Как отново да станем девет милиона в България, обсъдиха експерти на дискусия, организирана от „Продължаваме промяната“
Как да станем още веднъж девет милиона в България и проблемите на майчинството, разискаха специалисти на полемика, проведена от „ Продължаваме промяната “ (ПП). Темата е “Млади фамилии и приходи “.
Доц. Калоян Цветков, Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, сподели, че демографската динамичност в страната за последните 25 години бележи наклонност на дълготраен спад на популацията - с към 1,5 млн. души, а средногодишно - към 60 хиляди души. Доц. Цветков обаче означи, че в избрани общини има съсредоточено младо население и висок натурален приръст. След 2010 година имаме един доста резистентен развой на увеличение на смъртността у нас, което е един от огромните проблеми, сподели още Цветков. Според показаните от него данни раждаемостта в България е над междинната за Европейски Съюз и естествена в международен мащаб. Сливен, Ямбол, Пазарджик и Ловеч са с висок коефициент на фертилност, сподели експертът. Важна е и възрастта, на която се ражда първо дете. Средно за България тя е към 28-29 години, разяснява доцент Цветков. По думите му все по-тревожен у нас е казусът с репродуктивните благоприятни условия - към 150 хиляди двойки имат такива проблеми. Важна е и възрастовата конструкция на популацията.
Повече от 5 промила е разликата сред междинното равнище на смъртността в Европейски Съюз и в България и това е доста тежък проблем за нас, който главно е обвързван със здравната система и обществените условия за живот, сподели Калоян Цветков. По думите му Северозападна България, Северна централна България, Сакар и Странджа са с най-високи отрицателни стойности за смъртност, а общият тренд е за нарастване. Част от смъртността е предотвратима в България, сподели Цветков. Сегашната обстановка не демонстрира оптимистично бъдеще, разяснява още той и добави, че е проблематично разминаването сред демография и стопанска система.
Доц. Борис Казаков, Българска академия на науките, напомни, че съгласно настоящата статистика у нас в последно време идват да живеят повече хора от тези, които напущат страната. Това позитивно салдо даже да е действително, да не забравяме, че популацията е в болшинството си възрастно - към една четвърт е над 60 години, акцентира Казаков. Най-много деца се раждат от най-бедните майки, напомни той и добави, че до 2040 година прогнозата е популацията у нас да бъде пет-шест млн.
Венко Сабрутев, Политическа партия, заключи, че 70% от територията на България през 2040 година ще бъде „ демографска пустиня “.
Веселина Панайотова, фондация „ Мама има работа “, засегна проблемите на работещите майки. Проучване от м.г., извършено от фондацията измежду майките в София, в което са взели участие 335 дами, демонстрира, че най-често те имат едно дете, като самите са на възраст от 31 години нагоре, със относително високи приходи. Две деца имат 43 %. Резултатът е, че дамата в България има вяра, че с изключение на в да бъде в ролята си на майка, би трябвало да работи. Основната потребност е от гъвкаво работно време и квалификационни курсове, сподели Панайотова.
Според Иванка Шалапатова, обществен министър в кабинета „ Денков “, е значимо дали ще се промени фокусът на политиката, а точно - върху благосъстоянието на индивида. В България няма фамилна политика, седем години няма и тактика за детето, сподели Шалапатова. Ако търсим демографско развиване, би трябвало да има овластяване на младежите, добави тя. По думите ѝ е значима и политиката за деен живот на хората в пенсионна възраст, да им се даде опция да бъдат цифрово подкрепени, да бъде обезпечено по-добро качество на живот и смисъл да бъдат по-активни участници в обществото. Социалната политика се случва некоординирано със здравната и просветителната, сподели още някогашният обществен министър.
Домашното принуждение е част от нашето ежедневие и, за жалост, и тук няма политика, сподели Илиана Балабанова, представител на гражданския бранш.
Доц. Калоян Цветков, Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, сподели, че демографската динамичност в страната за последните 25 години бележи наклонност на дълготраен спад на популацията - с към 1,5 млн. души, а средногодишно - към 60 хиляди души. Доц. Цветков обаче означи, че в избрани общини има съсредоточено младо население и висок натурален приръст. След 2010 година имаме един доста резистентен развой на увеличение на смъртността у нас, което е един от огромните проблеми, сподели още Цветков. Според показаните от него данни раждаемостта в България е над междинната за Европейски Съюз и естествена в международен мащаб. Сливен, Ямбол, Пазарджик и Ловеч са с висок коефициент на фертилност, сподели експертът. Важна е и възрастта, на която се ражда първо дете. Средно за България тя е към 28-29 години, разяснява доцент Цветков. По думите му все по-тревожен у нас е казусът с репродуктивните благоприятни условия - към 150 хиляди двойки имат такива проблеми. Важна е и възрастовата конструкция на популацията.
Повече от 5 промила е разликата сред междинното равнище на смъртността в Европейски Съюз и в България и това е доста тежък проблем за нас, който главно е обвързван със здравната система и обществените условия за живот, сподели Калоян Цветков. По думите му Северозападна България, Северна централна България, Сакар и Странджа са с най-високи отрицателни стойности за смъртност, а общият тренд е за нарастване. Част от смъртността е предотвратима в България, сподели Цветков. Сегашната обстановка не демонстрира оптимистично бъдеще, разяснява още той и добави, че е проблематично разминаването сред демография и стопанска система.
Доц. Борис Казаков, Българска академия на науките, напомни, че съгласно настоящата статистика у нас в последно време идват да живеят повече хора от тези, които напущат страната. Това позитивно салдо даже да е действително, да не забравяме, че популацията е в болшинството си възрастно - към една четвърт е над 60 години, акцентира Казаков. Най-много деца се раждат от най-бедните майки, напомни той и добави, че до 2040 година прогнозата е популацията у нас да бъде пет-шест млн.
Венко Сабрутев, Политическа партия, заключи, че 70% от територията на България през 2040 година ще бъде „ демографска пустиня “.
Веселина Панайотова, фондация „ Мама има работа “, засегна проблемите на работещите майки. Проучване от м.г., извършено от фондацията измежду майките в София, в което са взели участие 335 дами, демонстрира, че най-често те имат едно дете, като самите са на възраст от 31 години нагоре, със относително високи приходи. Две деца имат 43 %. Резултатът е, че дамата в България има вяра, че с изключение на в да бъде в ролята си на майка, би трябвало да работи. Основната потребност е от гъвкаво работно време и квалификационни курсове, сподели Панайотова.
Според Иванка Шалапатова, обществен министър в кабинета „ Денков “, е значимо дали ще се промени фокусът на политиката, а точно - върху благосъстоянието на индивида. В България няма фамилна политика, седем години няма и тактика за детето, сподели Шалапатова. Ако търсим демографско развиване, би трябвало да има овластяване на младежите, добави тя. По думите ѝ е значима и политиката за деен живот на хората в пенсионна възраст, да им се даде опция да бъдат цифрово подкрепени, да бъде обезпечено по-добро качество на живот и смисъл да бъдат по-активни участници в обществото. Социалната политика се случва некоординирано със здравната и просветителната, сподели още някогашният обществен министър.
Домашното принуждение е част от нашето ежедневие и, за жалост, и тук няма политика, сподели Илиана Балабанова, представител на гражданския бранш.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ