Насилието над журналисти и граждани по време на протестите през

Насилието над публицисти и жители по време на митингите през лятото на 2020-а. Какво са очаквали, когато са отишли в Народно събрание на чуването на вътрешния министър Бойко Рашков, разясняват в „ Мрежата “ по стратегия Христо Ботев “ Полина Паунова от „ Свободна Европа “ – нападната от охранители на конференцията на ГЕРБ в „ София Тех Парк “, Евгени Марчев – пребит зад колоните на Министерския съвет на 10 юли 2020, Краси Петров – пребит на конференцията на ГЕРБ в " София Тех Парк ".

Евгени Марчев : „ Нямах упования, само че ми се щеше да чуя какво се е случило досега с инспекциите по нашия случай. Защото никой нищо не ни е споделил за тази една година – повдигнато ли е обвиняване на някой от служителите на реда, кои са те, какво е събрано като доказателствен материал. “

Полина Паунова : „ Нищо не чаках. Поне чухме нови обстоятелства, като най-съществени бяха датите, на които са поискани и предадени записите на камерите, които са запечатали това видео, което видяхме. Всъщност този запис до този миг се е намирал в Столичната дирекция на полицията и от това следват доста въпроси – да питаме Младен Маринов, Бойко Борисов, виждали ли са ги? Те ще споделят, че не са. Въпросът е, че това е извънредно показателно. Има и още един значим въпрос. Когато някогашните властимащи от ГЕРБ бяха разпитвани по студиата и обясняваха своето отношение, те споделяха: „ Да, само че имаше принуждение и против служителите на реда, по тях хвърляха тухли, палеха плява и така нататък Това основава усещане у елементарните жители, че надали не една паравоенна организация се е сблъскала с полицията. И протестиращите справедливо са си изяли пердаха. Държа да кажа, че всичко, което видяхме и чухме с хвърляните бомбички и така нататък, е от 2 септември – два месеца, след вечерта на 10 юли, когато нито един служител на реда не е бил замерван с тухли, бомби и така нататък “

Чия е отговорността



Евгени Марчев : „ Аз не разбрах чия е отговорността за случилото се. Фактът, че самият основен прокурор Гешев пристигна в Народно събрание, говореше, че той няма желание да каже нищо от това, което сигурно знае. Но, в случай че прокуратурата не е стимулирана по никакъв метод да събере доказателства, не е стимулирана да ги внесе, не е стимулирана да направи нужното изследване, то ние по никакъв метод не можем да стигнем до неоправдателни присъди. “

Криза на обстоятелствата

Полина Паунова : „ Все повее в обществения ни живот хора с разнообразни ползи се пробват да ни обяснят, че не е значимо какво се случва, а по какъв начин ще ни го опишат. Вчерашното чуване на Иван Гешев в Народно събрание е доста любопитно. Извън това, че депутатите не бяха кой знае какъв брой готови, имаше въпреки всичко един доста любопитен въпрос – какъв брой са следствията, откогато той е основен прокурор по член 95 – това е „ въоръженото въстание “ и по какъв начин са употребявани СРС-та за материални доказателства. Това е значимо, тъй като този член 95 е в действителност „ мъртъв текст “ в българския Наказателен кодекс, и е неуместно да се приказва в 21 век – за въстание. Но тъкмо този текст оправдава потреблението на СРС-та. На този въпрос основният прокурор стартира да споделя за атентата в Сарафово и ловко заобиколи тази тематика и не отговори на това. Аз мисля, че тук е „ заровено кучето “. И това би трябвало да бъде разплетено, като приказваме за обстоятелства. Да не се окаже по този начин, че с изключение на бити, много хора са били подслушвани и следени с концепцията, че тяхното право на митинг може да бъде обсъждано като опит за пуч. Да не забравяме, че Бойко Борисов назова по този начин митингите предходната година. Но ние към момента не знаем нещо толкоз публично значимо като какви институционални последствия е провокирал побоят, какъв брой жители са разследвани, какъв брой служители на реда са разследвани, на каква фаза са тези следствия. По тези белези обществото може да се ориентира дали прокуратурата си прави работата. И в чий интерес си прави работата – дали в полза на обществото, или в полза на някой различен. “

Краси Петров : „ Ние дотолкоз сме притъпили възприятието си за правдивост, че приказваме за някакви безумни, смешни санкции, които са налагани на тези служители на реда и Андонов съответно. Тези служители на реда би трябвало да имат ефикасни присъди, с цел да се даде знак към останалите служители на реда, че нещо се случва в тази страна. “

Полина Паунова : „ Случаят " Андонов " е доста необикновен, тъй като няколко месеца след наказването му за побоя, той стартира работа в Бюрото за отбрана към основния прокурор. Според закона, основният прокурор е този, който прави подбора на работещите в Бюрото. Когато с сътрудника ми Борис Митов се обадихме в прокуратурата, с цел да попитаме дали Андон Андонов работи там, те ни споделиха, че към този момент не работи. Но казусът не е в това, че той към този момент не работи в Бюрото, а в това, че, откакто той към този момент е бил осъден за полицейско принуждение, по време на митингите против Иван Гешев, Иван Гешев го наема да работи за него. Като приказваме за обстоятелства, нали разбирате какъв брой въпросителни повдига това. “

Евгени Марчев : „ Освен това, господин Андонов, и след събитията на 10-и юли продължаваше да управлява служителите на реда на митинга в продължение на месеци. Тоест, неговите санкции, каквито и да са те, те са влезнали в действие на някакъв по-късен стадий, тъй като той по никакъв метод не е отхвърлен от събитията. Освен че присъстваше на митингите, господин Андонов няколко пъти се доближаваше до мен, след 10-и юли, и ме питаше дали аз съм Евгени, този бития от митингите, и че ме е разпознал. Беше ми доста необичайно, че този служител на реда идваше да ме разпитва и да приказва с мен, след побоя. Това за мен е доста притеснително, тъй като съм сигурен, че полицията е видяла тези записи и не става дума единствено за наказване, а за превантивни ограничения. Те не са взели превантивна мярка да отстранят този човек от митингите. Т.е, те са видели какво той е приключил на 10-и юли и по какъв начин управлява служителите на реда, които са му на послушание, и явно са били удовлетворени от него, щом са го оставили да продължава да бъде на митингите в продължение на месеци. А те показаха нас като лъжци. “

Евгени Марчев : „ Не е хубаво жителите да застават против полицията, само че повода това да се случи е тогавашната власт, която в продължение на месеци използваше служителите на реда като изкупителни жертви. Дори на 2-ри септември гневът на хората не беше ориентиран към служителите на реда, само че те го поеха. Гневът беше към властимащите. Не желая да слагам леке върху Министерство на вътрешните работи. Извинявам се, в случай че тези събития наподобяват по този метод. Нашата цел да излезем да кажем обстоятелствата не е да опетним полицията. Но Министерство на вътрешните работи не би трябвало повече да се употребява за политически поръчки, като изкупителна жертва и инструмент на всяка една политическа власт. “

Чуйте диалога от звуковия файл.

Снимки – БГНЕС, Теодор Иванов - БНР