на енергоносители беше строителният взрив, който стана една от аргументите за появяването на такова ново събитие за жителите на Монголия като корупцията.
Миналия декември имаше митинги поради корупционен скандал във въгледобивната промишленост, високата инфлация и други отрицателни процеси в стопанската система. Има признаци, че на монголските прозападни елити им е все по-трудно да продадат на народа си изгодите от дипломацията на така наречен „ трети комшия “.
В същото време управляващите на страната, макар че получават разнообразни типове помощ от структури, свързани с Ватикана, не престават да се отнасят към активността на Католическата черква на тяхна територия с осезаемо съмнение, което се демонстрира да вземем за пример в издаването на краткосрочни визи и други бюрократични ограничавания.
От присъединението си към катедрата на Свети Петър, Франциск непрестанно притегля вниманието към „ вика на Земята “ - апел да се мисли за екологията на планетата. Това има директно отношение към Монголия, която, както бе упоменато нагоре, е изправена пред екологична рецесия, която може да засегне цели екосистеми в Европа и Азия.
Както монголците обичат да си спомнят, тяхната прародина е вторият бял дроб на планетата. Докато тропическите гори на Амазонка са от решаващо значение за абсорбирането на световните излъчвания на въглероден диоксид, Централна Азия съхранява вода, която напоява останалата част от Азия. Монголия, по-специално, заема шест разнообразни екологични зони, които се намират на кръстовището на Европа и Азия.
Все още не е изцяло ясно дали гласът на Светия трон ще бъде чут в тази част на планетата.
В същото време сериозна накърнимост в връзките на Монголия с Вашингтон и със западните страни като цяло е неналичието на стопански съставен елемент в тях. Ниският търговски оборот се утежнява от недружелюбни протекционистки дейности, да вземем за пример във връзка с монголския кашмир.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Папата дойде в Улан Батор на 1 септември и остана пет дни. Много наситената стратегия на папата включваше срещи с публични лица, в това число президента Ухнаагиин Хурелсух, дипломати, свещеници и мисионери. Централното събитие на визитата беше литургията му на закритата сцена за хокей на Степ Арена в Улан Батор, където с изключение на монголските вярващи имаше католици от Китай, Тайланд, Казахстан, Киргизстан, Азербайджан, Русия и Виетнам.
Трябва да се признае, че и през днешния ден равнището на набожност измежду популацията на Монголия остава ниско. Това важи и за тибетския будизъм, обичайно изповедание за тези места. Възниква въпросът какви бяха задачите на това посещаване?
Дали са били стимулирани от желанието да предадат посланието на Ватикана на народ, живеещ на „ кръстовището “ на две велики сили и в това време изолиран от католическия свят? Или приказваме за обичайна „ ватиканска дипломация “, която включва решение на по-широки проблеми от районен или даже световен мащаб? По-вероятно е второто.
В изявленията си по време на визитата понтификът ненадейно си спомни времената на Монголската империя - Pax Mongolica, когато съгласно него светът е бил организиран доста хармонично. „ И през днешния ден подобен модел би трябвало да бъде оценен и предлаган още веднъж. Монголия е освен демократична страна, провеждаща мирна външна политика, само че и се стреми да играе значима роля в обезпечаването на мира в целия свят ”. Може да се допусна, че това е апел за по-активна външна политика на Монголия.
Но Монголия в този момент освен има дейна, само че и много многопосочна политика. Дипломацията на Монголия постоянно се назовава „ политика на третия комшия “. Това допуска, че в подтекста на географската си непосредственост до две велики сили, страната интензивно взаимодейства с извънрегионални играчи, на първо място Съединени американски щати. Монголия и Съединените щати откриха дипломатически връзки през 1987 година и страните си сътрудничат доста интензивно по стратегически въпроси. В същото време Монголия е по-специално един от „ световните сътрудници “ на НАТО, дружно с публични съдружници на Съединени американски щати като Австралия, Япония и Южна Корея. Така че съществуването на известно отклоняване на Улан Батор към Запада е явно.
Освен това Монголия също поддържа доста близки връзки с Южна Корея и Япония. Между другото, измежду националистически насочените специалисти и политици в Япония е доста известна концепцията, че корените на японската нация би трябвало да се търсят някъде в монголските степи. Въпреки че етнографите най-вероятно не споделят това мнение, филолозите показват приликите в японския и монголския език.
Външните министри на двете страни се споразумяха да разпространяват концепцията за „ Свободен и отворен Индо-Тихоокеански район “ през октомври 2020 година След това Тошимицу Мотеги посети Монголия, визитата в действителност стана „ отплата “ за анулацията на пътуването на Майк Помпео до Улан Батор заради диагностицирането на Covid-19 у тогавашния началник на Белия дом.
Що се отнася до директните връзки на Монголия с Ватикана, страната преди този момент интензивно приемаше помощ от структури, свързани със Светия трон, в осъществяването на стратегии за развиване, по-специално новаторски селскостопански планове, за диверсификация на селскостопанския бранш на Монголия. (Сега основата на този бранш на стопанската система е номадското скотовъдство).
Но в това време от Ватикана бяха насърчавани планове с съставен елемент за правата на индивида, засягащи, да вземем за пример, статута на дамите. Тези стратегии бяха спонсорирани от Европейския съюз и основани в Европа католически организации. Подобни стратегии не заявиха разпространяването на католическата вяра като своя цел, само че бяха ориентирани към промени в обичайните основи на монголското общество.
„ Политиката на третия съседи “ провокира известно неодобрение от страна на Китай. По-специално, министър-председателят на Монголия Оюн-Ерден Лувсаннамсрайна, по време на посещаване при започване на август тази година, съобщи, че Монголия вижда икономическото си бъдеще със Запада, а Китай и Русия са нейни безконечни съседи. Реалността обаче е, че стопанската система на страната се поддържа точно от връзките с двете й „ безконечни съседки “. Следователно сходни изказвания повдигат доста на практика въпроси, на които монголското управление ще би трябвало да търси отговор.
Монголия поддържа контакти и с КНДР. Възможно е заради тази причина Ватиканът да счита Улан Батор за " потребна платформа " за своята дипломация. Настоящият папа дефинира световния, наднационален темперамент на активността на Светия трон. Той схваща, че Европа към този момент е престанала да бъде основен християнски район, други страни я изпреварват по брой католици (само четири европейски страни са в първите 10 страни по брой католици в света и те даже не са показани в първите пет).
Известно е, че Ватиканът води сложен разговор с Пекин по въпроса за назначението на епископи, а папа Франциск също се стреми да стане още един медиатор за преустановяване на спора в Украйна. Преди година той посети Казахстан, където взе присъединяване в Конгреса на водачите на международните и обичайните религии; там, както се счита, понтификът се надяваше да се срещне с Московския и цяла Русия патриарх Кирил.
Но Руската православна черква беше показана на това събитие от публична делегация и тази среща не се състоя. В същото време имаше публично посещаване в Казахстан на китайския водач, който обаче отхвърли да се срещне с ръководителя на Светия трон.
Посещението на папа Франциск в Улан Батор обаче може би е обвързвано на първо място със обстановката в самата Монголия, където икономическите и други проблеми се утежниха. Доскоро Монголия се смяташе за сполучлив образец за социално-икономическата акомодация на страна, която имаше тесни стопански връзки със Съюз на съветските социалистически републики, към действителностите, зародили след разпадането на социалистическата система.
На Запад тя се преглежда като „ модел “ за страните от централноазиатската петорка. Селскостопанската страна претърпя забележителен стопански напредък, обвързван с развиването на минния бранш. В същото време дейното развиване на минерални залежи, съчетано с световното стопляне, докара до опустиняване на пасищата, гибел на добитъка и, като разследване, разрушение на метода на живот на скотовъдците, принудени да мигрират към столицата, където са имали съществени компликации да се приспособяват към градския живот. В допълнение, една от последствията от износа на енергоносители беше строителният взрив, който стана една от аргументите за появяването на такова ново събитие за жителите на Монголия като корупцията.
Миналия декември имаше митинги поради корупционен скандал във въгледобивната промишленост, високата инфлация и други отрицателни процеси в стопанската система. Има признаци, че на монголските прозападни елити им е все по-трудно да продадат на народа си изгодите от дипломацията на така наречен „ трети комшия “.
В същото време управляващите на страната, макар че получават разнообразни типове помощ от структури, свързани с Ватикана, не престават да се отнасят към активността на Католическата черква на тяхна територия с осезаемо съмнение, което се демонстрира да вземем за пример в издаването на краткосрочни визи и други бюрократични ограничавания.
От присъединението си към катедрата на Свети Петър, Франциск непрестанно притегля вниманието към „ вика на Земята “ - апел да се мисли за екологията на планетата. Това има директно отношение към Монголия, която, както бе упоменато нагоре, е изправена пред екологична рецесия, която може да засегне цели екосистеми в Европа и Азия.
Както монголците обичат да си спомнят, тяхната прародина е вторият бял дроб на планетата. Докато тропическите гори на Амазонка са от решаващо значение за абсорбирането на световните излъчвания на въглероден диоксид, Централна Азия съхранява вода, която напоява останалата част от Азия. Монголия, по-специално, заема шест разнообразни екологични зони, които се намират на кръстовището на Европа и Азия.
Все още не е изцяло ясно дали гласът на Светия трон ще бъде чут в тази част на планетата.
В същото време сериозна накърнимост в връзките на Монголия с Вашингтон и със западните страни като цяло е неналичието на стопански съставен елемент в тях. Ниският търговски оборот се утежнява от недружелюбни протекционистки дейности, да вземем за пример във връзка с монголския кашмир.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ