Гротескният спор за името “Македония”
Насаме гръцки политици признават, че формалната позиция на Атина в разногласието за името „ Македония “ е неуместна, само че могат ли да си плюят в лицето? Иде ли краят на една политическа гротеска?
В началото на публикацията, озаглавена „ Безименно злощастие “, балканският специалист на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ” коментира в резюме същината на разногласието: „ Гърция не ще да признае на Македония правото да се споделя Македония, тъй като сходно име накърнявало гръцката история и здравото народностно възприятие. (…) Единствено гърците имали право да имат името „ Македония “, тъй като в последна сметка Александър Велики с огън и меч разнесъл по целия свят не друго, а елинистичната просвета.”
Михаел Мартенс напомня също някои скрити страни на разногласието и последните стъпки в опита за решаването му: „ Преди няколко години до обществеността доближиха няколко грами от американски дипломати, съгласно които на четири очи доста гръцки политици признавали, че формалната позиция на Атина по разногласието за името е неуместна, само че какво да правиш: Когато един път си се врекъл в някаква несмислена концепция, към този момент не можеш току-тъй да се откажеш от нея, без да си плюеш в лицето. Гръцкият министър председател Алексис Ципрас и неговият външен министър Никос Коциас не са жертва на този политически делириум. Ципрас и неговата партия могат да бъдат упреквани в какво ли не, само че те в никакъв случай не са били щурмови отряд на антично обвеяното замайване в разногласието за името. Ципрас и Коциас несъмнено схващат, че Гърция не способства за стабилността на дребната си северна съседка, като непрестанно пречи на западната u интеграция. А неустойчивостта на Балканите въобще не е в полза на Гърция.”
Авторът на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ наблюдава хода на договарянията за името, един тур от които се организира и в София. Според него, в края на май се е обрисувало известно съглашение към името „ Северна Македония “ – най-малко на техническо ниво.
Националистите от двете страни си наподобяват повече, в сравнение с подозират.
Коциас неотдавна беше в Берлин и организира диалози във Външното министерство и в канцлерство. У своите събеседници той остави усещането, че има сериозен интерес да се откри решение и даже е подготвен да си навлече вътрешно-политически кахъри затова. Защото съпротивата към този момент се надига. Македонските и гръцките националисти, които си наподобяват много повече, в сравнение с сами са склонни да признаят, в добре прочут синхрон имат намерение да стачкуват против компромиса.
Мартенс написа за демонстрациите, които към този момент се организираха в Атина, в Солун и в няколко други провинциални града. С взор към Скопие, създателят цитира съпротивата на опозиционната партия Вътрешна македонска революционна организация, чийто нов водач Християн Мицкоски упреква държавното управление в „ разпродаване на националните интереси” – като че ли тези ползи се състоят в трайната изолираност на страната, разяснява Мартенс. По-нататък в публикацията му четем:
„ Досега нито Ципрас, нито Заев се поддават на натиска посредством митинги или посредством сходни причини, все пак обаче договарянията им могат да се провалят – и то по най-различни аргументи. Защото до момента няма подписано даже съглашение сред Гърция и Македония, а едно такова бъдещо съглашение ще бъде единствено началото. За ратификацията му Ципрас би трябвало да разчита на помощ от опозицията в Атина, тъй като съдружният му сътрудник, дяснопопулистките „ Независими гърци “, по никакъв метод няма да гласоподава за решение, съдържащо името „ Македония “. Заев пък даде обещание в предизборната си акция, че възможното решение освен ще бъде гласувано в Народното събрание, а ще бъде подложено и на референдум. Според оптимистичния сюжет на Скопие, в този момент бързо би трябвало да се подпише съглашение, с цел да може Македония да получи покана за НАТО още по време на срещата на върха на Алианса през юли. После обаче би трябвало да се видят резултатите от референдума, който Заев може да насрочи през септември или октомври.”
В края на публикацията Михаел Мартенс написа, че през последните дни от Атина идват обезкуражаващи сигнали, а диалозите като че ли още веднъж са попаднали в задънена улица. Според него обаче това не значи финален неуспех, а вероятно са.
В началото на публикацията, озаглавена „ Безименно злощастие “, балканският специалист на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ” коментира в резюме същината на разногласието: „ Гърция не ще да признае на Македония правото да се споделя Македония, тъй като сходно име накърнявало гръцката история и здравото народностно възприятие. (…) Единствено гърците имали право да имат името „ Македония “, тъй като в последна сметка Александър Велики с огън и меч разнесъл по целия свят не друго, а елинистичната просвета.”
Михаел Мартенс напомня също някои скрити страни на разногласието и последните стъпки в опита за решаването му: „ Преди няколко години до обществеността доближиха няколко грами от американски дипломати, съгласно които на четири очи доста гръцки политици признавали, че формалната позиция на Атина по разногласието за името е неуместна, само че какво да правиш: Когато един път си се врекъл в някаква несмислена концепция, към този момент не можеш току-тъй да се откажеш от нея, без да си плюеш в лицето. Гръцкият министър председател Алексис Ципрас и неговият външен министър Никос Коциас не са жертва на този политически делириум. Ципрас и неговата партия могат да бъдат упреквани в какво ли не, само че те в никакъв случай не са били щурмови отряд на антично обвеяното замайване в разногласието за името. Ципрас и Коциас несъмнено схващат, че Гърция не способства за стабилността на дребната си северна съседка, като непрестанно пречи на западната u интеграция. А неустойчивостта на Балканите въобще не е в полза на Гърция.”
Авторът на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ наблюдава хода на договарянията за името, един тур от които се организира и в София. Според него, в края на май се е обрисувало известно съглашение към името „ Северна Македония “ – най-малко на техническо ниво.
Националистите от двете страни си наподобяват повече, в сравнение с подозират.
Коциас неотдавна беше в Берлин и организира диалози във Външното министерство и в канцлерство. У своите събеседници той остави усещането, че има сериозен интерес да се откри решение и даже е подготвен да си навлече вътрешно-политически кахъри затова. Защото съпротивата към този момент се надига. Македонските и гръцките националисти, които си наподобяват много повече, в сравнение с сами са склонни да признаят, в добре прочут синхрон имат намерение да стачкуват против компромиса.
Мартенс написа за демонстрациите, които към този момент се организираха в Атина, в Солун и в няколко други провинциални града. С взор към Скопие, създателят цитира съпротивата на опозиционната партия Вътрешна македонска революционна организация, чийто нов водач Християн Мицкоски упреква държавното управление в „ разпродаване на националните интереси” – като че ли тези ползи се състоят в трайната изолираност на страната, разяснява Мартенс. По-нататък в публикацията му четем:
„ Досега нито Ципрас, нито Заев се поддават на натиска посредством митинги или посредством сходни причини, все пак обаче договарянията им могат да се провалят – и то по най-различни аргументи. Защото до момента няма подписано даже съглашение сред Гърция и Македония, а едно такова бъдещо съглашение ще бъде единствено началото. За ратификацията му Ципрас би трябвало да разчита на помощ от опозицията в Атина, тъй като съдружният му сътрудник, дяснопопулистките „ Независими гърци “, по никакъв метод няма да гласоподава за решение, съдържащо името „ Македония “. Заев пък даде обещание в предизборната си акция, че възможното решение освен ще бъде гласувано в Народното събрание, а ще бъде подложено и на референдум. Според оптимистичния сюжет на Скопие, в този момент бързо би трябвало да се подпише съглашение, с цел да може Македония да получи покана за НАТО още по време на срещата на върха на Алианса през юли. После обаче би трябвало да се видят резултатите от референдума, който Заев може да насрочи през септември или октомври.”
В края на публикацията Михаел Мартенс написа, че през последните дни от Атина идват обезкуражаващи сигнали, а диалозите като че ли още веднъж са попаднали в задънена улица. Според него обаче това не значи финален неуспех, а вероятно са.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ