Кажете да на твореца в себе си!
Наскоро имах щастието да попадна на една доста магична и в същото време завладяваща галерия – „ Мое лято “ на Милена Попова. Необичайното е, че Милена не е професионален художник, а и не се дефинира като такава. Скромно споделя, че творчеството е неизменима част от нея и че посредством изкуството допира душите на хората и основава връзки с тях. Но и че посредством него показва по собствен метод това, което е в личната й душа.
Всъщност Милена рисува от към 2 години. Преди това в продължение на повече от 17 години работи като управител „ Човешки запаси “ в разнообразни компании от IT бранша. Но един ден взема решение да направи внезапен завой, да напусне сигурния и спретнат корпоративен свят и да се впусне в креативното премеждие. Този интервал от живота си дефинира като душевно мъчение, изпълнено със подозрения, само че и с доста страсти. Така, наред с картините, стартират да се раждат и стиховете й. Признава, че за нея „ творчеството е пътят да проявиш душата си и че се появява, когато ти е нужно “. И като всеки новак създател се колебае в художествената стойност на картините и стиховете си. Но е сигурна, че най-важното нещо е да показват възприятията и страстите на момента.
Интересът на Милена към рисуването датира още от детските й години, когато посещава Детската художествена школа „ Захарий Зограф “ в Самоков. Школата се обитава в Доспèвската къща – остаряла градска къща с зид и зелен двор, мирис на бои и дърво, която още носи фамилния дух на видния зограф Димитър Христов Зограф, един от бележитите представители на Самоковската иконописна школа. В тези години Милена получава награди от разнообразни изложения и мечтае да продължи да учи в художествено учебно заведение.
Но животът й потегля в друга посока. И в продължение на близо 30 години не се осмелява да се върне към четките и боите. До момента, в който се среща с копнежа, дълбочината и свободата на картините на Георги Петров. И осъзнава какъв брой й е нужно отново да хване четката и палитрата. За да твори... Записва се в разнообразни майсторски класове към школата по живопис Art Academy, където учи при самия Георги Петров и при съветския художник Александър Сергеев. И последователно построява своя жанр.
Но все пак дълго време не се осмелява да направи лична галерия. Докато не открива артистичния капацитет на някогашната резиденция на българския посланик Димитър Цоков и княгиня Герсеванова, където сега се обитава Академия „ Никола Тесла “. Решава, че точно тази остаряла къща от началото на 20 век е мястото, където да разположи своите платна, изпълнени с цветя и пейзажи, с идеал и блян, в които изгубва, само че и намира себе си.
Като част от тази житейска смяна се ражда и фондацията на Милена – . Чрез нея желае да даде опция на деца (а и на техните родители) да открият създателя в себе си. Със лични старания и благодарение на 10 отдадени доброволци вече повече от две години провежда разнообразни арт фестивали, посредством които подтиква децата освен да рисуват, само че и да се допрян до правенето на положително. Защото творбите, основани в креативните ателиета, се продават онлайн, а събраните средства се подаряват в помощ на деца, нуждаещи се от лекуване.
Но Милена не стопира дотук. С голям искра в очите споделя за новата самодейност на фондацията, която стартират взаимно с първата у нас зеленчукова градина, отглеждана от хора със характерни потребности – „ Вдъхновение “, проведена от Сдружение " За Децата-2017 ". Целта е посредством споделеното изобразяване младежите от общественото дружество да се допрян до творчеството.
Защото – както споделя самата Милена Попова – „ изкуството е допиране на душите “ . Радва се, че го е разкрила за себе си и се надява то да продължи да бъде в живота й, с цел да може и други да се допрян до него и да изпитат същото благополучие като нея.
Надя Тодорова, която трансформира подреждането на масата в изкуство
Всъщност Милена рисува от към 2 години. Преди това в продължение на повече от 17 години работи като управител „ Човешки запаси “ в разнообразни компании от IT бранша. Но един ден взема решение да направи внезапен завой, да напусне сигурния и спретнат корпоративен свят и да се впусне в креативното премеждие. Този интервал от живота си дефинира като душевно мъчение, изпълнено със подозрения, само че и с доста страсти. Така, наред с картините, стартират да се раждат и стиховете й. Признава, че за нея „ творчеството е пътят да проявиш душата си и че се появява, когато ти е нужно “. И като всеки новак създател се колебае в художествената стойност на картините и стиховете си. Но е сигурна, че най-важното нещо е да показват възприятията и страстите на момента.
Интересът на Милена към рисуването датира още от детските й години, когато посещава Детската художествена школа „ Захарий Зограф “ в Самоков. Школата се обитава в Доспèвската къща – остаряла градска къща с зид и зелен двор, мирис на бои и дърво, която още носи фамилния дух на видния зограф Димитър Христов Зограф, един от бележитите представители на Самоковската иконописна школа. В тези години Милена получава награди от разнообразни изложения и мечтае да продължи да учи в художествено учебно заведение.
Но животът й потегля в друга посока. И в продължение на близо 30 години не се осмелява да се върне към четките и боите. До момента, в който се среща с копнежа, дълбочината и свободата на картините на Георги Петров. И осъзнава какъв брой й е нужно отново да хване четката и палитрата. За да твори... Записва се в разнообразни майсторски класове към школата по живопис Art Academy, където учи при самия Георги Петров и при съветския художник Александър Сергеев. И последователно построява своя жанр.
Но все пак дълго време не се осмелява да направи лична галерия. Докато не открива артистичния капацитет на някогашната резиденция на българския посланик Димитър Цоков и княгиня Герсеванова, където сега се обитава Академия „ Никола Тесла “. Решава, че точно тази остаряла къща от началото на 20 век е мястото, където да разположи своите платна, изпълнени с цветя и пейзажи, с идеал и блян, в които изгубва, само че и намира себе си.
Като част от тази житейска смяна се ражда и фондацията на Милена – . Чрез нея желае да даде опция на деца (а и на техните родители) да открият създателя в себе си. Със лични старания и благодарение на 10 отдадени доброволци вече повече от две години провежда разнообразни арт фестивали, посредством които подтиква децата освен да рисуват, само че и да се допрян до правенето на положително. Защото творбите, основани в креативните ателиета, се продават онлайн, а събраните средства се подаряват в помощ на деца, нуждаещи се от лекуване.
Но Милена не стопира дотук. С голям искра в очите споделя за новата самодейност на фондацията, която стартират взаимно с първата у нас зеленчукова градина, отглеждана от хора със характерни потребности – „ Вдъхновение “, проведена от Сдружение " За Децата-2017 ". Целта е посредством споделеното изобразяване младежите от общественото дружество да се допрян до творчеството.
Защото – както споделя самата Милена Попова – „ изкуството е допиране на душите “ . Радва се, че го е разкрила за себе си и се надява то да продължи да бъде в живота й, с цел да може и други да се допрян до него и да изпитат същото благополучие като нея.
Надя Тодорова, която трансформира подреждането на масата в изкуство
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ