Русия заряза България, но спечели Буркина Фасо
Нашите двойни освободители станаха тройни. В по-далечни времена Русия ни е освободила от турско и немско наличие (да не подразним нечие ухо), само че в последно време откри метод да освободи България и от себе си.
Навикналите на съветска хранилка български политици внезапно схванаха, че страната би могла да се справи и без съветски енергийни доставки, спрени наказателно от Москва. Газовият интерконектор с Гърция, пуснат след доста размотаване като огромно инженерно-техническо достижение (140 км), бе избран от поканената за събитието на 1 октомври председателка на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен като символ на " независимост, независимост от съветската газова взаимозависимост ".
И какво направи Русия, откакто освободи България за трети път?
Веднага отиде да освобождава други нации. Тя заряза Европа и насочи интереса си към Африка, която не знае какво е зависимост от съветски тръбопроводи. В същия ден, когато над финансирания с европейски пари българо-гръцки интерконектор звучаха проевропейски речи, в столицата на Буркина Фасо кънтяха възгласи " Русия! Русия! ". Привърженици на следващия преврат в Уагадугу развяваха руски знамена с надежда московски наемници да ги освободят от френско наличие, както стана в прилежащо Мали доскоро повече от месец. Изпадналата в тежка интернационална изолираност Русия поради експанзията си в Украйна се впусна да си търси другари там, където също като нея не изпитват нужда от интернационалното право, нито от съблюдаване на главните човешки права.
Докато превратаджии в Буркина Фасо сваляха от власт на 30 септември други превратаджии, съветският президент оправдаваше в Москва на тържествено съвещание експанзията си в Украйна като отговор на " неонацисткия държавен прелом " в Киев през 2014 година Но военните преврати в Африка не му пречат да търси съидейници. С африканските военни хунти намира общ език.: " Само слушаме от всички страни: Западът пази реда, учреден на правила. Откъде са се взели? Кой изобщо е виждал тези правила? Кой ги е съгласувал? Слушайте, това е просто някаква нелепост, цялостна машинация, двойни или тройни стандарти! Предназначено е просто за простаци. "
Путин се преструваше на африкански родов водач,
който не е чувал за съществуването на Хартата на Организация на обединените нации, представляваща основа на съвременния международен правов ред. Никакъв " групов Запад " не му я е натрапил, защото е създадена преди 77 години с присъединяване на личната му страна. Все отново в един миг стигна до проблясък, когато трябваше да придаде интернационална легитимност на подправените референдуми за отделяне на четири украински области: " Това, несъмнено, е тяхно право, тяхно неотменимо право, което е залегнало в член първи на Устава на Организация на обединените нации, в който директно е дефиниран правилото на пълноправие и самоопределяне на народите ".
Какво може да предложи на Африка съветският президент, което не се търси в Европа? Природен газ му остана в остатък, само че няма по какъв начин да го достави в Сахел (Субсахарска Африка). Затова пък има други запаси: бойци и оръжие. Даже не постоянни бойци, а наемници, за които надали му е жалост. Схемата бе тествана в Мали и там проработи. Сформираната от главорези военизирана формация " Вагнер " измести френските бойци, които от 2013 г. все не съумяват да отстраняват джихадистите, вилнеещи в този район, който обичайно е под френско въздействие. След неуспеха на интервенция " Сервал " Париж разгласи през 2014 година интервенция " Бархан " в страните от Г5-Сахел (Буркина Фасо, Мавритания, Мали, Нигер и Чад). Тя също не даде огромен резултат и локалните ръководещи режими станаха нестабилни под двойния напън на ислямистките бунтовници и недоволното население. Оттам се появи апелът " Да дойдат руснаците! ", а те единствено това чакаха. Възможно е да изиграят някаква антиислямистка роля, само че надали ще се ангажират съществено като в Сирия, откъдето към този момент седма година не могат да си тръгнат. Освен това им трябват от ден на ден бойци и оръжия за личната експанзия в Украйна. Затова Путин разгласи частична военна готовност.
Ясно е, че Африка няма да бъде приоритет на Русия, както надали ще стане приоритет и на света. Но тя в никакъв случай няма да бъде толкоз самотна,
в каквато самотност изпадна Русия
В деня на преврата в Буркина Фасо и на подписването в Кремъл на договорите за присъединение на четирите украински територии към Русия (30 септември) Съветът за сигурност на Организация на обединените нации гласоподава резолюция против противозаконните референдуми в окупираните украински земи. Единствената страна, гласувала срещу (от 15 членове), бе Русия. Имаше четири въздържали се (Бразилия, Китай, Габон и Индия), само че факт е, че даже те не одобриха за съвместимо с Устава на Организация на обединените нации насилственото отделяне на непознати територии. Едва четири дни по-късно (която не е член на Съвета за сигурност на ООН), с цел да каже, че утвърждава анексията като легален акт.
Предстои ново броене на приятелите на Русия, тъй като тя се възползва от правото си на несъгласие като непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Резолюцията ще бъде отнесена за гласоподаване в Общото заседание на Организация на обединените нации според, признат през април. Тогава стана ясно, че когато страна агресор има право на несъгласие, би трябвало да се откри различен механизъм за интернационално влияние върху нея. Заради Русия бе решено, че когато се постанова несъгласие в Съвета за сигурност, може да бъде поискана позиция от всичките 193 членове на Общото заседание на Организация на обединените нации.
В такива моменти доста
ясно се вижда кой какъв брой държи на интернационалното право
и другите страни си вършат заключения за всеки. Когато пристигна ред някой да изиска тяхната поддръжка, те могат да си спомнят своите заключения. Липсата на ясна позиция по кардинални въпроси може да има дълготрайни нездравословни последствия. Това е изключително годно за неголеми страни като България, чиято сигурност зависи от груповата отбрана на интернационалните правила (същите, за които Путин недоумява от кое място са се взели). Липсата на нейния глас при значими решения не остава незабелязана. Такъв образец имаше в последно време с в поддръжка на Украйна, която остана без български автограф.
Ако България продължава да се чуди по какъв начин да реагира против погазването на интернационалното право, нищо чудно и тя да тръгне да си търси съидейници в Африка, откакто ги загуби в Европа.
Навикналите на съветска хранилка български политици внезапно схванаха, че страната би могла да се справи и без съветски енергийни доставки, спрени наказателно от Москва. Газовият интерконектор с Гърция, пуснат след доста размотаване като огромно инженерно-техническо достижение (140 км), бе избран от поканената за събитието на 1 октомври председателка на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен като символ на " независимост, независимост от съветската газова взаимозависимост ".
И какво направи Русия, откакто освободи България за трети път?
Веднага отиде да освобождава други нации. Тя заряза Европа и насочи интереса си към Африка, която не знае какво е зависимост от съветски тръбопроводи. В същия ден, когато над финансирания с европейски пари българо-гръцки интерконектор звучаха проевропейски речи, в столицата на Буркина Фасо кънтяха възгласи " Русия! Русия! ". Привърженици на следващия преврат в Уагадугу развяваха руски знамена с надежда московски наемници да ги освободят от френско наличие, както стана в прилежащо Мали доскоро повече от месец. Изпадналата в тежка интернационална изолираност Русия поради експанзията си в Украйна се впусна да си търси другари там, където също като нея не изпитват нужда от интернационалното право, нито от съблюдаване на главните човешки права.
Докато превратаджии в Буркина Фасо сваляха от власт на 30 септември други превратаджии, съветският президент оправдаваше в Москва на тържествено съвещание експанзията си в Украйна като отговор на " неонацисткия държавен прелом " в Киев през 2014 година Но военните преврати в Африка не му пречат да търси съидейници. С африканските военни хунти намира общ език.: " Само слушаме от всички страни: Западът пази реда, учреден на правила. Откъде са се взели? Кой изобщо е виждал тези правила? Кой ги е съгласувал? Слушайте, това е просто някаква нелепост, цялостна машинация, двойни или тройни стандарти! Предназначено е просто за простаци. "
Путин се преструваше на африкански родов водач,
който не е чувал за съществуването на Хартата на Организация на обединените нации, представляваща основа на съвременния международен правов ред. Никакъв " групов Запад " не му я е натрапил, защото е създадена преди 77 години с присъединяване на личната му страна. Все отново в един миг стигна до проблясък, когато трябваше да придаде интернационална легитимност на подправените референдуми за отделяне на четири украински области: " Това, несъмнено, е тяхно право, тяхно неотменимо право, което е залегнало в член първи на Устава на Организация на обединените нации, в който директно е дефиниран правилото на пълноправие и самоопределяне на народите ".
Какво може да предложи на Африка съветският президент, което не се търси в Европа? Природен газ му остана в остатък, само че няма по какъв начин да го достави в Сахел (Субсахарска Африка). Затова пък има други запаси: бойци и оръжие. Даже не постоянни бойци, а наемници, за които надали му е жалост. Схемата бе тествана в Мали и там проработи. Сформираната от главорези военизирана формация " Вагнер " измести френските бойци, които от 2013 г. все не съумяват да отстраняват джихадистите, вилнеещи в този район, който обичайно е под френско въздействие. След неуспеха на интервенция " Сервал " Париж разгласи през 2014 година интервенция " Бархан " в страните от Г5-Сахел (Буркина Фасо, Мавритания, Мали, Нигер и Чад). Тя също не даде огромен резултат и локалните ръководещи режими станаха нестабилни под двойния напън на ислямистките бунтовници и недоволното население. Оттам се появи апелът " Да дойдат руснаците! ", а те единствено това чакаха. Възможно е да изиграят някаква антиислямистка роля, само че надали ще се ангажират съществено като в Сирия, откъдето към този момент седма година не могат да си тръгнат. Освен това им трябват от ден на ден бойци и оръжия за личната експанзия в Украйна. Затова Путин разгласи частична военна готовност.
Ясно е, че Африка няма да бъде приоритет на Русия, както надали ще стане приоритет и на света. Но тя в никакъв случай няма да бъде толкоз самотна,
в каквато самотност изпадна Русия
В деня на преврата в Буркина Фасо и на подписването в Кремъл на договорите за присъединение на четирите украински територии към Русия (30 септември) Съветът за сигурност на Организация на обединените нации гласоподава резолюция против противозаконните референдуми в окупираните украински земи. Единствената страна, гласувала срещу (от 15 членове), бе Русия. Имаше четири въздържали се (Бразилия, Китай, Габон и Индия), само че факт е, че даже те не одобриха за съвместимо с Устава на Организация на обединените нации насилственото отделяне на непознати територии. Едва четири дни по-късно (която не е член на Съвета за сигурност на ООН), с цел да каже, че утвърждава анексията като легален акт.
Предстои ново броене на приятелите на Русия, тъй като тя се възползва от правото си на несъгласие като непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Резолюцията ще бъде отнесена за гласоподаване в Общото заседание на Организация на обединените нации според, признат през април. Тогава стана ясно, че когато страна агресор има право на несъгласие, би трябвало да се откри различен механизъм за интернационално влияние върху нея. Заради Русия бе решено, че когато се постанова несъгласие в Съвета за сигурност, може да бъде поискана позиция от всичките 193 членове на Общото заседание на Организация на обединените нации.
В такива моменти доста
ясно се вижда кой какъв брой държи на интернационалното право
и другите страни си вършат заключения за всеки. Когато пристигна ред някой да изиска тяхната поддръжка, те могат да си спомнят своите заключения. Липсата на ясна позиция по кардинални въпроси може да има дълготрайни нездравословни последствия. Това е изключително годно за неголеми страни като България, чиято сигурност зависи от груповата отбрана на интернационалните правила (същите, за които Путин недоумява от кое място са се взели). Липсата на нейния глас при значими решения не остава незабелязана. Такъв образец имаше в последно време с в поддръжка на Украйна, която остана без български автограф.
Ако България продължава да се чуди по какъв начин да реагира против погазването на интернационалното право, нищо чудно и тя да тръгне да си търси съидейници в Африка, откакто ги загуби в Европа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ