Обичам този остров!
Нашият конкурс " Обичам този град! " продължава, а през днешния ден Габи Василева ни споделя за цялостен един остров – Майорка. Решила е да не се лимитира до град Палма, тъй като съгласно нея той е единствено дребна част от достоверното и пъстро лице на испанския остров.
Някъде преди 10 години по решение на ориста останахме на остров Майорка за по-дълъг от планувания интервал. Винаги ще свързвам това време с доста смесени усеща. Определено обаче пъстротата, с която е оцветен този остров, изпълваше дните ни с мирис и вяра. Използвахме всеки свободен момент, с цел да наемем кола и да обикаляме. Винаги се връщам към загатна за един сътрудник, който ми сподели, че за ден са обиколили острова. Ние сме го обикаляли доста дни и постоянно намираме прелестни нови места. Всеки път се изгубвам там и си мисля по какъв начин е допустимо на едно място да бъде събрана толкоз хубост и цвят. Комбинацията сред сътвореното от природата и построеното от индивида прави острова магнетичен. Споменавайки построено от индивида, приказвам за тези майоркинци отпреди взрива на туризма, които са живеели главно от богатствата на земята на острова, изграждали са каменни тераси, с цел да усилят не до такава степен огромната повърхност плодородна земя. Местните описват, че преди време най-големият наследник наследявал най-плодородната земя във вътрешността в острова, а най-малкият – плажовете, които били най-нежелана земя. Но с бурното развиване на туризма, най-малките се оказват най-облагодетелствани. Ако въобще може да се каже, че са облагодетелствани на фона на всичките бизнесмени, мощно застроили острова през 70-те години.
Майорка е островът на спокойствието и моята първа асоциация беше, че е островът, на който човек идва и си почива. Но думата успокоение има и друго значение. Всичко се случва доста постепенно, никой за на никое място не бърза и от нищо не се стресира.
Лимонови и портокалови градини могат да се видят на всички места. Ароматът на портокалови цветове е толкоз релаксиращ, а плодовете, набрани непосредствено от дървото, нямат нищо общо с тези, които сме привикнали да си купуваме от магазините.
Не мога да пропусна и майоркинската кухня. На първо място слагам Кока Майоркина – леко прилича пица, само че е доста по-вкусна. Прави се от фино тесто, а от горната страна се подреждат лук, домати, пипер, доста магданоз и се пече. Енсеймадата е може би най-популярният измежду туристите локален специалитет. На летището можете да видите всеки трети екскурзиант със характерните кутии за енсеймада, които носи като подарък за околните си или за спомен от Майорка.
Майоркинците отдават огромно значение на храната и като цяло всяко локално ядене е безумно вкусно. Неделните фамилни обеди са от огромно значение. За домакинята те стартират от сутринта с подготовката на менюто, което най-често включва и паейа. Ние постоянно бяхме канени в огромното и разширено семейство на Франциска и Хуан. Обядът завършва в късния следобяд, след което се пие дълго кафе до вечерта.
Кап де Форментор (Cap de Formentor) е най-крайна точка на острова. Пътят до такава степен не е за всеки, а за доста положителни водачи и спътници, които не се опасяват от завои и височини. Там на върха човек изпада в безвремие, чувство за недействителност и неземност.
Плажът Кала Пи (Cala Pi) – няма нищо по-вълнуващо от това да посрещнеш залеза тъкмо тук.
Валдемоса (Valldemossa) е удивително красиво селце, в което е живял композиторът Фредерик Шопен с писателката Жорж Санд. Тя написва книгата " Една зима в Майорка " (1838-1839), в която разкрива невероятната хубост на острова, само че мощно подлага на критика локалните хора.
Някак си нещата тук са подредени по този начин, че за всеки да има по нещо. Има планини и направления за този, който обича да прекарва времето си измежду природата. Голф игрищата, първокласните вили и хотелите за хората, които обичат лукса и комфорта. Има и от тези места за безкрайни празненства, от които всяка година излизат все по-скандални събития.
Именно този пъстър, цветен, пъстър откъм страсти, гледки, събития свят е взел парченце от сърцето ми вечно.
Автор: Габи Василева
Някъде преди 10 години по решение на ориста останахме на остров Майорка за по-дълъг от планувания интервал. Винаги ще свързвам това време с доста смесени усеща. Определено обаче пъстротата, с която е оцветен този остров, изпълваше дните ни с мирис и вяра. Използвахме всеки свободен момент, с цел да наемем кола и да обикаляме. Винаги се връщам към загатна за един сътрудник, който ми сподели, че за ден са обиколили острова. Ние сме го обикаляли доста дни и постоянно намираме прелестни нови места. Всеки път се изгубвам там и си мисля по какъв начин е допустимо на едно място да бъде събрана толкоз хубост и цвят. Комбинацията сред сътвореното от природата и построеното от индивида прави острова магнетичен. Споменавайки построено от индивида, приказвам за тези майоркинци отпреди взрива на туризма, които са живеели главно от богатствата на земята на острова, изграждали са каменни тераси, с цел да усилят не до такава степен огромната повърхност плодородна земя. Местните описват, че преди време най-големият наследник наследявал най-плодородната земя във вътрешността в острова, а най-малкият – плажовете, които били най-нежелана земя. Но с бурното развиване на туризма, най-малките се оказват най-облагодетелствани. Ако въобще може да се каже, че са облагодетелствани на фона на всичките бизнесмени, мощно застроили острова през 70-те години.
Майорка е островът на спокойствието и моята първа асоциация беше, че е островът, на който човек идва и си почива. Но думата успокоение има и друго значение. Всичко се случва доста постепенно, никой за на никое място не бърза и от нищо не се стресира.
Лимонови и портокалови градини могат да се видят на всички места. Ароматът на портокалови цветове е толкоз релаксиращ, а плодовете, набрани непосредствено от дървото, нямат нищо общо с тези, които сме привикнали да си купуваме от магазините.
Не мога да пропусна и майоркинската кухня. На първо място слагам Кока Майоркина – леко прилича пица, само че е доста по-вкусна. Прави се от фино тесто, а от горната страна се подреждат лук, домати, пипер, доста магданоз и се пече. Енсеймадата е може би най-популярният измежду туристите локален специалитет. На летището можете да видите всеки трети екскурзиант със характерните кутии за енсеймада, които носи като подарък за околните си или за спомен от Майорка.
Майоркинците отдават огромно значение на храната и като цяло всяко локално ядене е безумно вкусно. Неделните фамилни обеди са от огромно значение. За домакинята те стартират от сутринта с подготовката на менюто, което най-често включва и паейа. Ние постоянно бяхме канени в огромното и разширено семейство на Франциска и Хуан. Обядът завършва в късния следобяд, след което се пие дълго кафе до вечерта.
Кап де Форментор (Cap de Formentor) е най-крайна точка на острова. Пътят до такава степен не е за всеки, а за доста положителни водачи и спътници, които не се опасяват от завои и височини. Там на върха човек изпада в безвремие, чувство за недействителност и неземност.
Плажът Кала Пи (Cala Pi) – няма нищо по-вълнуващо от това да посрещнеш залеза тъкмо тук.
Валдемоса (Valldemossa) е удивително красиво селце, в което е живял композиторът Фредерик Шопен с писателката Жорж Санд. Тя написва книгата " Една зима в Майорка " (1838-1839), в която разкрива невероятната хубост на острова, само че мощно подлага на критика локалните хора.
Някак си нещата тук са подредени по този начин, че за всеки да има по нещо. Има планини и направления за този, който обича да прекарва времето си измежду природата. Голф игрищата, първокласните вили и хотелите за хората, които обичат лукса и комфорта. Има и от тези места за безкрайни празненства, от които всяка година излизат все по-скандални събития.
Именно този пъстър, цветен, пъстър откъм страсти, гледки, събития свят е взел парченце от сърцето ми вечно.
Автор: Габи Василева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ