Касите на политиците тънат в мрак и мъгла
Направо е изумително какъв брой малко се приказва за финансирането на политическите партии у нас. Може би българите просто одобряват, че парите идват от корупция – прословутите „ черни каси ”, захранвани от доближени на политиците предприемачи. Сигурно е по този начин, само че най-големите политически сили получават солидни финансови инжекции напълно легално от хазната – посредством дотациите. Само за първото тримесечие на 2021 година страната е раздала на партии и обединения Много ли са, малко ли са, по какъв начин се харчат, би трябвало ли изобщо да ги има – това са някои от многото въпроси, на които няма безапелационен отговор.
Тези питания изникват още веднъж в този момент поради необичайния жест, който направиха „ ИТН ” и „ Изправи се! Мутри вън! ” – на хазната средствата, които получиха за интервала от 4 април до 30 юни 2021 година За това съществува нещо като казус – през 2017 година лидерът на партия “Възраждане ” Костадин Костадинов даде обещание на гласоподавателите, че ще се откаже напълно от дотацията си. Три години по-късно обаче, че е присвоил 1 млн. лева, предоставени на “Възраждане ” от страната. Каква е истината, още не може да се разбере.
Това беше следващата история, която остави
мрачен отпечатък върху практиката да се раздават дотации.
Сигурно мнозина помнят шумните кавги от 2013 година сред “атакиста ” Волен Сидеров и негови някогашни доближени, които твърдяха, че той е харчил партийни пари за първокласни воаяжи в чужбина. А даренията, които години наред по какви ли не мотиви, с цел да поизлъска имиджа си пред публиката? Кулминацията, несъмнено, беше, разпалила се през 2018 година поради милионите, които финансовото министерство, ръководено от Владислав Горанов, раздаде непозволено на политиците. След това партии и обединения трябваше да връщат принудително близо 15 млн. лева
И в този момент изниква, меко казано, странният случай, при който хората на Слави Трифонов възвръщат непринудено средства на хазната. Справката на правосъдното министерство демонстрира, че “Има подобен народ ” е получила 136 223 лева за 3 месеца. За същия интервал ГЕРБ-СДС е взела 1 615 742 лева, а „ Българска социалистическа партия за България ” – 926 089 лева Това значи, че Трифонов евентуално е върнал над милион. От „ Изправи се! Мутри вън! ” на Мая Манолова също се похвалиха, че са възстановили 100 000 лева от общо полагащите им се 197 551 лева за тримесечието. И двете обединения се обосноваха по еднакъв метод – на нацоналния референдум от 2016 година българите са споделили, че желаят 1 лева дотация за автентичен глас, а не 8 лева, както е сега. Затова в този момент връщат разликата сред предоставената им дотация и дотацията, мечтана от народа.
Мнозина ще нарекат сходно държание популистко.
И е тъкмо такова, изключително като се вземе поради, че жестът беше изработен 10 дни преди предварителните парламентарни избори на 11 юли. По-същественото е, че новите обединения не вършат даже и намек за сериозна промяна на политическото финансиране. В предното 45-о Народно заседание “Има подобен народ ” предложи дотацията да се ореже от 8 лева за глас на 1 лева, откакто се натъкна на съвсем всеобща опозиция от останалите парламентарни обединения. Дори и да беше утвърдена, сходна мярка нямаше да позволи нито един от проблемите към финансите на партиите. Само щеще да ги понижи фрапантно. За въодушевените поддръжници на революционни промени това може би щеше да е задоволително. За рационалните жители, които желаят постоянна политическа система, не може да бъде.
Преди всичко би трябвало да се позволи фундаменталният въпрос –
би трябвало ли политическите обединения у нас да получават държавна прехрана?
В момента огромните партии и обединения се финансират преобладаващо от хазната (кой дава пари на дребните дори не смеем и да помислим). Винаги, когато усетят, че този паричен поток може да пресъхне, политиците (особено от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и ДПС) заплашват с едно и също – на мястото на държавните пари ще дойдат парите на олигарсите. Такава закана може да провокира единствено криви усмивки – надали някой се съмнява, че пари с неразбираем генезис се стичат постоянно към партйните каси. Въпросът обаче заслужава да се обмисли. Възможни са всевъзможни разновидности на държавно финансиране – с минимуми, тавани, скали и прочие, които могат да го създадат задоволително задоволително за данъкоплатците. Но би трябвало да се разиска съществено, а не да се плесне безконтролно в закона някаква сума – без значение дали ще е 10 лв., 1 лев или 1 стотинка.
И това е единствено едната страна на казуса. Въпросът за държавната дотация би трябвало да се прегледа според от останалите форми на партийно финансиране – дарения, членски импорт, доходи от лична активност. Неограничените дарения от бизнеса, които ГЕРБ и Движение за права и свободи позволиха през 2019 година, бяха фрапантен образец за безконтролно отношение към казуса. За благополучие, тази процедура. Партиите би трябвало да се принудят да притеглят повече съидейници, от които да получават членски импорт, непринуден труд и услуги – в последна сметка, поддръжниците на дадена партия или коалиция би трябвало да жертват нещичко за политическата организация, в която имат вяра.
Тук стигаме до
безконечния проблем с отчетността на партийните пари,
на който (съвсем умишлено) в никакъв случай не се обръща внимание. На Сметната палата би трябвало да се дадат разширени пълномощия да ревизира политическите обединения, а те, на собствен ред, би трябвало да бъдат задължени да се регистрират за всеки разход – и да носят отговорност, морална и наказателна, при положение на разхищения. Иначе няма за какво да недоволстваме, че партийни семинари се организират в първокласни СПА хотели.
Новите обединения дават обещание промени в идващия парламент. Ако са откровени, тогава би трябвало да се захванат и с партийното финансиране. Всичко направено до момента по въпроса е несериозно и безконтролно.
Тези питания изникват още веднъж в този момент поради необичайния жест, който направиха „ ИТН ” и „ Изправи се! Мутри вън! ” – на хазната средствата, които получиха за интервала от 4 април до 30 юни 2021 година За това съществува нещо като казус – през 2017 година лидерът на партия “Възраждане ” Костадин Костадинов даде обещание на гласоподавателите, че ще се откаже напълно от дотацията си. Три години по-късно обаче, че е присвоил 1 млн. лева, предоставени на “Възраждане ” от страната. Каква е истината, още не може да се разбере.
Това беше следващата история, която остави
мрачен отпечатък върху практиката да се раздават дотации.
Сигурно мнозина помнят шумните кавги от 2013 година сред “атакиста ” Волен Сидеров и негови някогашни доближени, които твърдяха, че той е харчил партийни пари за първокласни воаяжи в чужбина. А даренията, които години наред по какви ли не мотиви, с цел да поизлъска имиджа си пред публиката? Кулминацията, несъмнено, беше, разпалила се през 2018 година поради милионите, които финансовото министерство, ръководено от Владислав Горанов, раздаде непозволено на политиците. След това партии и обединения трябваше да връщат принудително близо 15 млн. лева
И в този момент изниква, меко казано, странният случай, при който хората на Слави Трифонов възвръщат непринудено средства на хазната. Справката на правосъдното министерство демонстрира, че “Има подобен народ ” е получила 136 223 лева за 3 месеца. За същия интервал ГЕРБ-СДС е взела 1 615 742 лева, а „ Българска социалистическа партия за България ” – 926 089 лева Това значи, че Трифонов евентуално е върнал над милион. От „ Изправи се! Мутри вън! ” на Мая Манолова също се похвалиха, че са възстановили 100 000 лева от общо полагащите им се 197 551 лева за тримесечието. И двете обединения се обосноваха по еднакъв метод – на нацоналния референдум от 2016 година българите са споделили, че желаят 1 лева дотация за автентичен глас, а не 8 лева, както е сега. Затова в този момент връщат разликата сред предоставената им дотация и дотацията, мечтана от народа.
Мнозина ще нарекат сходно държание популистко.
И е тъкмо такова, изключително като се вземе поради, че жестът беше изработен 10 дни преди предварителните парламентарни избори на 11 юли. По-същественото е, че новите обединения не вършат даже и намек за сериозна промяна на политическото финансиране. В предното 45-о Народно заседание “Има подобен народ ” предложи дотацията да се ореже от 8 лева за глас на 1 лева, откакто се натъкна на съвсем всеобща опозиция от останалите парламентарни обединения. Дори и да беше утвърдена, сходна мярка нямаше да позволи нито един от проблемите към финансите на партиите. Само щеще да ги понижи фрапантно. За въодушевените поддръжници на революционни промени това може би щеше да е задоволително. За рационалните жители, които желаят постоянна политическа система, не може да бъде.
Преди всичко би трябвало да се позволи фундаменталният въпрос –
би трябвало ли политическите обединения у нас да получават държавна прехрана?
В момента огромните партии и обединения се финансират преобладаващо от хазната (кой дава пари на дребните дори не смеем и да помислим). Винаги, когато усетят, че този паричен поток може да пресъхне, политиците (особено от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и ДПС) заплашват с едно и също – на мястото на държавните пари ще дойдат парите на олигарсите. Такава закана може да провокира единствено криви усмивки – надали някой се съмнява, че пари с неразбираем генезис се стичат постоянно към партйните каси. Въпросът обаче заслужава да се обмисли. Възможни са всевъзможни разновидности на държавно финансиране – с минимуми, тавани, скали и прочие, които могат да го създадат задоволително задоволително за данъкоплатците. Но би трябвало да се разиска съществено, а не да се плесне безконтролно в закона някаква сума – без значение дали ще е 10 лв., 1 лев или 1 стотинка.
И това е единствено едната страна на казуса. Въпросът за държавната дотация би трябвало да се прегледа според от останалите форми на партийно финансиране – дарения, членски импорт, доходи от лична активност. Неограничените дарения от бизнеса, които ГЕРБ и Движение за права и свободи позволиха през 2019 година, бяха фрапантен образец за безконтролно отношение към казуса. За благополучие, тази процедура. Партиите би трябвало да се принудят да притеглят повече съидейници, от които да получават членски импорт, непринуден труд и услуги – в последна сметка, поддръжниците на дадена партия или коалиция би трябвало да жертват нещичко за политическата организация, в която имат вяра.
Тук стигаме до
безконечния проблем с отчетността на партийните пари,
на който (съвсем умишлено) в никакъв случай не се обръща внимание. На Сметната палата би трябвало да се дадат разширени пълномощия да ревизира политическите обединения, а те, на собствен ред, би трябвало да бъдат задължени да се регистрират за всеки разход – и да носят отговорност, морална и наказателна, при положение на разхищения. Иначе няма за какво да недоволстваме, че партийни семинари се организират в първокласни СПА хотели.
Новите обединения дават обещание промени в идващия парламент. Ако са откровени, тогава би трябвало да се захванат и с партийното финансиране. Всичко направено до момента по въпроса е несериозно и безконтролно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ