Преминават ли през Луната перспективите за кацане на Марс?
Наскоро НАСА разгласи покана за кандидатстване за идващия си клас астронавти. През последните години, когато организацията избираше астронавти ставаше въпрос най-много за отиване и връщане до и от Международната галактическа станция (МКС). Сега за първи път от близо 50 години, някои от амбициозните галактически пътешественици може би ще се образоват за задача до Луната.
Президентът Доналд Тръмп желае НАСА да изпрати американски астронавти до лунната повърхнина и оттатък нея. Това изпитание, споделя той, ще послужи като „ изстрелваща площадка за гарантиране, че Америка ще бъде първата нация, сложила своя байрак на Марс “.
Но какво ще стане, в случай че НАСА не спре първо на Луната? Ако вместо да изгуби време, старания и пари, с цел да доближи още веднъж лунната повърхнина, галактическата организация предприеме невиждано странствуване напряко към Червената планета?
Въпросът Луна против Марс е по-стар от галактическите упоритости на администрацията на Тръмп. Обсъжда се откогато последните мъже отпътуваха от Луната през 70-те години, когато НАСА, постигнала видимо неосъществим героизъм, стартира да размишлява, какво да опита по-късно. Условията, които подхранват галактическата стратегия преди половин век, когато минава по-малко от десетилетие сред обещанието на Джон Ф. Кенеди да изпрати човек на Луната и задачата на Аполо, към този момент не съществуват. Нито бюджетът, който разреши планът Аполо да бъде осъществен.
Учените имат свои причини за това, кои са най-завладяващите небесни дестинации и какво може да научи човечеството от тях. Тези причини, несъмнено, са предмет на капризите на президенти, които имат свои лични хрумвания за галактическата политика на нацията. В най-ново време администрацията на Джордж У. Буш искаше Америка да се върне на Луната, Барак Обама не го направи, а Тръмп има огромна възможност да реализира тази цел. Конгресът в последна сметка взема решение какъв брой пари получава НАСА и защо.
Когато Джим Бриденстийн, админ на НАСА, приказва за програмата Artemis (Артемида, сестрата на Аполон в гръцката митология), за ново изследване на Луната, той разказва кацането на Луната като платформа за Марс. Ако там нещо се обърка, астронавтите биха могли да се върнат назад вкъщи за няколко дни, вместо за месеци. И въпреки сега най-новата лунна ракета на НАСА да изостава от графика и да изисква средства над планувания бюджет, най-малко галактическата организация към този момент знае по какъв начин да построи такава.
„ Трябва да пълзим, преди да вървим, доста по-малко да бягаме “, споделя Джеймс Райс, старши академик в Института по планетарни науки, който прекара 15 години, работейки в задачите на роувърите изпращани на Марс. „ Ако имате куп ново къмпинг съоръжение и сте интелигентни, ще научите по какъв начин да го употребявате първо в задния си двор. Няма да отидете, да речем, на Еверест и да се опитате да разберете по какъв начин да работите с тези неща. “
Привържениците на директна задача до Марс обаче настояват, че в действителност Луната би била неприятна процедура за Марс. На Луната астронавтите не би трябвало да се тормозят от прекосяването през атмосфера; на Марс ще би трябвало да го създадат. Гравитацията е доста по-слаба на лунната повърхнина, в сравнение с Марс. Луната е извънредно студена и един ден там трае близо един земен месец. За разлика от тях един ден на Марс е съвсем еднакъв по дължина дневно на Земята, а летен ден на алената планета, покрай екватора, би могъл да се почувства толкоз прелестен, колкото пролетен ден тук на Земята.
Дори прахът върху Луната и Марс е друг. Лунният прахуляк е тънък прахуляк от дребни частици с назъбени ръбове и, както научиха астронавтите на Аполо, съвсем невероятно да се измият скафандрите и оборудването. Марсианският прахуляк наподобява по-скоро на този на Земята и е по-малко евентуално да наранява човешки бели дробове, в случай че инцидентно е вдишван. „ Ако бяхме създали лунна проба преди да изпратим Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на повърхността, съм уверен, че щяха да минат десетилетия преди да изпратим хората на Луната “, споделя Джон Грунсфелд, пенсиониран астронавт от НАСА и някогашен асоцииран админ на научното поделение на организацията. „ Медицинската общественост ще получи тези проби назад, ще ги огледа в микроскопа и ще заявява:„ Това е като счупено стъкло. Астронавтите ще го вдишат, ще получат кръвоизлив и ще умрат на Луната. „
Едно от най-обещаващите открития и на Марс, и на Луната е водата, само че по какъв начин се намира тази вода варира сред двете тела. Космически кораби и проби от задачите на Аполо демонстрираха, че Луната има евентуално големи количества вода, замразена толкоз мощно, че е станала твърда колкото гранит, в залежи надълбоко на полюсите, които бъдещите астронавти могат да изкопаят за своите системи за поддържане на живота. Но ледената вода на Марс може да бъде разпределена по-равномерно тъкмо под повърхността на планетата. Технологията, която бъдещите астронавти ще употребяват за добиване на вода от лед на Луната, може да бъде напълно друга от тази нужна на Червената планета.
След половин дузина кацания, които доставиха стотици килограми лунни проби, които бяха деликатно проучени от десетилетия, Луната може да ни се коства много позната. Но тя към момента има своите мистерии и учените са нетърпеливи да ги проучат. Марс също има своите секрети, в това число една, която може да отговори на един от най-екзистенциалните въпроси на човечеството. Докато Луната нормално се приема като безжизнена, на Марс „ в действителност може да се потърсят признаци на действителен живот на повърхността “, споделя Бриони Хорган, професор по планетарни науки от университета Пърдю, който работи за задачите на Марс на НАСА, в това число роувърът, който се възнамерява да бъде изпратен към планетата през юли тази година „ Можем да създадем това с роботи, само че е мъчно. “ (Вземете за образец дребният галактически транспортен съд изпратен на Марс, който кацна предходната година, подготвен да сондира почвата, с цел да мери сеизмичната интензивност, само че заседна съвсем незабавно.)
Грунсфелд, някогашният астронавт, счита, че НАСА към този момент е посочила, че не е належащо да се каца на Луната, с цел да се отиде на Марс. Агенцията потвърди, че може да поддържа астронавтите здрави за дълго време в космоса; Кристина Кох преди малко се прибра у дома след близо година в Международната галактическа станция, връх за жена. Пътуване до Марс обаче би изложило астронавтите на по-силна галактическа радиация, в сравнение с те изпитват на МКС, което може да усили риска за живота им. „ Как това се съпоставя с риска от взривяване на стартовия панел или при излитане; по какъв начин да се оправим с заплахата корабът да се сблъска с метеор, метеорит, парчета, някакъв галактически отпадък по пътя за Марс; с заплахата от изгаряне в атмосферата на Марс; изгаряне в земната атмосфера на връщане? Съберете всички тези опасности и рискът от галактическата радиация е единствено още един “, споделя Грунсфелд.
Дори астронавтите взели участие в програмата Аполо считат, че е време да се лети за Марс. Майкъл Колинс сподели, че вижда „ повече възможни лунни задачи като закъснение на полета към Марс, което е доста по-интересно място за отиване “. Бъз Олдрин написа десетилетия, призовавайки нацията да се концентрира върху Марс. Извън НАСА, ракетата и галактическият транспортен съд на Илон Мъск са задоволително мощни, с цел да се насочат право към Марс. Дори самият Тръмп, написа през предишното лято: „ За всички пари, които харчим, НАСА НЕ би трябвало да приказва за отиване на Луната. Направихме това преди 50 години. „
Парите обаче несъмнено са един от ограничаващите фактори. „ Ако разполагахме с бюджет сходен на този за Аполо – евентуално бихме могли да стигнем до Марс след 10 години, без да отидем на Луната “, споделя Крис Карбери, изпълнителен шеф на Explore Mars, индустриална група, която се застъпва за изпращане на хора до Марс до 2030-те.
Пътуването до Марс към момента би било мъчно, несъмнено. Има някои инженерни проблеми, които парите сами не могат да решат. НАСА има по-добра успеваемост при кацане на Марс от която и да е друга галактическа организация в света, само че апаратите, които кацнаха бяха дребни, а не галактически кораби, цялостни с астронавти. И никоя организация в никакъв случай не е изстрелвала нищо назад от Марс, значим подробност, в случай че желаете някой от тези астронавти да се прибере вкъщи.
Докато Карбери има вяра, че НАСА механически би могла да извърши директна задача на Марс, не отхвърля, че вероятно прекъсването на Луната ще помогне. Но това би трябвало да е за малко: Удълженият престой на лунната повърхнина или даже планове за строителство на подземни укрития там, може да остави по-малко време (и пари) за пътешестване до Марс, споделя той.
Засега администрацията на Тръмп върви напред с задачата си да кацне идващият мъж и първата жена на лунния южен полюс през 2024 година Миналата седмица Белият дом показа на Конгреса настояването за бюджета си за НАСА за идната фискална година, като желае нарастване с 12 % по отношение на настоящото финансиране. Целта на НАСА за Марс си остава същата, каквато беше през последното десетилетие: Астронавтите ще създадат няколко обиколки към планетата и ще се върнат назад през 2033 година, без да кацат. Ще последва втора задача, която ще кацне на Червената планета.
НАСА показа тези пътувания като неизбежни, само че те стават все по-мъгляви с времето. Светът към този момент е по-близо до 2033 година и в случай че Мъск стигне първо до Марс, федералното държавно управление може да има проблеми с убеждаването на обществото, че се нуждаят от пари на данъкоплатците, с цел да финансират нещо, което богат човек към този момент прави с пари на своята компания. И по какъв начин в идващите години държавното управление може да убеди американците, че проучването на друга планета си коства повече от битката против измененията в климата, директно застрашаващи хората на Земята?
Публикувано в списание The Atlantic.
