Конституционният съд като оная работа на комара
Напоследък най-коментираната държавна институция, която тури в джоба си зеленочорапения мозъчен концерн от „ Дондуков “, късопишковците и тошковчетата от Народното събрание, че дори и КЕВР, дето през януари всички треперят накъде върви цената на тока, е Конституционният съд. Ама ще кацне ли там пенсионираната приятелка на Лозан Панов – Боби Белазелков, или ще се радваме на шармантната Деси Атанасова. Или и на двамата. А истината е, че това има значение за публичния механизъм колкото брошура с детски римички за пишкане от Огнян Герджиков за литературното ни завещание.
Защото, да си признаем, Конституционният съд е малко като онази работа на комара – всички знаят, че го има, но са го виждали единствено шепа учени, а и те не знаят по какъв начин тъкмо се използва. Преди 30-ина години бащите на главния ни закон – другаря Лилов, Андрей Карлович, Петър Дертлиев, Бай Милан Дренчев, Елка Константинова, Румен Воденичаров и сие родиха две неуместни, дебилни синекури, синоним на институционализираната безнаказаност.
Първата и най-очевидна, несъмнено, е кривата патерица вицепрезидент, освен това избиран с директен избор. И с единствената отговорност да помилва трима ромски джебчии и да посети половин дузина български учебни заведения в чужбина. Ако е по-деен и упорит като Илиана Йотова, може да потропне хорце на някой тамплиерски бал, но толкоз.
Другата, надалеч по-сложна и забавна, е недоносчето Конституционен съд. Той се състои от най-именитите адвокати в страната, постоянно в пенсионна възраст, които разнасят едни декоративни плебеи из коридорите и вземат решение приблизително по малко повече от половин дело на човек годишно. Не се ебавам, както споделяше Мъдреца от Сараите – на 12-те топ мозъка на правната ни просвета се падат по-малко от 10 проблема – Районият съд в Тутракан гледа повече за ден.
На всичко от горната страна дядовците и бабите (да не ми се сърди младежът Наско Семов) от Конституционен съд, се употребяват с най-високите привилегии в страната, взимат най-високите заплати, клатят си краката в ленив хор и гласоподават като по команда от дъжд на вятър. Даже обществени изяви нямат и изявленията не дават, тъй като са скучни, безидейни и затънали в такава мешавица от алинеи и параграфи, че дори образован водещ не може да им изкопчи разбираемо изречение.
Конституционният ни съд е непотребен разкош с неуместен, 9-годишен мандат, успех на архаичната условност. Повече от две години Конституционен съд работи с 10 съдии, вместо с 12, тъй като в Народното събрание не могат да се спогодят кого да пратят в институцията. Някой да е забелязал, че тези две квоти са празни? Уверявам ви, че в случай че в кварталната ви поликлиника две джипита не дойдат на работа някой ден, ще видите опашка от сополиви бабички до прилежащия светофар. Ако две от касиерките в прилежащата ви „ Билла “ се разболеят, ще чакате 3 часа за пакет цигари и кофичка кисело мляко.
Единственият смисъл в целия този проглушил ни ушите избор на юридически мозъци е, че може да се окаже индикативен по какъв начин ще протече кадруването във Висш съдебен съвет, Инспектората и регулаторите. Въпросът въобще не е да се намерят читави претенденти за конституционни съдии – те без друго ще затънат в безполезната синекурност. Всъщност, най-изгодно е да турим там Илиана Йотова – има задоволително свободно време.
Защото, да си признаем, Конституционният съд е малко като онази работа на комара – всички знаят, че го има, но са го виждали единствено шепа учени, а и те не знаят по какъв начин тъкмо се използва. Преди 30-ина години бащите на главния ни закон – другаря Лилов, Андрей Карлович, Петър Дертлиев, Бай Милан Дренчев, Елка Константинова, Румен Воденичаров и сие родиха две неуместни, дебилни синекури, синоним на институционализираната безнаказаност.
Първата и най-очевидна, несъмнено, е кривата патерица вицепрезидент, освен това избиран с директен избор. И с единствената отговорност да помилва трима ромски джебчии и да посети половин дузина български учебни заведения в чужбина. Ако е по-деен и упорит като Илиана Йотова, може да потропне хорце на някой тамплиерски бал, но толкоз.
Другата, надалеч по-сложна и забавна, е недоносчето Конституционен съд. Той се състои от най-именитите адвокати в страната, постоянно в пенсионна възраст, които разнасят едни декоративни плебеи из коридорите и вземат решение приблизително по малко повече от половин дело на човек годишно. Не се ебавам, както споделяше Мъдреца от Сараите – на 12-те топ мозъка на правната ни просвета се падат по-малко от 10 проблема – Районият съд в Тутракан гледа повече за ден.
На всичко от горната страна дядовците и бабите (да не ми се сърди младежът Наско Семов) от Конституционен съд, се употребяват с най-високите привилегии в страната, взимат най-високите заплати, клатят си краката в ленив хор и гласоподават като по команда от дъжд на вятър. Даже обществени изяви нямат и изявленията не дават, тъй като са скучни, безидейни и затънали в такава мешавица от алинеи и параграфи, че дори образован водещ не може да им изкопчи разбираемо изречение.
Конституционният ни съд е непотребен разкош с неуместен, 9-годишен мандат, успех на архаичната условност. Повече от две години Конституционен съд работи с 10 съдии, вместо с 12, тъй като в Народното събрание не могат да се спогодят кого да пратят в институцията. Някой да е забелязал, че тези две квоти са празни? Уверявам ви, че в случай че в кварталната ви поликлиника две джипита не дойдат на работа някой ден, ще видите опашка от сополиви бабички до прилежащия светофар. Ако две от касиерките в прилежащата ви „ Билла “ се разболеят, ще чакате 3 часа за пакет цигари и кофичка кисело мляко.
Единственият смисъл в целия този проглушил ни ушите избор на юридически мозъци е, че може да се окаже индикативен по какъв начин ще протече кадруването във Висш съдебен съвет, Инспектората и регулаторите. Въпросът въобще не е да се намерят читави претенденти за конституционни съдии – те без друго ще затънат в безполезната синекурност. Всъщност, най-изгодно е да турим там Илиана Йотова – има задоволително свободно време.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ