ПП и служебният кабинет се сблъскаха за борбата с корупцията
Народното заседание дискутира сега на първо четене два плана за нови закони за битка с корупцията – единият импортиран от Политическа партия, а другият от служебното държавно управление. Двата законопроекта на процедура се конкурират между тях, защото оферират диаметрално противоположни решения за метода, по който да се образува и управлява държавната антикорупционна комисия.
И двете оферти в основата си оферират едно и също – да се обособи държавен орган с проверяващи функционалности против корупционните закононарушения. Различията обаче са доста съществени. От Политическа партия упорстват настоящият орган – КПКОНПИ, да се раздели на комисия за протоводействие на корупцията и комисия за лишаване на нелегално добито имущество. 5-те члена на антикорупционната комисия би трябвало да се избират напълно от Народното събрание, считат депутатите на Асен Василев и Кирил Петков. Лично Петков изясни от парламентарната естрада, че съчетаването на доста институции в избора на състава е рисково, тъй като е допустимо битката с корупцията да стане пленник на комплицираните връзки сред тези институции.
Според държавния законопроект съставът на органа би трябвало да се дефинира на квотен принцип – двама от Народното събрание, един от президента и по един член да се избира от съдиите от Върховния административен съд и от Върховния касационен съд. Освен това съгласно служебния кабинет антикорупционната комисия би трябвало да има ротационно председателство – всеки от членовете й да се изрежда като ръководител за една година в хода на нейния 5-годишен мандат. Така, както изясни на депутатите правосъдният министър Крум Зарков, ще се избегне изпадането на органа в политическа взаимозависимост.
И една детайлност, която смути доста депутати – с плана на служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев, отпада президентът от кръга на лицата, които могат да бъдат разследвани по антикорупционния закон. Провокиран от сериозни изявления против тази смяна, Крум Зарков разяснява, че президентът не може да бъде включен в листата на лицата по този закон поради наказателната си цялост по Конституция.
По време на дебата в пленарната зала Милен Матеев от Политическа партия съобщи, че членовете на антикорупционната комисия би трябвало да бъдат избирани от Народното събрание, както и комисарите в в този момент настоящата КПКОНПИ, защото това е най-демократично и обезпечава най-широко посланичество на партиите. От неговата групировка не считат за удачно да се разрешава да вземем за пример на президента да взе участие в органа като избира един от комисарите. Скептични са да се включва в подбора и Върховният касационен съд, защото той взе участие в наказателния развой. Що се отнася до ротационното председателство на комисията, предлагано от служебния кабинет, в Политическа партия имат вяра, че това единствено ще докара до размиване на отговорността.
Крум Зарков му възрази, че най-лошото допустимо решение е да се остави на Народното събрание да избира подобен вид орган. Той прикани депутатите да не се концентрират, както в предишното, върху избора на ръководител на комисията, защото корупцията е систематичен проблем и не може да се разчита на един човек. Правосъдният министър заключи, че въздействието на разнообразни институции при избора на състава на комисията, както и ротационното й председателство, са най-сериозните гаранции за независимостта на органа.
И двете оферти в основата си оферират едно и също – да се обособи държавен орган с проверяващи функционалности против корупционните закононарушения. Различията обаче са доста съществени. От Политическа партия упорстват настоящият орган – КПКОНПИ, да се раздели на комисия за протоводействие на корупцията и комисия за лишаване на нелегално добито имущество. 5-те члена на антикорупционната комисия би трябвало да се избират напълно от Народното събрание, считат депутатите на Асен Василев и Кирил Петков. Лично Петков изясни от парламентарната естрада, че съчетаването на доста институции в избора на състава е рисково, тъй като е допустимо битката с корупцията да стане пленник на комплицираните връзки сред тези институции.
Според държавния законопроект съставът на органа би трябвало да се дефинира на квотен принцип – двама от Народното събрание, един от президента и по един член да се избира от съдиите от Върховния административен съд и от Върховния касационен съд. Освен това съгласно служебния кабинет антикорупционната комисия би трябвало да има ротационно председателство – всеки от членовете й да се изрежда като ръководител за една година в хода на нейния 5-годишен мандат. Така, както изясни на депутатите правосъдният министър Крум Зарков, ще се избегне изпадането на органа в политическа взаимозависимост.
И една детайлност, която смути доста депутати – с плана на служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев, отпада президентът от кръга на лицата, които могат да бъдат разследвани по антикорупционния закон. Провокиран от сериозни изявления против тази смяна, Крум Зарков разяснява, че президентът не може да бъде включен в листата на лицата по този закон поради наказателната си цялост по Конституция.
По време на дебата в пленарната зала Милен Матеев от Политическа партия съобщи, че членовете на антикорупционната комисия би трябвало да бъдат избирани от Народното събрание, както и комисарите в в този момент настоящата КПКОНПИ, защото това е най-демократично и обезпечава най-широко посланичество на партиите. От неговата групировка не считат за удачно да се разрешава да вземем за пример на президента да взе участие в органа като избира един от комисарите. Скептични са да се включва в подбора и Върховният касационен съд, защото той взе участие в наказателния развой. Що се отнася до ротационното председателство на комисията, предлагано от служебния кабинет, в Политическа партия имат вяра, че това единствено ще докара до размиване на отговорността.
Крум Зарков му възрази, че най-лошото допустимо решение е да се остави на Народното събрание да избира подобен вид орган. Той прикани депутатите да не се концентрират, както в предишното, върху избора на ръководител на комисията, защото корупцията е систематичен проблем и не може да се разчита на един човек. Правосъдният министър заключи, че въздействието на разнообразни институции при избора на състава на комисията, както и ротационното й председателство, са най-сериозните гаранции за независимостта на органа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ