Нашенци са били измамени с предложение за работа от некоректна

Нашенци са били излъгани с предложение за работа от неточна компания, злоупотребяваща с тежкото им обществено състояние и им предлага най-малко 2000 евро месечна заплата, с уточнението, че може да получават и повече. „ Осигурява “ им и безвъзмездна квартира в немския град Хамбург. И въпреки на думи компанията да им дава обещание бързо стъпване на краката във финансово отношение, то на процедура обстановката надалеч не е толкова розова, колкото я разказват авансово.

Ето каква се оказва действителността – общежитието се намирало в отдалечено от центъра предградие и надалеч не изглеждало по този начин, както било показвано на фотосите. Оказало се, че бачкаторите би трябвало да заплащат за една нощувка по 10 евро, или общо 300 евро на месец, които се удържали от в началото контрактуваното заплащане. Стаите за обитаване били извънредно тесни, само че по тази причина пък наблъскани с по 4-5 леглото, които постоянно били поставяни един над различен и прикрепени към стените. Топлата вода била на режим, постоянно и липсвала. Пускането на пералната машина се заплащало в допълнение, като цената била 4 евро на едно завъртане. Тези и доста други неща озадачили нашенци, които побързали да се оплачат на компанията, изпратила ги на гурбет в Германия, само че към този момент не могли да се свържат с телефоните, с които разполагали.

Един от „ опарилите ” се с букви Г. М., споделя, че изискванията били повече от потресаващи. „ Ще стартира с това, че в Североизточна България има много безработни хора, които са най-вече от малцинствата – турци и роми. Всички те желаят да имат заслужен живот, да хранят фамилиите и децата си, а не да крадат и да правят измами. Родината ни обаче не може да предложи такива условия. Така се стига до търсене на работа в чужбина. Има един доста известен уебсайт, където всички ровят с вяра. Там сякаш огромна компания беше публикувала обява, че търси строителни служащи за Хамбург. Условията на работа били отлични, заплащането също, квартирата – безвъзмездна, а храната – евтина, тъй като покрай общежитието имало огромен хранителен магазин. Всички служащи пазарували от него и си готвели в стаите.

Какво обаче се оказва? Пристигнахме в Германия с раздрънкани рейсове. Настанихме се и пристигна първият потрес. Мислехме, че ще сме в по-широки стаи, по двама души – по този начин ни беше казано. Но нямаше стая с по две кревати. Всички бяха с четири и едно походно, което се разгъваше по средата на стаята, в случай че пристигна нов човек.Канализацията не работеше. Навсякъде се носеше една остра и неприятна миризма, която два-три часа след настаняването ни бе попита като че ли и от облеклата ни. Тоалетните – до една изпотрошени

На един етаж да има 2-3 работещи, останалото е леш. Често лайната плуват по пода на банята, само че няма на кого да се оплачем. Когато създадем опит, постоянно се намира чиновник, който ни изяснява, че сами сме си отговорни и че е по този начин, тъй като сме българи, тоест не сме знаели по какъв начин да си чистим, по какъв начин да оправяме нещата и сами сме запушвали умивалници и канали.

Положението е отчайващо, тъй като множеството от нас разчитаха на първата заплата и търпяха със стиснати зъби. Когато пристигна денят, в който трябваше да вземем по 2000 евро, последва неприятна изненада. Разбрахме, че имаме куп удръжки. Почна се с наем – 10 евро дневно, което ни ощети с 300 евро, мина се през пари за стартирането на пералнята – по 4 евро на едно завъртане, по 20 евро на калпак за кабелната телевизия.

Стигна се до санкция за неприятна хигиена. Това е единственото нещо, за което немците имаха право – за десетките празни бутилки алкохол, които се търкаляха под легла и маси, празните кутии с консерви, пастети и всевъзможни торби от хранителни артикули, плюс облекла, пръснати по легла и столове. Според тях служащите доста пиели. Ходели несъответстващи из постройката и постоянно не знаели къде се намират. Подобно държание те не толерирали. Трябвало да има ред.

Обаче при нас е безвластие – 90% са роми и турци. Има такива, които дори не приказват добър български език, какво ли остава да четат и пишат или пък да знаят най-малко малко немски. Те в никакъв случай не са ходили на учебно заведение, не са излизали и в чужбина. Наистина софрата, пиенето и картите са нещото, което им се удава. На тях би трябвало да се каже тъкмо и ясно какво да вършат, тъй като сами няма да се сетят, нито ще проявят самодейност. Целият им ден може да мине в игра на карти. Това на един немец няма по какъв начин да го обясниш – той си мисли, че има нещо неправилно в държанието им, че не са добре душевен и физически.

Така санкциите от всякакво естество се увеличаваха и в последна сметка взехме по към 1000 евро, едвам си покрием разноските, тъй като в Германия не е по никакъв начин на ниска цена.

Ами то защо отидохме тогава?!

В близкия супер, където пазарим, за 20-30 евро не можеш да си напълниш торбичката с артикули. За тези пари може да си купиш самун, нещо за мазане, цигари и алкохол, че да можеш да спиш, тъй като има дървеници, които ни хапят. Гадинките обичат да смучат кръв от шията и меките елементи на тялото. Но са толкоз мутирали, че хапят даже по пръстите на ръцете.

Когато взехме решение да се оплачем от отношението на германците към нас и от изискванията на живот, се оказа, че просто няма на кого. Телефоните на компанията са изключения, обявата пък е свалена от известния уебсайт. Пари за връщане действително нямаме, пък и имаме подписан контракт за година и половина. Накъде да поемем, кому да се оплачем? ”, споделя препатилият Г. М., който бил нещо като началник на строителите, тъй като знаел британски и малко немски език.

Неговите нерви обаче не издържали. Той се надявал да пести и да праща дребни суми на околните си, само че нито едно ненужно евро не се задържало в джоба му.

Разходите изскачали един след различен. Пестеливите немци инсталирали душове, които били енергоикономични. През 2 минути топлата вода серпантина. Къпещите се трябвало да натискат бутон, с цел да я пускат.

Бутонът се намирал в коридора. Налагало се да излизат чисто голи и насапунисани и да прекъсват хигиенизацията си.

Имало платена баня, до която нашите хора не пристъпвали. Потънали в прахуляк и кир, огромна част не се къпели в продължение на седмици. Единственото, което миели, било лицето, подмишниците и интимните елементи.

Общежитието било на три етажа. На последния по подигравка на ориста живеели две украинки и две рускини. Украинките въртели най-древния поминък. Вземали по 500 евро на сеанс и приемали мераклии от цялостен Хамбург. Желаещи за милувки не липсвали.

Рускините работели като чистачки по домовете. Прибирали се каталясали и бързали да обръщат бутилките с водка. Сутрин излизали рано и по през целия ден ги нямало. Те били леко затворени и подминавали българските строители с вирнати глави. За сметка на това украинките постоянно били в приповдигнато въодушевление и подготвени да се отзоват на всяко мъжко повикване.

„ Ситуацията е трагикомична. Българите мизерстваме с наядени от дървениците задници, рускини и украинки се ненавиждат, само че поради войната търпят и живеят под един покрив в Германия, която ненавиждат, тъй като ги е била нападнала през Втората международна война. Вечер всички се събират към алкохола, без значение кой от кое място е, какъв брой пари има в джоба и защо мечтае. Често се майтапим между тях с: „ Добре пристигнали в общежитието на обречените! “, обобщава обстановката Г.М.

Инфо: Уикенд, crimesbg.com