Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) България продължава

Според разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) България продължава да бъде страната с най-ниско общо ценово ниво в границите на Европейския съюз, само че все пак редица съответни стокови групи се отклоняват съществено нагоре по отношение на средноевропейските равнища. Данните сочат, че въпреки разноските за опазване на здравето и поддръжка на жилище да остават осезаемо под междинните за Европейски Съюз, при артикули като олио, сирене и яйца цените даже надвишават европейските стандарти.

Ускорен развой на ценово приближаване към Европейски Съюз

 

Въпреки че България и Румъния се движат надлежно на към 63% и 65% от междинното ценово равнище в Европейски Съюз, наклонността към ценова конвергенция се ускорява през последните години. От ИПИ показват, че след преодоляването на високата инфлация в края на 2022 година, страните от Централна и Източна Европа регистрират по-динамичен стопански напредък, който естествено е съпроводен и от по-високи равнища на инфлация.

За България това значи, че процесът на приближаване до европейските ценови нива се е ускорил, като показателят се е повишил с почти 5 процентни пункта до 2025 година За втора поредна година страната към този момент не заема последното място в Европейски Съюз по ползване на човек от популацията, изпреварвайки страни като Унгария, Латвия и Естония, и изравнявайки се със Словакия. Според икономисти, през предходното десетилетие индикаторът е бил към 50% от средноевропейското равнище, до момента в който сега трайно се приближава до към 60%.

Силни разлики сред обособените браншове и услуги

 

Анализът демонстрира, че вътре в стопанската система съществуват обилни ценови несъответствия сред другите категории артикули и услуги. Например разноските за жилищно обслужване и здравни услуги в България са надлежно към 41% и 46% от междинното за Европейски Съюз, което акцентира мощно по-ниското ценово равнище в тези области.

Обратно на това, при някои браншове страната съвсем доближава или даже изравнява европейските равнища. При информационните услуги цената е към 101%, а при храни и безалкохолни питиета – почти 93% от междинното за Европейски Съюз. Това значи, че макар по-ниските приходи на семействата, които са почти на половината от европейските, българските консуматори постоянно заплащат сходни суми за съществени артикули като храна, облекло и телекомуникации.

Аномалии при съществени хранителни артикули

 

Най-ярко изразени разлики се следят в групата на питателните артикули, които най-често са обект на публично неодобрение. Докато цените на месото се задържат към 72% от междинното за Европейски Съюз, а хлябът и зеленчуците са почти на равнище от 80%, при други съществени артикули се регистрира доста отклоняване нагоре.

Според данните на ИПИ, при мазнините и олиата ценовото равнище доближава към 142% от междинното за Европейския съюз, което ги слага доста над европейските стойности. При мляко, млечни артикули и яйца цените са към 126%, а при захарни произведения – почти 116% от междинното равнище в Европейски Съюз. Експертите означават, че тези съществени отклонения слагат въпроси по отношение на успеваемостта на веригите за доставка, както и по отношение на действителната степен на конкуренция на българския пазар на хранителни артикули.

Още вести четете в: Бизнес, България, Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News