Напусна ни Петър Анастасов. С малко закъснение разбрах трагичната вест.

Напусна ни Петър Анастасов. С малко забавяне разбрах трагичната новина. Улисани в делнични задължения, някак не се сещаме за поезията...
А Петър Анастасов бе Вселена от лирика. Поетът, трансформирал българското слово във чудо. 
Роден е на 27 октомври 1942 година в пловдивското село Марково. Бил е основен редактор на в. " Комсомолска искра ", шеф на издателство " Христо Г. Данов ", основен редактор на издателство " Христо Ботев " и шеф на издателство " Български публицист ". Пише пиесите " Обещай ми ярко минало ", " От сняг помилвана душа ", " Голям колкото дребна ябълка ", " Четирите направления на света ", " Църква за вълци " и " Живите от мъртвата махала ". По негов сюжет е сниман филмът " Църква за вълци ", както и телевизионните новели " Малка смяна в звездите ", " Командировка за спомен ", " Оттатък ставаш незабележим ". Автор е на девет книги със стихове: " Зимна деликатност ", " Тройно огледало ", " Площад на хълма ", " Както те обичам ", " Единствено величие обич ", " Четиридесет стихотворения ", " Този черен бял свят ", " Хубава и проклета си ", а предходната година по отношение на неговата 80-годишнина излезе " 80 стихотворения ". 
Носител е на редица литературни награди, измежду които Наградата " Пловдив " за изцяло творчество; " Орфеев венец " за лирика на Литературните празници " Пловдив чете " ; Националната премия за лирика " Пеньо Пенев " ; Наградата за лирика на СБП; Националните литературни награди " Изворът на Белоногата ", " Николай Лилиев ", " Валери Петров " и други Обявен е за почетен жител на Пловдив.
Напусна ни на 7 юни. Но за Петър Анастасов постоянно ще се приказва в настоящо време. Защото остана неговата поетична Вселена...>