Напоследък в света се случват много токсични събития: екстремни метеорологични

Напоследък в света се случват доста токсични събития: рискови метеорологични събития, усилване на политическото напрежение, възходяща инфлация, революции и преврати, да не приказваме за нови варианти през ден. Тъй като страните се разпадат и нациите имплодират, връзките, които са били основата на обществото, към този момент не се задържат. Дори структурата на фамилията се разпада. Хората се отнасят един към различен все по-ожесточено - със завист и отрова.
Не е нужно обаче непременно отровата да е нездравословна. Има основателна причина в признака на медицинския лек да има две змии, навити към скиптър. Когато се употребява рационално, самата отрова се трансформира в лекарство, противоотрова за отровата.Можем да превърнем отровата в лекарство, като я преработим вярно. Трябва да поправяме количеството и да прилагаме единствено това, което тялото може да търпи, и вследствие на това ставаме по-силни.Следователно, когато сред хората се появи отрова, не би трябвало да се тревожим. Трябва да я обработим вярно и да я превърнем в средство за оцеляване. Ако не беше отровата сред хората, нямаше по какъв начин да разберем, че обществото ни е болно и има потребност от нашето внимание и грижа. Сега, когато сме наясно с това, можем да стартираме да вземаме отровата капка по капка и да я използваме, с цел да излекуваме себе си и обществото си.Всяка капка отрова е капка ненавист, която изпитваме един към различен. Когато го признаем и признаем токсичността й за обществото, можем да се издигнем над нея като укрепим връзките на взаимна угриженост посред ни. По този метод отровата ни прави по-силни, в сравнение с по-болни.Човешкото его е змията вътре в нас. То непрестанно пораства, става все по-хитро и подло. Лошите мисли за другите, които ни внушава, са отровата, която би трябвало да превърнем в лекарство. Вземаме дребни дози от него и построяваме непосредственост с другите на върха на отвращението си.Затова виждаме, че задачата на отровата е да построи обич сред нас. Без враждебността не бихме имали потребност да укрепваме връзките си, да ги задълбочаваме и стягаме, до момента в който станат обич.Любовта на майката към детето ѝ е естествена, само че уви, ние не усещаме същото към хора, които не са ни семейство. Затова методът да развием това възприятие е да почувстваме потребността от него, да създадем подтик, който ще ни накара да работим върху построяването на непосредственост и любов. Единственият тласък, който ще ни накара да работим върху развиването на любовта, е откровението за взаимната ни злост. Ето за какво отровата е от значително значение за построяването на любовта, за какво тя е лекарството.Наистина би трябвало да почитаме отровата на нашия нарцисизъм и ненавист към другите. Но до момента в който го почитаме, би трябвало да го използваме, с цел да изградим пласт обич над всяка капка его, която се появява сред нас.