Сякаш си се прибрал у дома...
Нашият конкурс " Обичам този град! " приключи, само че ние ще продължим да публикуваме огромна част от получените текстове. Днес прочетете любовното писмо на Ангелина Ангелова до Рим!
Казват, че верните неща ги разпознаваш от първия път – да вземем за пример вярната сватбена рокля... При мен тъкмо това лиши няколко проби, само че имаше едно нещо, което ми се случи от първата среща – безспорното и окончателно влюбване в Рим.
За първи път го посетих, когато приключих гимназията и с родителите ми отидохме на екскурзия до Италия. Спомням си по какъв начин, когато хвърлих монетата във фонтана ди Треви, бях уверена, че ще се върна в Рим – просто тъй като бяхме основани един за различен.
Три години по-късно, към този момент научила италиански и спечелила единственото място по „ Еразъм “ в Рим, гордо се пренесох с двата великански куфара в новия си италиански дом. Шест месеца живях в Рая – открих си квартира с италианци, които ме научиха, че пастата се изяжда за 5 минути, кафето, колкото и да е късо, след вечеря се пие най-малко 30 минути, а до момента в който гледаш филми, боцкаш гризини в Нутела. Допълнително при италианска баба не се отхвърля, даже и да сте се пръснали от ястие. Сладолед – също, постоянно има място за още!
В Рим сърцето ми пее и няма различен град, където да се съм се прибирала толкоз постоянно и всякога да го усещам като завръщане вкъщи. В Рим за шест месеца скъсах четири чифта обувки, тъй като желаех да го опозная целия, да не остане едно особено място, което да съм пропуснала. В Рим центурионите ме питат дали може да се снимат с мен и баба ме е серпантина, с цел да съобщи типично по италиански, шумно и искрено: „ Ето я! Класическата италианска хубост! “. След което идваха безконечните пояснения – но по какъв начин по този начин не си италианка? Е, тогава си испанка! А гъркиня? Българка ли?!
В Рим дамите не носят къси поли и съвсем не се гримират, само че пък римляните в никакъв случай няма да те подценен, ще те изпият с очи и ще се почувстваш като Моника Белучи в „ Малена “. В Рим можеш да обикаляш през целия ден музеи или просто да се насладиш на хубостта и спокойствието на вила „ Боргезе “. В Рим може както си пиеш добродушно коктейл в някой бар, по този начин в идващия момент да се окажеш заобиколена от милански юристи, които, до момента в който ухажват твоята компания, вземат, че изгубят американския дипломат във Ватикана, който е прекалил с коктейлите и се е поизгубил. И след това всички тръгвате дружно да го търсите по тесните улички, тъй като „ но това е американският дипломат във Ватикана!!! “. Накрая историята не завърша сантиментално, тъй като юристите са от Милано, а твоите съквартирантки са от Неапол и враждата е по-кървава даже от тази сред Монтеки и Капулети.
В Рим прекарах шестте най-щастливи месеца от живота си. Още с тръгването си натам знаех, че ще бъда безпределно щастлива, и градът не ме разочарова. Но в случай че питате някои от другите ми сътрудници, едва ли ще получите толкоз възторжени слова. Така е то, от време на време просто вдишваш въздуха на някой град и знаеш, че си се прибрал вкъщи. И внезапно всички други стават чужденци и туристи, а ти вървиш по личните си улици и всичко в близост ти е познато и толкоз скъпо.
Автор: Ангелина Ангелова
Казват, че верните неща ги разпознаваш от първия път – да вземем за пример вярната сватбена рокля... При мен тъкмо това лиши няколко проби, само че имаше едно нещо, което ми се случи от първата среща – безспорното и окончателно влюбване в Рим.
За първи път го посетих, когато приключих гимназията и с родителите ми отидохме на екскурзия до Италия. Спомням си по какъв начин, когато хвърлих монетата във фонтана ди Треви, бях уверена, че ще се върна в Рим – просто тъй като бяхме основани един за различен.
Три години по-късно, към този момент научила италиански и спечелила единственото място по „ Еразъм “ в Рим, гордо се пренесох с двата великански куфара в новия си италиански дом. Шест месеца живях в Рая – открих си квартира с италианци, които ме научиха, че пастата се изяжда за 5 минути, кафето, колкото и да е късо, след вечеря се пие най-малко 30 минути, а до момента в който гледаш филми, боцкаш гризини в Нутела. Допълнително при италианска баба не се отхвърля, даже и да сте се пръснали от ястие. Сладолед – също, постоянно има място за още!
В Рим сърцето ми пее и няма различен град, където да се съм се прибирала толкоз постоянно и всякога да го усещам като завръщане вкъщи. В Рим за шест месеца скъсах четири чифта обувки, тъй като желаех да го опозная целия, да не остане едно особено място, което да съм пропуснала. В Рим центурионите ме питат дали може да се снимат с мен и баба ме е серпантина, с цел да съобщи типично по италиански, шумно и искрено: „ Ето я! Класическата италианска хубост! “. След което идваха безконечните пояснения – но по какъв начин по този начин не си италианка? Е, тогава си испанка! А гъркиня? Българка ли?!
В Рим дамите не носят къси поли и съвсем не се гримират, само че пък римляните в никакъв случай няма да те подценен, ще те изпият с очи и ще се почувстваш като Моника Белучи в „ Малена “. В Рим можеш да обикаляш през целия ден музеи или просто да се насладиш на хубостта и спокойствието на вила „ Боргезе “. В Рим може както си пиеш добродушно коктейл в някой бар, по този начин в идващия момент да се окажеш заобиколена от милански юристи, които, до момента в който ухажват твоята компания, вземат, че изгубят американския дипломат във Ватикана, който е прекалил с коктейлите и се е поизгубил. И след това всички тръгвате дружно да го търсите по тесните улички, тъй като „ но това е американският дипломат във Ватикана!!! “. Накрая историята не завърша сантиментално, тъй като юристите са от Милано, а твоите съквартирантки са от Неапол и враждата е по-кървава даже от тази сред Монтеки и Капулети.
В Рим прекарах шестте най-щастливи месеца от живота си. Още с тръгването си натам знаех, че ще бъда безпределно щастлива, и градът не ме разочарова. Но в случай че питате някои от другите ми сътрудници, едва ли ще получите толкоз възторжени слова. Така е то, от време на време просто вдишваш въздуха на някой град и знаеш, че си се прибрал вкъщи. И внезапно всички други стават чужденци и туристи, а ти вървиш по личните си улици и всичко в близост ти е познато и толкоз скъпо.
Автор: Ангелина Ангелова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ