Насилието на деца във всички възможни форми е проблем, който

Насилието на деца във всички вероятни форми е проблем, който се следи от години в България. В държавните политики насилието над децата сякаш не е приоритет.

Статистиките на УНИЦЕФ сочат, че всяко второ дете е претърпяло някаква форма на принуждение до 18-годишна възраст.

Преди дни Националната мрежа за децата показа 10-ото издание на мониторинговия отчет „ Бележник “, направен от близо 40 специалисти от цивилен организации и 7 външни оценители. Общата оценка за 2020 година е едвам 3.09 в региона “Закрила на детето “ от всички форми на принуждение.

Липсва ли предварителната защита?

Темата разяснява в “Нашият ден “ Мариана Писарска , шеф „ Политики за децата “ в Националната мрежа за децата:

“Тази слаба оценка е една трайна наклонност през последните 10 години. Тъй като ние нямаме целенасочени координирани старания за това да не позволяваме да се случва принуждение по отношение на децата. 

Само за предходната година Държавната организация за протекция на детето сочи тревожни данни, че са се нараснали случаите на домашно принуждение над деца с 25%. Най-често насилието се случва в фамилна среда или близка до фамилната среда. Около 560 сигнала са получени за предходната година на Националната телефонна линия – 116 111. Това са тревожни обстоятелства, които не можем да отминем.

Но в това време не можем и да отминем обстоятелството, че макар рекомендациите, макар че медиите са доста дейни, в последно време има доста данни и проучвания за тези тревожни обстоятелства. "



Липса на държавна политика

" В България политиките за децата не са изведени като народен приоритет . Не единствено в региона на предварителната защита на насилието, приказваме и за детското здраве, и за благосъстоянието, детската беднотия.

Всяка година над 400 хиляди деца са в риск от беднотия и обществено изключване.

Няма да бъде нечиста сделка, в случай че обобщим, че страната ни счита, че децата са даденост и би трябвало да ги обгрижваме по най-хубавия метод, само че това не се случва.

Предвид това, че и фамилиите не са подкрепени, и социално-икономическата обстановка не е добра.

Не мога да кажа, че няма политики. Има декларативно декларирани, готови документи, имаме законодателство – Закон за протекция на детето предходната година направи 20 години. Това е една солидна регламентираща база, която обаче не вършим старания, задоволително гъвкаво и координирано да изпълняваме. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.