Политическа детска градина
Напоследък естественото IQ, което може да се открие някъде из Народното събрание, е свещено. От трибуната на Народното събрание Тошко Йорданов завърши небрежно революционно-утопичния ореол на „ партиите на митинга “, като освети думите на Мая Манолова: „ Дайте му нещо на Христо Иванов, пък след това няма да го извършите “. Дето се споделя, какво в действителност е плюсът? Два минуса на кръст. Мая показва образно тактиката на смяната. Там, където корупцията е ендемична, опозиционните партии желаят да наследят и експлоатират подхранващите мрежи, а не да ги отстраняват.
В отговор на Тошко от „ Изправи се! Ние идваме “ обявиха, че: „ Мястото на сценаристите май не е в Народното събрание “. Всъщност сценаристите на Слави не престават да бъдат свободни актьори, а не политици. Те са откровени и в Народното събрание играят себе си. Когато излиза на парламентарната естрада, Тошко си показва, че е в студиото на 7/8. Той приказва от най-високия конгрес в страната по този начин, като че ли забива следващия гвоздей, с който би трябвало да шокира феновете. Тошко на първо място забавлява аудиторията. Не бива да чакаме от сценаристите да заемат позата на съществени политици. Колкото до договарянията с другите партии, както би споделил един различен сценарист, от различен диаметър, да вземем за пример превъзходният Георги Мишев, създателят на доста паметни български комедийни филми, Слави е „ шеф “. А „ шеф “ договаряния не води. В международен проект съвсем всички бизнес водачи са врагове на демократичната народна власт в границите на личните си корпорации. Те смятат, че по този начин се реализират по-високи облаги, когато решенията са бързи и твърди. Само че политиката е друго занятие. Тя кореспондира с бизнеса, само че не е бизнес. Политическата среда е публично хоризонтална, а не корпоративно отвесна.
Сценаристите на Слави анулираха парламентарните правила, политическата нравственос и хармония, нормите в обществената тирада. Въведоха шоу труфя като профил на Народното събрание, абсурдът и съспенсът като принадлежности за връзка в партийния живот. Всичко това задълбочи така и така фактическия раздор сред партиите, оповестили се за някаква самобитна „ анти-ГЕРБ “ коалиция. Всъщност, сценаристите на Слави ни демонстрираха демонстративно, че живеем от дълго време в постдемокрация, която се структурира не от нужни обществени придвижвания, а от олигархични задания. Слави и „ ИТН “ са в репутационен колапс. Tе са политическата мощ, която е спечелила изборите, само че нямат или пък не желаят да имат политическа просвета да ръководят. Истинско предизвикателство е интелектуалният капацитет в Народното събрание да се впрегне по етично виновен метод.
Политическата обстановка у нас може да се преглежда на три равнища. Първото равнище е общественото, медийното, изявленията на водачите, на политическите анализатори, формалният изборен развой. Това е предният проект, в който можем да забележим и персоналните ползи на политическите играчи. На второ равнище, по-назад, е позиционирана олигархията, която дърпа конците на политическата класа и реализира селекцията. На това равнище притичват и се виждат избрани фигури и от ъндърграунда. Доколкото най-горният и най-долният пласт постоянно си взаимодействат. Това е равнището, на което несъразмерното благосъстояние упражнява политическата си власт. При неолиберализма корупцията приема форма, която се предефинира като некорупционна, тъй като публичните каузи естествено допускат преплитане на елитите от бизнеса и политиката. Бизнесът създава политически практики и нормативни актове, комфортни за повишаването му. По предписание интелигентността на капитала не се хуманизира естествено и не може да бъде в социална изгода естествено. Тя би трябвало да се контролира. И това е най-дълбокият проблем и недостатък на неолиберализма. Отхвърлянето на всяка опция за регулация.
Третото равнище от разреза на политическата обстановка у нас, най-дълбокото, най-невидимото, само че значимото, съдържа геополитическа тъкан, която подхранва избрани процеси. България е на фронтовата предна линия сред двата геополитически полюса, Русия и Съединени американски щати. Технологията на управляемия безпорядък от дълго време е създадена и се употребява от мощните фактори в света. Колкото по-голям е хаосът, толкоз по-лесно се скриват центровете на манипулативно ръководство. У нас се заформя перманентна политическа рецесия и страната ни ще бъде едно от слабите звена в концепцията на Съединени американски щати „ Три морета “, един план с военно-политическа проекция против Русия. В момента Съединени американски щати чакат от България да е монолитна и здрава в дилемите против Русия, само че в действителност държавността е мощно рехава, клатушка се и всеки миг ще се срути. България е непредсказуема откъм политически решения, а територията ни е терен на хибридна борба сред Съединени американски щати и Русия. Затова ние сме очевидци на всевъзможни хибридни практики, в това число основаване на прокси структури, цветни протести, олигархични интензивности, борба за мозъците на хората в онлайн пространството, приложимост на медиите, и смяна на лицата на финансовите трасета. Става дума за инструментализиране на политическия бранш и пълзящо разглобяване на същността на демокрацията.
В отговор на Тошко от „ Изправи се! Ние идваме “ обявиха, че: „ Мястото на сценаристите май не е в Народното събрание “. Всъщност сценаристите на Слави не престават да бъдат свободни актьори, а не политици. Те са откровени и в Народното събрание играят себе си. Когато излиза на парламентарната естрада, Тошко си показва, че е в студиото на 7/8. Той приказва от най-високия конгрес в страната по този начин, като че ли забива следващия гвоздей, с който би трябвало да шокира феновете. Тошко на първо място забавлява аудиторията. Не бива да чакаме от сценаристите да заемат позата на съществени политици. Колкото до договарянията с другите партии, както би споделил един различен сценарист, от различен диаметър, да вземем за пример превъзходният Георги Мишев, създателят на доста паметни български комедийни филми, Слави е „ шеф “. А „ шеф “ договаряния не води. В международен проект съвсем всички бизнес водачи са врагове на демократичната народна власт в границите на личните си корпорации. Те смятат, че по този начин се реализират по-високи облаги, когато решенията са бързи и твърди. Само че политиката е друго занятие. Тя кореспондира с бизнеса, само че не е бизнес. Политическата среда е публично хоризонтална, а не корпоративно отвесна.
Сценаристите на Слави анулираха парламентарните правила, политическата нравственос и хармония, нормите в обществената тирада. Въведоха шоу труфя като профил на Народното събрание, абсурдът и съспенсът като принадлежности за връзка в партийния живот. Всичко това задълбочи така и така фактическия раздор сред партиите, оповестили се за някаква самобитна „ анти-ГЕРБ “ коалиция. Всъщност, сценаристите на Слави ни демонстрираха демонстративно, че живеем от дълго време в постдемокрация, която се структурира не от нужни обществени придвижвания, а от олигархични задания. Слави и „ ИТН “ са в репутационен колапс. Tе са политическата мощ, която е спечелила изборите, само че нямат или пък не желаят да имат политическа просвета да ръководят. Истинско предизвикателство е интелектуалният капацитет в Народното събрание да се впрегне по етично виновен метод.
Политическата обстановка у нас може да се преглежда на три равнища. Първото равнище е общественото, медийното, изявленията на водачите, на политическите анализатори, формалният изборен развой. Това е предният проект, в който можем да забележим и персоналните ползи на политическите играчи. На второ равнище, по-назад, е позиционирана олигархията, която дърпа конците на политическата класа и реализира селекцията. На това равнище притичват и се виждат избрани фигури и от ъндърграунда. Доколкото най-горният и най-долният пласт постоянно си взаимодействат. Това е равнището, на което несъразмерното благосъстояние упражнява политическата си власт. При неолиберализма корупцията приема форма, която се предефинира като некорупционна, тъй като публичните каузи естествено допускат преплитане на елитите от бизнеса и политиката. Бизнесът създава политически практики и нормативни актове, комфортни за повишаването му. По предписание интелигентността на капитала не се хуманизира естествено и не може да бъде в социална изгода естествено. Тя би трябвало да се контролира. И това е най-дълбокият проблем и недостатък на неолиберализма. Отхвърлянето на всяка опция за регулация.
Третото равнище от разреза на политическата обстановка у нас, най-дълбокото, най-невидимото, само че значимото, съдържа геополитическа тъкан, която подхранва избрани процеси. България е на фронтовата предна линия сред двата геополитически полюса, Русия и Съединени американски щати. Технологията на управляемия безпорядък от дълго време е създадена и се употребява от мощните фактори в света. Колкото по-голям е хаосът, толкоз по-лесно се скриват центровете на манипулативно ръководство. У нас се заформя перманентна политическа рецесия и страната ни ще бъде едно от слабите звена в концепцията на Съединени американски щати „ Три морета “, един план с военно-политическа проекция против Русия. В момента Съединени американски щати чакат от България да е монолитна и здрава в дилемите против Русия, само че в действителност държавността е мощно рехава, клатушка се и всеки миг ще се срути. България е непредсказуема откъм политически решения, а територията ни е терен на хибридна борба сред Съединени американски щати и Русия. Затова ние сме очевидци на всевъзможни хибридни практики, в това число основаване на прокси структури, цветни протести, олигархични интензивности, борба за мозъците на хората в онлайн пространството, приложимост на медиите, и смяна на лицата на финансовите трасета. Става дума за инструментализиране на политическия бранш и пълзящо разглобяване на същността на демокрацията.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ