Анонимният труп, който спасява милиони животи по света
Наричат я „ най-целуваното момиче на света “ и през 120-те години след гибелта си сигурно е измежду най-наблюдаваните. Нежно усмихнатото й лице украсява домовете и ателиетата на някои от най-великите писатели, художници и мислители на 20 век, вдъхновявайки десетки творби на изкуството и литературата. И през 60-те години тя придобива нов живот, когато нейното сходство оказва помощ да се спасят животите на милиони хора. И макар че има едно от най-разпознаваемите лица в света, малко се знае за самата нея – коя е била, по какъв начин е живяла, по какъв начин е умряла или даже дали е съществувала въобще. Това е историята на странния оттатъшен свят на L’Inconnue de la Seine – Неизвестната от Сена.
Река Сена
Един ден през 80-те години на 19 век тялото на млада жена е извадено от река Сена в Париж. Според практиката, тя е отведена в градската морга зад катедралата Нотр Дам и е сложена на една от 12-те мраморни плочи пред огромен прозорец, извърнат към улицата. Всеки ден хиляди парижани минават покрай този абсурден „ прозорец на мъртвите “ с вярата да разпознават останките на изчезнали близки. Минават дни, само че никой не разпознава и не желае натрупа на момичето и тя е готова за заравяне в общ гроб. Но съгласно легендата патологът от моргата е толкоз превзет от нейната нежна хубост, нейната мека, загадъчна усмивка, че наредил на асистента си да изготви гипсова маска на натрупа, запазвайки лика й вечно.
Към 1900 година въпросния лик на L’Inconnue de la Seine се трансформира в наложителен обект измежду бохемската общественост в Париж, украсявайки стените на студията на светила като писателката Херта Паули, поетът Жул Супервиел, драматургът Йодьон декор Хорват, теоретикът на литературата Морис Бланшо и фотографът Ман Рей. Лицето се трансформира в обект на естетическа приятност и сантиментално обаяние, като мнозина оприличават нейната загадъчна усмивка на тази на Мона Лиза, а трагичната й орис – на Офелия на Шекспир. При откриването на копие на маската в работилницата на френския ваятел Огюст Роден през 1905 година австрийският стихотворец Райнер Мария Рилке я разказва като:
Не след дълго художниците стартират да измислят лични истории за мистериозния мъртвец. Сред най-успешните е романът на Райнхолд Мюшлер „ Един незнаен “ от 1934 година, в който Мадлен Лавин (мистериозното момиче), млада парижанка, се влюбва в английския посланик лорд Томас Върнън Бентик. След къса спекулация лорд Томас отпътува за Египет със своята избраница, което кара разбитата Мадлен да се хвърли в Сена. Въпреки че е разказана от литературната притурка на Times като „ гадно сантиментална “, книгата става извънредно известна, като за две години се продава над 175 000 копия и е преведена на няколко езика.
Железните бели дробове
През 40-те години американският доктор Джеймс Отис Елам открива, че въздухът, който издишваме, съдържа задоволително неусвоен О2, с цел да поддържа живота. По това време Елам работи с жертви на полиомиелит, които заради парализа са изгубили способността да дишат независимо и би трябвало да бъдат сложени в „ стоманените бели дробове “. Когато броят на пациентите в отделението надвишава броя на наличните стоманени дробове, Елам поддържа хората живи като им ползва изкуствено дишане. През идващото десетилетие докторът ще усъвършенства и разшири процедурата си за използване върху удавници и в други условия, като в последна сметка разгласява своите техники в книгата „ Спасително дишане “ от 1959 година Търсейки помощ за образование в изкуствено дишане, Елам се свърза с норвежкия производител на играчки Асмунд Лаердал, който неотдавна е пуснал линия от реалистични кукли с гумена кожа. Лаердал е мощно въодушевен от проекта; освен че компанията му към този момент създава рани от неестествен каучук за подготвителните стратегии на Червения кръст, само че той самият беше избавил 2-годишния си наследник Торе от удавяне преди четири години.
Resusci-Anne
В рамките на една година Асмунд създава прототипа на първата в света подготвителна кукла за сърдечен масаж, която назовава Resusci-Anne. Куклата се отличава с накланяща се брадичка, реалистични дихателни пътища с надуваеми бели дробове, набор от сънни артерии, в които инструкторът може да провокира пулс и прибавен манометър, тъй че учащите се да могат да следят силата на компресиите в гърдите. Осъзнавайки, че мъжката част от учащите се може би няма да са изключително склонни да слагат устните си върху мъжкото лице, Лаердал взема решение да направи куклата женска и припомняйки си необичайно красивата гипсова маска, висяща в къщата на баба си и дядо си, употребява безсмъртния лик на L’Inconnue de la Seine като основата за лицето на Rescusci-Anne.
