Исландски етюди
Наричат Исландия Земята на огъня и леда – и най-вероятно ще изпитате и двете й положения, може би и по едно и също време, без значение от сезона в който сте там. Все отново разумно е да отидете през лятото, или още по-добре - през май или септември. Тези два месеца са препоръчвани, тъй като, от една страна, към момента обгръщат отчасти сезона, когато самите исландци към момента избират да идат някъде на юг, което ще рече че тогава туристическите услуги като нощувки, коли чартърен и турове са една концепция по-достъпни, в сравнение с през летния сезон. А въпреки това - може да имате шанс да хванете и някои слънчеви дни, въпреки че в Северния Атлантически океан това в никакъв случай не е обезпечено. Пък и в края на краищата, желаете малко огън и малко лед, нали?
Случи се по този начин, че аз попаднах там през май единствено за три дни, само че първите два от тях бяха краят на цяла десетдневка от слънчеви дни, сини висини и температури в ниските 20. Дадоха ми да схвана, че такова време е цялостно изключение за страната, по тази причина не мога да препоръчам да се отиде безусловно през май. Да уцелите прекрасен климат в Исландия си е чиста лотария, по тази причина най-добре е да сте готови за всеки тип атмосферни условия.
Предимството на май месец е, че слънцето залязва чак към среднощ и след това изгрява към 4.30 сутринта. Така че в случай че сте от тези Carpe Diem хора, несъмнено ще имате двоен размер дни. Ако обаче обичате да спите, удряте на камък, тъй като даже и през „ нощта “ не става супер мрачно, а птичките не престават да пеят. И за похлупак, през май сезонът на полярното зарево е към този момент отминал, тъй че в „ белите нощи “ и на него няма да може да се порадвате.
Но има вид да запълните три дни в в тази магическа земя, без да останете с чувството, че нещо сте пропуснали.
В ден първи може да разгледате Рейкявик (много е евентуално да отседнете точно там, а и това е единственото място, което носи чувството за град). Най-северната столица в света е задоволително огромна, с цел да намерите всичко, което може да ви потрябва, и да се чувствате свободен да дишате свежия исландски въздух, само че и задоволително дребна, с цел да видите единствено за няколко часа всичко от типичните локални неща и бързо да ги отметнете от листата си. В центъра има и остарял квартал с дървени къщи на по 300 години, въпреки че не си проличава.
Недалеч е и известната къща Хьофди, където през 1986 година целият свят е вперил очи в срещата сред президентите Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, с която двамата поставят края на Студената война.
Лутеранската черква Халгримскиркя е един от знаците на най-северната столица – Снимка Авторът
Любопитен факт, който малко на брой знаят за Исландия, е че там бирата е била незаконна до 1989 година!?! Което е малко необичайно, тъй като виното и спиртните питиета са си били законни, само че и доста скъпи. Обяснението е, че законодателите от по-консервативните региони навътре в страната се страхували от това, че бирата като по-евтин и лек алкохол би привлякла младежта към порока на пиенето доста по-лесно, и надлежно това я прави по-опасна. Има логичност.
Алкохолът, както във всички скандинавски страни, е предстоящо безценен и в Исландия, само че в случай че въпреки всичко желаете да пробвате нещо типично, до момента в който откривате нощния живот в най-северната столица на света, може да ударите един шот с бреннивин (исландската водка) съпроводен от парче хакарл за мезе. Не споделям, че ще ви хареса - дори най-вероятно няма да ви се понрави по никакъв начин, само че пък след това ще имате опцията да се похвалите, че сте хапвали ферментирала полярна акула. С неповторим вкусов профил, който комбинира амоняк и урина, този деликатес справедливо е заел влиятелно място в класациите за най-гадно национално ядене. Но май споделих прекомерно доста и скапах изненадата...
Както и да е, никой, по този начин или другояче, не отива в Исландия на кулинарен туризъм. Повечето хора са там, с цел да се насладят на извънземните пейзажи. За най-щурите от тях истината е, че ще ви би трябвало най-малко седмица, кола чартърен и палатки, с цел да можете на мира да стигнете до по-отдалечените точки. Но и за три дни има какво да се види близо до Рейкявик.
Най-популярен с проведените турове е така наречен Златен кръг, където за един ден ще ви заведат до кратерното езеро Керид (не съм сигурен дали е позволено да се танцуват хора в него – вероятно не), гейзери, водопада Гулфос и Националния парк Тингвелир. Всяко едно от тези места е неповторимо с нещо, а даже ще видите и един от ледниците, въпреки и отдалеко.
Зоната на гейзерите действително има един впечатляващ гейзер (Големият), който изригва на към 15-20 минути за наслада на туристите, които чакат застинали с телефоните си. Малките гейзери са по-скоро като джакузита.
Големият гейзер – Снимка Авторът
Водопадът Гулфос е нещо като исландската Ниагара и е непокътнат недокоснат с помощта на напъните на локална жена – Сигридур Томасдотир, която заплашвала да се хвърли в него, в случай че задгранични вложители построят Водноелектрическа централа там.
Тингвелир е това рядко-срещано място, което е забавно и за геолози, и за историци и за фенове на природата. Там можете да видите къде две тектонски плочи се разделят – а като резултат всяка година Исландия пораства с по-някой и различен сантиметър. Още едно увещание по какъв начин подземен към момента всичко е в развой на развиване. Също по този начин там се е събирал и най-стария парламент в света – Алтинг (между 930 и 1798 г.). През първите епохи там са се събирали кланови вождове от цялата страна за няколко дни, с цел да разискват значими въпроси, даже и да раздават правораздаване (и до ден сегашен можете да видите малко езеро, където са били удавяни дами, наказани на гибел, обезглавяването е било „ непокътнато “ за мъжете). Всъщност, цялото нещо се е превръщало в панаир, с фермерски сергии и така нататък
За край, не може да напуснете Исландия, без да сте се потопили най-малко един път в някой от термални курорти. Балнеокултурата е толкоз на респект измежду локалните, колкото и измежду българите, в случай че не и повече. Най-известна е Синята Лагуна, само че там е и най-скъпо, и макар забавния му цвят и лечебна бяла тиня, езерото е в действителност изкуствено основано и подхранвано с вода от близка геотермална електростанция.
Исландия пътешествия Рейкявик туризъм
Случи се по този начин, че аз попаднах там през май единствено за три дни, само че първите два от тях бяха краят на цяла десетдневка от слънчеви дни, сини висини и температури в ниските 20. Дадоха ми да схвана, че такова време е цялостно изключение за страната, по тази причина не мога да препоръчам да се отиде безусловно през май. Да уцелите прекрасен климат в Исландия си е чиста лотария, по тази причина най-добре е да сте готови за всеки тип атмосферни условия.
Предимството на май месец е, че слънцето залязва чак към среднощ и след това изгрява към 4.30 сутринта. Така че в случай че сте от тези Carpe Diem хора, несъмнено ще имате двоен размер дни. Ако обаче обичате да спите, удряте на камък, тъй като даже и през „ нощта “ не става супер мрачно, а птичките не престават да пеят. И за похлупак, през май сезонът на полярното зарево е към този момент отминал, тъй че в „ белите нощи “ и на него няма да може да се порадвате.
Но има вид да запълните три дни в в тази магическа земя, без да останете с чувството, че нещо сте пропуснали.
В ден първи може да разгледате Рейкявик (много е евентуално да отседнете точно там, а и това е единственото място, което носи чувството за град). Най-северната столица в света е задоволително огромна, с цел да намерите всичко, което може да ви потрябва, и да се чувствате свободен да дишате свежия исландски въздух, само че и задоволително дребна, с цел да видите единствено за няколко часа всичко от типичните локални неща и бързо да ги отметнете от листата си. В центъра има и остарял квартал с дървени къщи на по 300 години, въпреки че не си проличава.
Недалеч е и известната къща Хьофди, където през 1986 година целият свят е вперил очи в срещата сред президентите Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, с която двамата поставят края на Студената война.
Лутеранската черква Халгримскиркя е един от знаците на най-северната столица – Снимка Авторът
Любопитен факт, който малко на брой знаят за Исландия, е че там бирата е била незаконна до 1989 година!?! Което е малко необичайно, тъй като виното и спиртните питиета са си били законни, само че и доста скъпи. Обяснението е, че законодателите от по-консервативните региони навътре в страната се страхували от това, че бирата като по-евтин и лек алкохол би привлякла младежта към порока на пиенето доста по-лесно, и надлежно това я прави по-опасна. Има логичност.
Алкохолът, както във всички скандинавски страни, е предстоящо безценен и в Исландия, само че в случай че въпреки всичко желаете да пробвате нещо типично, до момента в който откривате нощния живот в най-северната столица на света, може да ударите един шот с бреннивин (исландската водка) съпроводен от парче хакарл за мезе. Не споделям, че ще ви хареса - дори най-вероятно няма да ви се понрави по никакъв начин, само че пък след това ще имате опцията да се похвалите, че сте хапвали ферментирала полярна акула. С неповторим вкусов профил, който комбинира амоняк и урина, този деликатес справедливо е заел влиятелно място в класациите за най-гадно национално ядене. Но май споделих прекомерно доста и скапах изненадата...
Както и да е, никой, по този начин или другояче, не отива в Исландия на кулинарен туризъм. Повечето хора са там, с цел да се насладят на извънземните пейзажи. За най-щурите от тях истината е, че ще ви би трябвало най-малко седмица, кола чартърен и палатки, с цел да можете на мира да стигнете до по-отдалечените точки. Но и за три дни има какво да се види близо до Рейкявик.
Най-популярен с проведените турове е така наречен Златен кръг, където за един ден ще ви заведат до кратерното езеро Керид (не съм сигурен дали е позволено да се танцуват хора в него – вероятно не), гейзери, водопада Гулфос и Националния парк Тингвелир. Всяко едно от тези места е неповторимо с нещо, а даже ще видите и един от ледниците, въпреки и отдалеко.
Зоната на гейзерите действително има един впечатляващ гейзер (Големият), който изригва на към 15-20 минути за наслада на туристите, които чакат застинали с телефоните си. Малките гейзери са по-скоро като джакузита.
Големият гейзер – Снимка Авторът
Водопадът Гулфос е нещо като исландската Ниагара и е непокътнат недокоснат с помощта на напъните на локална жена – Сигридур Томасдотир, която заплашвала да се хвърли в него, в случай че задгранични вложители построят Водноелектрическа централа там.
Тингвелир е това рядко-срещано място, което е забавно и за геолози, и за историци и за фенове на природата. Там можете да видите къде две тектонски плочи се разделят – а като резултат всяка година Исландия пораства с по-някой и различен сантиметър. Още едно увещание по какъв начин подземен към момента всичко е в развой на развиване. Също по този начин там се е събирал и най-стария парламент в света – Алтинг (между 930 и 1798 г.). През първите епохи там са се събирали кланови вождове от цялата страна за няколко дни, с цел да разискват значими въпроси, даже и да раздават правораздаване (и до ден сегашен можете да видите малко езеро, където са били удавяни дами, наказани на гибел, обезглавяването е било „ непокътнато “ за мъжете). Всъщност, цялото нещо се е превръщало в панаир, с фермерски сергии и така нататък
За край, не може да напуснете Исландия, без да сте се потопили най-малко един път в някой от термални курорти. Балнеокултурата е толкоз на респект измежду локалните, колкото и измежду българите, в случай че не и повече. Най-известна е Синята Лагуна, само че там е и най-скъпо, и макар забавния му цвят и лечебна бяла тиня, езерото е в действителност изкуствено основано и подхранвано с вода от близка геотермална електростанция.
Исландия пътешествия Рейкявик туризъм
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ