Пияни играят хоро върху гроба на Стефан Стамболов - slava.bg
Наред с Бенковски Стефан Стамболов е един от най-противоречивите български революционери. Възхваляван и подложен на критика, издиган и свалян от „ Осанна” до „ Разни го”. Наричан от някои откриватели „ бунтовник без нито една революция”. Един от хората с най-невероятна политическа и социална кариера в българската история, на който би могъл да съперничи единствено Захари Стоянов.
Стефан Стамболов е роден на 12 февруари 1854 година в Търново. Баща му Никола е участник във Велчовата завера. Така още юноша дребният Стефан се среща с едни от идеолозите и първите уредници на националната реолюция: Матей Миткалото и двамата Христовци - Иванов и Караминков, Големият и Малкият. След като първо учи в родния си град, младежът се записва в Одеската семинария, само че по този начин и не я приключва.
Учителства за малко и през 1873 година отпътува на север от Дунава. Там влиза в средите на хъшовете емигранти и е пратеник от Търново на БРЦК през 1874 година Същата година той е изпратен в българските земи да продължи делото на към този момент обесения Левски.
Стамболов е един от основателите за свикването на общото заседание на БРЦК в Букурещ, което взема решение за образуване и осъществяване на всеобщо въстание в родината. Той е изпратен за деятел в Старозагорско. Въстанието избухва, само че бързо е разгромено, а Стамболов е заставен да се избавя с бягство на север от Дунава. В края на 1875 година ръководи съвещанието на Гюргевския революционен комитет, който взема решение за осъществяване на ново въстание. Избран е за деятел на Търновския революционен комитет. След като въстанието избухва в Средногорието, Стамболов демонстрира несигурност и не афишира експлоадирането му в поверения му район. Това е една от аргументите след Освобождението той да бъде мощно подложен на критика и упрекван в безволие.
За да резервира личния си живот, той напуща родния си град и известно време се крие в прилежащото село Самоводене, откъдето съумява да стигне до Дунава и оттова да се озове във Влашко. По време на последвалата Руско-турска война неуспелият бунтовник е боен сътрудник на съветски вестник. А също взе участие и в образуване снабдяването на съветските войски с храна и продоволствия. Тази му активност става причина след Освобождението той да бъде подложен на критика от политическите си съперници, че е употребил ситуацията си за бързо персонално замогване, като спекулирал и продавал на руснаците събраните от българския народ артикули.
След края на войната Стамболов е един от основателите на търновския комитет „ Единство”, който си слага за цел недопускане на скъсване териториалната целокупност на българските земи от страна на Великите сили. Едва 24-годишен, Стефан Самболов се хвърля в политическите битки на възобновеното Княжество България. Той е един от водачите на Либералната партия, народен представител в първите национални събрания. Един от уредниците на акцията по Съединението през 1885 година По това време, въпреки и единствено на 31 години, към този момент е ръководител на Народното събрание. Той е създател на прокламацията, с която княз Александър Батенберг приема сливането на Княжество България и Източна Румелия.
По време на опита за детронация на княза от групата офицери Стамболов е един от хората, които първи се афишират в отбрана на княза. Той е един от уредниците на контрапреврата, който връща монарха назад в България. Дните на Батенберг на българския трон обаче са прброени. След окончателната му абдикация Стамболов е един от тримата регенти, които поемат ръководството на страната до избора на нов държател.
С идването на трона на Фердинанд Сакскобургготски връзките сред княз и министър председател стават много комплицирани и деликатни. Фердинанд се нервира от това, че не може да сложи под надзор своя пръв министър, който постоянно намерено му споделя истината в очите и го шантажира със заканата, че ще подаде оставка. През 1894 година името на Стамболов е въвлечено в скандал с пикантна нотка. Съпругата на един от офицерите афишира сензационно, че министър председателят имал интимни връзки с нея и със брачната половинка на военния министър Савов. Последният приканва Стамболов на двубой, с цел да отбрани достойнството си. Стамболов отхвърля да се яви на двубой и отстранява Савов от поста му.
Но също така министър-председателят взема решение демонстративно да покаже на всичките си съперници и врагове, че е най-силният човек и може да си играе с монарха, както си желае. Той за следващ път подава оставката, която този път Фердинанд приема. Стамболов е в потрес. Той не е очаквал, че индивидът, който дължи трона си на него, по този начин ще го съобщи. Бившият хъш обаче евентуално е не запомнил, че прякорът на княза е Лисицата.
Само няколко часа откакто изгубва премиерския пост, Стефан Стамболов е подложен на унищожителна рецензия от политическите си съперници. На 24 август 1894 година той е задържан поради рецензии, отправени към княза в немски вестник.
Започнато е и следствие против него по поръчка на новия министър председател Константин Стоилов, който подрежда на военния министър ген. Рачо Петров да събере нови доказателства за атентата против Стамболов през 1891 година, при който е погубен финансовият министър Христо Белчев. Целта е да се потвърди, че Стамболов самичък е провел покушението против себе си. Обвинението, несъмнено, е много неуместно и доказателства за това няма по какъв начин да бъдат открити.
На 3 юли 1895 година Стефан Стамболов е атакуван на улицата в центъра на София от група македонисти. Посечен е и три дни по-късно умира от раните си. Официално нападението е възмездие за изтезанието на кап. Коста Паница, един от уредниците на преврата против Батенберг. В реалност обаче гибелта на Стамблов има и друго измерение. Нападението против него е осъществено два дни преди българската делегация да бъде призната от съветския император Николай II. Едва ли има подозрение за някого, че главата на непокорния Стамболов е била „ подаръкът” на княз Фердинанд към съветския му сътрудник и е послужила за помиряване сред двамата владетели.
Отношението на Стамболов към Русия е другото направление, по което той търпи доста рецензии от съвременниците си, та даже и през днешния ден. Мнозина го упрекват, че е сторил нещо безусловно неприемливо и даже кощунствено, като е обърнал тил на освободителката Русия и е почнал да организира прозападна политика. Този акт на Стамболов е реалност, само че обяснението за него може и да не бъде толкоз неотклонно и едностранно.
Да, България фактически получава свободата си от ръцете на Русия и стотици съветски воини умират по българските бойни полета. След войната обаче същата тази Русия започа да води намерено неоколониална политика по отношение на българската страна, като се пробва да я направи подвластна. Не за това обаче са пролели кръвта си и са дали живота си Левски, Ботев, Караджата и останалите герои революционери.
И заслугата на известния с чепатия си темперамент някогашен хъш е в това, че той по всякакъв начин брани същинската самостоятелност на новата българска страна и се пробва да насочва кораба на българската външна политика и на прохождащата българска стопанска система в вярната посока. През този интервал Русия е в пъти по-изостанала от самата България и не би могла да ни бъде потребна с нищо. В същото време централните и западните монархии са в разцвета и силата си и те са тези, към които би трябвало да бъде ориентирана посоката на родната ни политика. И в това отношение политиката, която организира някогашният хъш, издигнал се до поста министър председател и ръководител на Народното събрание, е вярна и изцяло и напълно обоснавана и аргументирана.
Погребението на Стефан Стамболов е извънредно показателно за българската политическа реалност по това време. На гробищата ковчегът е замерян с камъни от група пияни съперници на някогашния министър председател. Те желаят даже да извадят натрупа от ковчега и да се гаврят с него, само че полицията не им разрешава. Въпреки това, откакто ковчегът към този момент е заровен в земята и близите на покойника си потеглят, враговете му се хващат и играят хоро към пресния гроб. А по-късно някои уринират върху него.
В персоналния си живот Стефан Стамболов е женен за хубавицата Поликсена. Двамата имат трима синове: Константин, Асен и Стефан, и една щерка - Вера. Асен умира дребен, а другите двама по този начин и не основават свои фамилии. Те доживяват до идването на комунистите на власт през 1944 година Голямата фамилна къща е национализирана, а на възрастните синове е дадена една стая за живеене.
Що се отнася до дъщерята Вера, тя не устоя гледката на посечения си татко, разболява се душевен и умира в лудница. Съпругата на Стефан Стамболов е извънредно почтена жена. Тя отхвърля да одобри изпратените от княза цветя за погребението на мъжа й, а по-късно и предоставената от Народното събрание пенсия и скъсва всевъзможни контакти с Фердинанд и двореца. Живее мъчно и работи за разнообразни благотворителни организации чак до гибелта си.
Стефан Стамболов е роден на 12 февруари 1854 година в Търново. Баща му Никола е участник във Велчовата завера. Така още юноша дребният Стефан се среща с едни от идеолозите и първите уредници на националната реолюция: Матей Миткалото и двамата Христовци - Иванов и Караминков, Големият и Малкият. След като първо учи в родния си град, младежът се записва в Одеската семинария, само че по този начин и не я приключва.
Учителства за малко и през 1873 година отпътува на север от Дунава. Там влиза в средите на хъшовете емигранти и е пратеник от Търново на БРЦК през 1874 година Същата година той е изпратен в българските земи да продължи делото на към този момент обесения Левски.
Стамболов е един от основателите за свикването на общото заседание на БРЦК в Букурещ, което взема решение за образуване и осъществяване на всеобщо въстание в родината. Той е изпратен за деятел в Старозагорско. Въстанието избухва, само че бързо е разгромено, а Стамболов е заставен да се избавя с бягство на север от Дунава. В края на 1875 година ръководи съвещанието на Гюргевския революционен комитет, който взема решение за осъществяване на ново въстание. Избран е за деятел на Търновския революционен комитет. След като въстанието избухва в Средногорието, Стамболов демонстрира несигурност и не афишира експлоадирането му в поверения му район. Това е една от аргументите след Освобождението той да бъде мощно подложен на критика и упрекван в безволие.
За да резервира личния си живот, той напуща родния си град и известно време се крие в прилежащото село Самоводене, откъдето съумява да стигне до Дунава и оттова да се озове във Влашко. По време на последвалата Руско-турска война неуспелият бунтовник е боен сътрудник на съветски вестник. А също взе участие и в образуване снабдяването на съветските войски с храна и продоволствия. Тази му активност става причина след Освобождението той да бъде подложен на критика от политическите си съперници, че е употребил ситуацията си за бързо персонално замогване, като спекулирал и продавал на руснаците събраните от българския народ артикули.
След края на войната Стамболов е един от основателите на търновския комитет „ Единство”, който си слага за цел недопускане на скъсване териториалната целокупност на българските земи от страна на Великите сили. Едва 24-годишен, Стефан Самболов се хвърля в политическите битки на възобновеното Княжество България. Той е един от водачите на Либералната партия, народен представител в първите национални събрания. Един от уредниците на акцията по Съединението през 1885 година По това време, въпреки и единствено на 31 години, към този момент е ръководител на Народното събрание. Той е създател на прокламацията, с която княз Александър Батенберг приема сливането на Княжество България и Източна Румелия.
По време на опита за детронация на княза от групата офицери Стамболов е един от хората, които първи се афишират в отбрана на княза. Той е един от уредниците на контрапреврата, който връща монарха назад в България. Дните на Батенберг на българския трон обаче са прброени. След окончателната му абдикация Стамболов е един от тримата регенти, които поемат ръководството на страната до избора на нов държател.
С идването на трона на Фердинанд Сакскобургготски връзките сред княз и министър председател стават много комплицирани и деликатни. Фердинанд се нервира от това, че не може да сложи под надзор своя пръв министър, който постоянно намерено му споделя истината в очите и го шантажира със заканата, че ще подаде оставка. През 1894 година името на Стамболов е въвлечено в скандал с пикантна нотка. Съпругата на един от офицерите афишира сензационно, че министър председателят имал интимни връзки с нея и със брачната половинка на военния министър Савов. Последният приканва Стамболов на двубой, с цел да отбрани достойнството си. Стамболов отхвърля да се яви на двубой и отстранява Савов от поста му.
Но също така министър-председателят взема решение демонстративно да покаже на всичките си съперници и врагове, че е най-силният човек и може да си играе с монарха, както си желае. Той за следващ път подава оставката, която този път Фердинанд приема. Стамболов е в потрес. Той не е очаквал, че индивидът, който дължи трона си на него, по този начин ще го съобщи. Бившият хъш обаче евентуално е не запомнил, че прякорът на княза е Лисицата.
Само няколко часа откакто изгубва премиерския пост, Стефан Стамболов е подложен на унищожителна рецензия от политическите си съперници. На 24 август 1894 година той е задържан поради рецензии, отправени към княза в немски вестник.
Започнато е и следствие против него по поръчка на новия министър председател Константин Стоилов, който подрежда на военния министър ген. Рачо Петров да събере нови доказателства за атентата против Стамболов през 1891 година, при който е погубен финансовият министър Христо Белчев. Целта е да се потвърди, че Стамболов самичък е провел покушението против себе си. Обвинението, несъмнено, е много неуместно и доказателства за това няма по какъв начин да бъдат открити.
На 3 юли 1895 година Стефан Стамболов е атакуван на улицата в центъра на София от група македонисти. Посечен е и три дни по-късно умира от раните си. Официално нападението е възмездие за изтезанието на кап. Коста Паница, един от уредниците на преврата против Батенберг. В реалност обаче гибелта на Стамблов има и друго измерение. Нападението против него е осъществено два дни преди българската делегация да бъде призната от съветския император Николай II. Едва ли има подозрение за някого, че главата на непокорния Стамболов е била „ подаръкът” на княз Фердинанд към съветския му сътрудник и е послужила за помиряване сред двамата владетели.
Отношението на Стамболов към Русия е другото направление, по което той търпи доста рецензии от съвременниците си, та даже и през днешния ден. Мнозина го упрекват, че е сторил нещо безусловно неприемливо и даже кощунствено, като е обърнал тил на освободителката Русия и е почнал да организира прозападна политика. Този акт на Стамболов е реалност, само че обяснението за него може и да не бъде толкоз неотклонно и едностранно.
Да, България фактически получава свободата си от ръцете на Русия и стотици съветски воини умират по българските бойни полета. След войната обаче същата тази Русия започа да води намерено неоколониална политика по отношение на българската страна, като се пробва да я направи подвластна. Не за това обаче са пролели кръвта си и са дали живота си Левски, Ботев, Караджата и останалите герои революционери.
И заслугата на известния с чепатия си темперамент някогашен хъш е в това, че той по всякакъв начин брани същинската самостоятелност на новата българска страна и се пробва да насочва кораба на българската външна политика и на прохождащата българска стопанска система в вярната посока. През този интервал Русия е в пъти по-изостанала от самата България и не би могла да ни бъде потребна с нищо. В същото време централните и западните монархии са в разцвета и силата си и те са тези, към които би трябвало да бъде ориентирана посоката на родната ни политика. И в това отношение политиката, която организира някогашният хъш, издигнал се до поста министър председател и ръководител на Народното събрание, е вярна и изцяло и напълно обоснавана и аргументирана.
Погребението на Стефан Стамболов е извънредно показателно за българската политическа реалност по това време. На гробищата ковчегът е замерян с камъни от група пияни съперници на някогашния министър председател. Те желаят даже да извадят натрупа от ковчега и да се гаврят с него, само че полицията не им разрешава. Въпреки това, откакто ковчегът към този момент е заровен в земята и близите на покойника си потеглят, враговете му се хващат и играят хоро към пресния гроб. А по-късно някои уринират върху него.
В персоналния си живот Стефан Стамболов е женен за хубавицата Поликсена. Двамата имат трима синове: Константин, Асен и Стефан, и една щерка - Вера. Асен умира дребен, а другите двама по този начин и не основават свои фамилии. Те доживяват до идването на комунистите на власт през 1944 година Голямата фамилна къща е национализирана, а на възрастните синове е дадена една стая за живеене.
Що се отнася до дъщерята Вера, тя не устоя гледката на посечения си татко, разболява се душевен и умира в лудница. Съпругата на Стефан Стамболов е извънредно почтена жена. Тя отхвърля да одобри изпратените от княза цветя за погребението на мъжа й, а по-късно и предоставената от Народното събрание пенсия и скъсва всевъзможни контакти с Фердинанд и двореца. Живее мъчно и работи за разнообразни благотворителни организации чак до гибелта си.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ