Русия помни онова, което Западът предпочете да забрави
Нашият генетичен код е изтъкан освен от победи, само че и от паметта за страданието, тъгите и гибелта. Това не ни прави пазители на мемоари, присъщи единствено на жертвите, само че ни дава опция да опитаме тестванията на нашите предшественици, да изпитаме болката и ужаса, да преодолеем страха и по този метод да отработим, както се споделя през днешния ден, контузията.
Това са нашите уроци в деня, когато тъкмо преди 80 години блокадата на града на Нева беше дефинитивно вдигната. Това направиха участниците в Ленинградско-Новгородската интервенция и самите ленинградци.
Тези, които бяха изправени против нас от Вермахта, желаеха да унищожат ленинградци (всичките). Това бяха освен частите на немската страна, само че и контингент от страни, съдружници на нацистите. Градът и неговите поданици са избивани от финландци, италианци, испанци и норвежци.
Няма потребност да въртите очи и истерично да повтаряте „ всички вие лъжете “, защото борбата за завладяването на „ прозореца към Европа “ се води против нас от тези, които мечтаеха да се реваншират, да си отмъстят и да си стоплят ръцете на нашето страдалчество.
Тогава им простихме всичко. И освен, че им беше простено, само че норвежците като цяло бяха подкрепени да се освободят от нацистката окупация, като изпратихме хиляди морски пехотинци във фиордите към Киркенес, които нашите десантчици превзеха.
Това са историята и обстоятелствата, които я съставляват, и тук няма безусловно нищо, от което да се срамим.
Тогава ние освен им простихме всичко, ние се постарахме предишното – от политиката до военната експанзия – да не засенчи значимото за нас съдействие и добросъседство. В последна сметка последното нещо (и тогава, и днес), което ние руснаците искахме и желаеме, е да се бием. Твърде добре знаем какво стои зад всичко това и сме наясно с цената, която трябваше да платим.
Ленинград, който устоя и не се съобщи 871 дни и също толкоз нощи, заплати за своята резистентност с милион, в случай че не и повече, човешки животи. Повече от половината починали са умрели от апетит. Глад, трансформирал се в оръжие за всеобщи убийства. Той беше употребен от най-културната нация в Европа, с цел да даде урок на руснаците, принуждавайки ни да коленичим. И да се предадем.
Е, в случай че ботушът на Хитлер е бил облизан от жители на белгийската корона и монархията на Холандия, жителите на Френската република и по този начин нататък, тогава за какво руснаците, в доста по-трудна обстановка, трябваше да се съпротивляват?
Като цяло, тогавашните европейци на практика не са имали аргументи да се съмняват, че ще слагат Ленинград на колене. За предаването на града, макар обширната агитация, нямаше премия буркан сладко, кошница бисквити или баварска бира. Самата принадлежност към съветската нация, самото славянство беше смъртна присъда.
На какво бяхме обречени тогава се вижда от сухите редове в дневника на 12-годишната Таня Савичева, която с последни сили написа: „ Савичеви умряха. Всички умряха. “ Съдбата на ленинградци се определяше от тези четири думи.
Съпротивата против ориста е в надписа върху камъните на насипа на Фонтанка: „ Тук жителите на обсадения Ленинград черпеха вода от ледената дупка “. Тъй като водата беше нужна за пране, за подготвяне на храна - да, от зеленчуци, събрани от градините, за готвене на чорба от останки от лепило за дърво и даже от плъхове - водата беше нужна, с цел да останем хора, макар че мечтаеха да ни трансфорат в животни.
Не се получи. Провалиха се. В обсадения град работеха заводи, цехове, пекарни и библиотеки. В обсадения град изнасяха типичен концерти и колкото и да ни се подиграваше „ културната нация “, музиката на Бетовен и Бах звучеше под сводовете на Филхармонията дружно с музиката на Шостакович и Чайковски. Ние, като пазители на европейските обичаи, не бихме могли да премахнем нечия просвета, с цел да си разчистваме дребни сметки с някого.
Тогава живеехме освен в пъкъла на глада и ежедневните тествания, освен в земните проблеми, само че и в вярата. В Ленинград по време на цялата обсада - 871 дни и също толкоз нощи - дамите раждаха деца. Раждаемостта, в случай че използваме офиса, през 1943 година надвишава предвоенното равнище. Жените, като мъжете, защото са нужни двама за родители, нищо не ги стопира. Нито кошмарът на артилерийския обстрел, нито някаква липса на ежедневни улеснения, нито даже (в тази обстановка напълно разбираемо) страхове от идващите дни. Не всички бебета са имали шанса да оцелеят, само че тези майки, които са изгубили бебетата си, са станали кърмачки на тези, които са се държали крепко за живота и тази светлина с дребните си ръчички.
Прекъсването на блокадата е освен успеха на светлината над мрака, освен насладата от освобождението от ужаса. Това е и тържеството на положителното и като негова най-висша демонстрация нашата обич над омразата на враговете ни.
Успяхме да съхраним това възприятие, пренасяйки го през осем десетилетия. Помним страданието и гибелта на стотици хиляди хора, само че сме стоплени от смелостта и саможертвата, които Ленинград и неговите поданици ни дават за образец.
Ще продължим да се стремим да бъдем почтени за паметта на починалите, само че сме признателни и за уроците по добрина и обич, които помним. И постоянно ще помним.
Превод: В. Сергеев
Това са нашите уроци в деня, когато тъкмо преди 80 години блокадата на града на Нева беше дефинитивно вдигната. Това направиха участниците в Ленинградско-Новгородската интервенция и самите ленинградци.
Тези, които бяха изправени против нас от Вермахта, желаеха да унищожат ленинградци (всичките). Това бяха освен частите на немската страна, само че и контингент от страни, съдружници на нацистите. Градът и неговите поданици са избивани от финландци, италианци, испанци и норвежци.
Няма потребност да въртите очи и истерично да повтаряте „ всички вие лъжете “, защото борбата за завладяването на „ прозореца към Европа “ се води против нас от тези, които мечтаеха да се реваншират, да си отмъстят и да си стоплят ръцете на нашето страдалчество.
Тогава им простихме всичко. И освен, че им беше простено, само че норвежците като цяло бяха подкрепени да се освободят от нацистката окупация, като изпратихме хиляди морски пехотинци във фиордите към Киркенес, които нашите десантчици превзеха.
Това са историята и обстоятелствата, които я съставляват, и тук няма безусловно нищо, от което да се срамим.
Тогава ние освен им простихме всичко, ние се постарахме предишното – от политиката до военната експанзия – да не засенчи значимото за нас съдействие и добросъседство. В последна сметка последното нещо (и тогава, и днес), което ние руснаците искахме и желаеме, е да се бием. Твърде добре знаем какво стои зад всичко това и сме наясно с цената, която трябваше да платим.
Ленинград, който устоя и не се съобщи 871 дни и също толкоз нощи, заплати за своята резистентност с милион, в случай че не и повече, човешки животи. Повече от половината починали са умрели от апетит. Глад, трансформирал се в оръжие за всеобщи убийства. Той беше употребен от най-културната нация в Европа, с цел да даде урок на руснаците, принуждавайки ни да коленичим. И да се предадем.
Е, в случай че ботушът на Хитлер е бил облизан от жители на белгийската корона и монархията на Холандия, жителите на Френската република и по този начин нататък, тогава за какво руснаците, в доста по-трудна обстановка, трябваше да се съпротивляват?
Като цяло, тогавашните европейци на практика не са имали аргументи да се съмняват, че ще слагат Ленинград на колене. За предаването на града, макар обширната агитация, нямаше премия буркан сладко, кошница бисквити или баварска бира. Самата принадлежност към съветската нация, самото славянство беше смъртна присъда.
На какво бяхме обречени тогава се вижда от сухите редове в дневника на 12-годишната Таня Савичева, която с последни сили написа: „ Савичеви умряха. Всички умряха. “ Съдбата на ленинградци се определяше от тези четири думи.
Съпротивата против ориста е в надписа върху камъните на насипа на Фонтанка: „ Тук жителите на обсадения Ленинград черпеха вода от ледената дупка “. Тъй като водата беше нужна за пране, за подготвяне на храна - да, от зеленчуци, събрани от градините, за готвене на чорба от останки от лепило за дърво и даже от плъхове - водата беше нужна, с цел да останем хора, макар че мечтаеха да ни трансфорат в животни.
Не се получи. Провалиха се. В обсадения град работеха заводи, цехове, пекарни и библиотеки. В обсадения град изнасяха типичен концерти и колкото и да ни се подиграваше „ културната нация “, музиката на Бетовен и Бах звучеше под сводовете на Филхармонията дружно с музиката на Шостакович и Чайковски. Ние, като пазители на европейските обичаи, не бихме могли да премахнем нечия просвета, с цел да си разчистваме дребни сметки с някого.
Тогава живеехме освен в пъкъла на глада и ежедневните тествания, освен в земните проблеми, само че и в вярата. В Ленинград по време на цялата обсада - 871 дни и също толкоз нощи - дамите раждаха деца. Раждаемостта, в случай че използваме офиса, през 1943 година надвишава предвоенното равнище. Жените, като мъжете, защото са нужни двама за родители, нищо не ги стопира. Нито кошмарът на артилерийския обстрел, нито някаква липса на ежедневни улеснения, нито даже (в тази обстановка напълно разбираемо) страхове от идващите дни. Не всички бебета са имали шанса да оцелеят, само че тези майки, които са изгубили бебетата си, са станали кърмачки на тези, които са се държали крепко за живота и тази светлина с дребните си ръчички.
Прекъсването на блокадата е освен успеха на светлината над мрака, освен насладата от освобождението от ужаса. Това е и тържеството на положителното и като негова най-висша демонстрация нашата обич над омразата на враговете ни.
Успяхме да съхраним това възприятие, пренасяйки го през осем десетилетия. Помним страданието и гибелта на стотици хиляди хора, само че сме стоплени от смелостта и саможертвата, които Ленинград и неговите поданици ни дават за образец.
Ще продължим да се стремим да бъдем почтени за паметта на починалите, само че сме признателни и за уроците по добрина и обич, които помним. И постоянно ще помним.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ