Защо хората моментално решават, че НЛО са извънземни
Наскоро НАСА одобри термина „ неидентифицирани аномални феномени “ или НАЯ, само че надали в миналото ще спрем да ги назоваваме НЛО – неидентифицирани летящи обекти. Във всеки случай, на всеки няколко години се появяват изказвания из медиите и интернет, че са били видяни неидентифицирани обекти, които обаче незабавно са разпознати от мнозина като не от нашия свят. Или пък се твърди, че държавните управления по земята разполагат с извънземни, само че ги крият.
Бари Марковски е социолог, който се концентрира върху взаимоотношението сред индивидите и групите, изключително във връзка с споделените вярвания и неправилни схващания. Що се отнася до аргументите, заради които НЛО и хипотетичните им жители очароват обществеността, той открива няколко доста забавни неща.
Подобно на политическите кавги и дънките с висока талия, НЛО се появяват и изчезват от груповото схващане от време на време. Тридесетгодишни изследвания демонстрират, че 25-50 % от интервюираните имат вяра, че най-малко някои от записаните случаи на НЛО са били действителни извънземни галактически кораби. Днес в Съединени американски щати над 100 милиона възрастни считат, че ни посещават същества от други светове.
Това не постоянно е било по този начин. Свързването на обектите в небето с посещаване на извънземни придобива известност едвам през последните 75 години. Част от повода евентуално пазара – първите истории за НЛО усилват продажбите на вестници и списания, а през днешния ден те са благонадежден кликбейт в интернет.
През 1980 година в известната книга „ Инцидентът в Розуел “ на Чарлз Берлиц и Уилям Л. Мур се разказва хипотетичната злополука край Розуел, Ню Мексико, 33 години по-рано на летяща паница и прикриването на това събитие от държавното управление. Единственото доказателство за тази история е няколко свалени метеорологични балони… Но книгата съответствува с възраждането на публичния интерес към НЛО и оттук насетне се появява непрестанен поток от телевизионни излъчвания и псевдодокументални филми по тематиката, които да задоволят публичния интерес. Може би неизбежно паралелно с това се появяват и тайни теории, че държавното управление (най-често американското) прикрива връзката си с извънземни.
Някои случаи неизбежно остават неразрешени. Но макар възходящия интерес, многочислените следствия не са разкрили доказателства, че който и да е НЛО е с извънземен генезис – с изключение на инцидентните астероиди или когато някой не сбърка Венера с летяща паница.
Но да вземем за пример ето този видеоклип на американските военноморски сили от 2017 година продължава да се появява в медиите още веднъж и още веднъж. На него се виждат странни обекти, снимани от изтребители, които постоянно се поясняват като доказателство за извънземни галактически кораби. А през юни 2023 година един деец от Военновъздушни сили и някогашен шпионин прави зашеметяващото изказване, че държавното управление на Съединени американски щати съхранява голям брой свалени извънземни галактически кораби и техните мъртви жители.
Само дребен % от вярващите в НЛО са и негови очевидци. Останалите основават мнението си на (съмнителни) изображения и видеоклипове както от обществените мрежи, по този начин и от обичайните средства за всеобща информация. Съществуват редица астрономически и биологични аргументи да бъдем скептични към изказванията за НЛО – само че по-рядко се разискват психическите и обществените фактори, които ги извеждат на напред във времето.
Много хора биха желали да схванат дали сме сами във Вселената, или не. Но към този момент доказателствата за извънземни са в най-хубавия случай нееднозначни. И защото не обичат двусмислието, хората желаят отговори. Силната мотивация да се намерят тези отговори обаче може да изкриви метода ни на мислене: хората са по-склонни да одобряват слаби доказателства или да станат жертва на оптични илюзии, в случай че те поддържат към този момент съществуващите им убеждения или стремежи.
Например, в упоменатия видеоклип на Военноморските сили от 2017 година НЛО наподобява като цилиндричен аероплан, който се движи бързо, върти се и се стрелка по метод, който не прилича нито една земна машина. Писателя на научна тема Мик Уест обаче оспорва това пояснение и изяснява по какъв начин придвижванията, приписвани на размазаното НЛО, са заблуда: те произтичат от траекторията на самия аероплан по отношение на обекта, от бързите настройки на камерата и от неправилното ни разбиране, че камерите и фонът са неподвижни.
Уест открива, че характерностите на полета на НЛО наподобяват повече на тези на птица или метеорологичен балон, в сравнение с междузвезден галактически транспортен съд. Но илюзията е безапелационна, изключително откакто Военноморските сили към момента считат обекта за неидентифициран.
Авторът преглежда и изказванието на някогашния шпионин, че държавното управление на Съединени американски щати крие разрушени НЛО и мъртви извънземни. Той акцентира на предпазливостта, като се има поради, че единственото доказателство на информатора е, че хора, на които има доверие, са му споделили, че са виждали извънземни артефакти. Уест означи, че сме чували сходни неща и преди, дружно с обещанията, че доказателствата скоро ще бъдат разкрити. Но подобен миг по този начин и не идва.
Всеки, в това число водачите и чиновниците на разузнаването, може да бъде повлиян от обществото да вижда неща, които не съществуват: iзследванията демонстрират, че да чуеш от други хора, които настояват, че са видели нещо неизмеримо, е задоволително, с цел да провокира сходни преценки. Ефектът се ускорява, когато влияещите са многочислени или с по-висок статус. Дори приети специалисти не са застраховани от неправилна преценка на непознати изображения, получени при необикновени условия.
Вляво – дифузия изпод нагоре; вдясно – дифузия от горната страна надолу.
В интернет се разгласяват безчет фотоси и видеоклипове на НЛО – нормално на необясними светлини в небето, снимани с мобилни телефони. В обществените мрежи те могат да доближат до милиони консуматори. Без да има някакъв върховен орган или организация, която да популяризира наличието, социолозите назовават този развой на обществена дифузия изпод нагоре.
Разпространението от горната страна надолу надлежно се случва, когато информацията се излъчва от централизирани сътрудници или организации. В случая с НЛО източниците включват обществени институции като военните, лица с огромни публични платформи като американските сенатори и огромни медии като CBS. Има и любителски организации, които предизвикват дейното персонално присъединяване на хилядите си членове в разпространяването на „ сведения “ за НЛО, като Mutual UFO Network е измежду най-старите и най-големите. Но както показва Шарън А. Хил в книгата си „ Научните американци “, сходни групи ползват съмнителни стандарти, популяризират дезинформация и не се радват на изключително почитание в главните научни общности.
Процесите на разпространяване „ от горната страна надолу “ и „ изпод нагоре “ могат да се комбинират в самоподсилващи се цикли. Средствата за всеобща информация популяризират наличие за НЛО и провокират международен интерес към НЛО; по този начин от ден на ден хора насочват камерите си към небето, което основава повече благоприятни условия за снимане и шерване на необичайно изглеждащо кадри; те се популяризират в обществените мрежи, което кара медиите да вземат и разгласяват най-интригуващите от тях. Периодично също се появяват и информатори, които разпалват огъня с безумните си изказвания.
За един академик, осведомен с проблемите на разпространяването на погрешна информация и слабостите на човешкия мозък, скептицизмът към изказванията, че НЛО носят извънземни същества, е изцяло обособен от вероятността за образован живот другаде във Вселената. Учените, които се занимават съответно с търсене на извънземен разсъдък, имат редица настоящи проучвателен планове, предопределени за разкриване на признаци на подобен. Ако той действително съществува, те е доста евентуално да са първите, които ще научат за него.
