Залужни и Буданов изчезнаха заради Зеленски
Напоследък двама водещи военни попаднаха във фокуса на вниманието на украинските медии - главнокомандващият на ВСУ Валерий Залужни и началникът на военното разузнаване Кирил Буданов. Причината за това обаче напълно не е техният гений на военачалници, а изгубването на тези лица от общественото пространство. Излагат се доста разнообразни версии, чак до гибелта на двамата вследствие на съветски удари. Но има и друга версия, и то доста явна. Какво общо има Зеленски?
Странното състояние на украинския главнокомандващ Валерий Залужни и на началника на Главното разследващо ръководство Кирил Буданов към този момент няколко седмици тревожи съветските и задгранични медии. Тези хора сякаш ги има, само че не се появяват обществено и се носят клюки дали са живи.
Като доказателство, че героите са живи, украинските медии понякога демонстрират видеоклипове. Тези видеоклипове обаче са толкоз неубедителни, че даже измежду украинската аудитория провокират въпроси в духа на „ по кое време, къде и за какво е снимано това “ (Буданов, тъмно безмълвен пред камерата, е явно пауза от някакъв клип или интервю).
Да стартираме може би с това, че в случай че нещо в действителност се е случило с главнокомандващия и с ръководителя на ГУР, тогава украинската агитация би трябвало да се държи по отговарящ метод. И двамата са ярки медийни фигури и тяхната гибел или пострадване биха имали извънредно отрицателно влияние върху публичните настроения в Украйна и до известна степен върху боеспособността на ВСУ. Но има версия, че врявата към тях не е от военно-медицински, а от политически темперамент.
На 31 март 2024 година в Украйна ще се проведат президентски избори. Най-вероятно те ще бъдат комбинирани с парламентарни. Изборите за Върховната Рада би трябвало да се проведат на 29 октомври тази година. Но Зеленски към този момент съобщи, че те най-вероятно няма да се проведат - в Украйна не се организират избори по време на военно състояние (подобно предписание участва и в съветското законодателство).
Смята се, че в този момент има четирима съществени претенденти за президент на Украйна: актуалният президент, някогашният Петро Порошенко и Залужни с Буданов.
Порошенко има избран закрепен електорат, който при идеални условия може да му разреши да заеме второ място, само че няма късмет да завоюва, даже в случай че Зеленски не взе участие в изборите.
Зеленски наподобява е в идеална обстановка – той е „ водачът на воюваща нация “, който не се скова, не избяга, провежда защитата и... за какво не и втори мандат? Основният проблем на Зеленски е, че той е освен " водач на нацията ", само че и " президент на света ", диктуващ волята си на разнообразни Шолцове. Освен това той като че ли не схваща на кого (по-точно на чии грешки) дължи тази позиция. Резултатът - той омръзна на всички, като се изключи поляците (прекалено доста са вложили в " персоналната уния ” на Дуда и Зеленски) и, евентуално, британците.
Главнокомандващият на ВСУ Валерий Залужни не показва политически упоритости, само че участва в украинското медийно пространство, и то освен като командващ или брачен военачалник, само че и като воин от светската хроника. Той рядко дава изявленията и те са отдадени най-вече на военно-стратегически въпроси.
Обществената активност на шефа на украинското военно разузнаване Кирил Буданов има друг темперамент. Той освен относително постоянно дава изявленията, само че и прави други осведомителни пълнежи като прословутата „ карта на разграничена Русия “.
Официалната украинска социология не дава данни за степента на известност на Залужни и Буданов. Няма огромно значение - прекалено много са изкривени данните, само че е забавно, че нищо, което би могло да се пояснява като равнище на поддръжка на главнокомандващия и още повече на началника на ГРУ, не попада в медиите.
В частни диалози украинските социолози удостоверяват, че фокус групите демонстрират високо равнище на доверие съм военните водачи. Въпросът за численото изложение на тези индикатори и опцията за превръщането им в електорален рейтинг е противоречив - всеки политически пълководец може да си спомни обстановка, когато претендент е прочут и обичан, само че няма да гласоподават за него.
Залужни се счита за протеже на Вашингтон и като подобен може да се окаже сериозен съперник на Зеленски на изборите. При това даже не е нужно да води отрицателна акция против президента - задоволително е той да не е включен освен в остарелия, само че и в новия политически хайлайф. Искането за актуализиране на елита през 2019 година предопредели успеха на Зеленски и “Слуга на народа ”. Сега този фактор работи против Зеленски.
Буданов е считан за протеже на Лондон и не е явен статутът му в идната предизборна акция. Ако Англия реши да поддържа Зеленски, тогава Буданов може да работи като различен претендент, отнемайки гласовете на Залужни (също боен и също нов човек в политиката). Ако Англия е разочарована от Зеленски, тогава той към този момент може да се състезава с него.
При това събитие е допустимо и двамата генерали да са изчезнали от общественото пространство точно за понижаване (или най-малко ограничаване) на рейтинга им. Това може да стане по изцяло безопасен метод, просто като ги изпратят на дълга задгранична командировка (обмен на опит с английските разследващи служби).
Само един човек в страната, президентът Зеленски, може да даде такава заповед и на двамата генерали, пренебрегвайки мнението на „ Регионалния комитет в Вашингтон “ и „ Градския комитет в Лондон “. Или ще откажат да се подчинят на останалите, или тези други няма да желаят да влизат в спор със Запада. Разбира се, Лондон или Берлин могат да не одобряват командировките, само че въпреки това по какви аргументи?
„ Командировката “ не можеше да бъде доста безобидна – преди време в Киев се носеше слух, че Залужни е ранен не вследствие на съветски удар, а при терористична офанзива, проведена от ръководителя на президентската канцелария Ермак.
Разбира се, до изборите има повече от девет месеца, само че явно нямаше да отстраняват генералите въобще, а единствено в най-перспективния миг от началото на украинската атака, когато се очакваше поток от победоносни отчети. Имаше някаква засечка с отчетите, само че още по-добре - главнокомандващият и началникът на ГУР се скриха, до момента в който трябваше да управляват настъплението. Може би и да го водят, несъмнено, само че за какво в такава дълбока загадка?
Разбира се, изложената версия за изгубването на генералите не е единствената. Все отново политическият фактор в медийния звук към висшето военно управление на Украйна във всеки случай играе основна роля.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Странното състояние на украинския главнокомандващ Валерий Залужни и на началника на Главното разследващо ръководство Кирил Буданов към този момент няколко седмици тревожи съветските и задгранични медии. Тези хора сякаш ги има, само че не се появяват обществено и се носят клюки дали са живи.
Като доказателство, че героите са живи, украинските медии понякога демонстрират видеоклипове. Тези видеоклипове обаче са толкоз неубедителни, че даже измежду украинската аудитория провокират въпроси в духа на „ по кое време, къде и за какво е снимано това “ (Буданов, тъмно безмълвен пред камерата, е явно пауза от някакъв клип или интервю).
Да стартираме може би с това, че в случай че нещо в действителност се е случило с главнокомандващия и с ръководителя на ГУР, тогава украинската агитация би трябвало да се държи по отговарящ метод. И двамата са ярки медийни фигури и тяхната гибел или пострадване биха имали извънредно отрицателно влияние върху публичните настроения в Украйна и до известна степен върху боеспособността на ВСУ. Но има версия, че врявата към тях не е от военно-медицински, а от политически темперамент.
На 31 март 2024 година в Украйна ще се проведат президентски избори. Най-вероятно те ще бъдат комбинирани с парламентарни. Изборите за Върховната Рада би трябвало да се проведат на 29 октомври тази година. Но Зеленски към този момент съобщи, че те най-вероятно няма да се проведат - в Украйна не се организират избори по време на военно състояние (подобно предписание участва и в съветското законодателство).
Смята се, че в този момент има четирима съществени претенденти за президент на Украйна: актуалният президент, някогашният Петро Порошенко и Залужни с Буданов.
Порошенко има избран закрепен електорат, който при идеални условия може да му разреши да заеме второ място, само че няма късмет да завоюва, даже в случай че Зеленски не взе участие в изборите.
Зеленски наподобява е в идеална обстановка – той е „ водачът на воюваща нация “, който не се скова, не избяга, провежда защитата и... за какво не и втори мандат? Основният проблем на Зеленски е, че той е освен " водач на нацията ", само че и " президент на света ", диктуващ волята си на разнообразни Шолцове. Освен това той като че ли не схваща на кого (по-точно на чии грешки) дължи тази позиция. Резултатът - той омръзна на всички, като се изключи поляците (прекалено доста са вложили в " персоналната уния ” на Дуда и Зеленски) и, евентуално, британците.
Главнокомандващият на ВСУ Валерий Залужни не показва политически упоритости, само че участва в украинското медийно пространство, и то освен като командващ или брачен военачалник, само че и като воин от светската хроника. Той рядко дава изявленията и те са отдадени най-вече на военно-стратегически въпроси.
Обществената активност на шефа на украинското военно разузнаване Кирил Буданов има друг темперамент. Той освен относително постоянно дава изявленията, само че и прави други осведомителни пълнежи като прословутата „ карта на разграничена Русия “.
Официалната украинска социология не дава данни за степента на известност на Залужни и Буданов. Няма огромно значение - прекалено много са изкривени данните, само че е забавно, че нищо, което би могло да се пояснява като равнище на поддръжка на главнокомандващия и още повече на началника на ГРУ, не попада в медиите.
В частни диалози украинските социолози удостоверяват, че фокус групите демонстрират високо равнище на доверие съм военните водачи. Въпросът за численото изложение на тези индикатори и опцията за превръщането им в електорален рейтинг е противоречив - всеки политически пълководец може да си спомни обстановка, когато претендент е прочут и обичан, само че няма да гласоподават за него.
Залужни се счита за протеже на Вашингтон и като подобен може да се окаже сериозен съперник на Зеленски на изборите. При това даже не е нужно да води отрицателна акция против президента - задоволително е той да не е включен освен в остарелия, само че и в новия политически хайлайф. Искането за актуализиране на елита през 2019 година предопредели успеха на Зеленски и “Слуга на народа ”. Сега този фактор работи против Зеленски.
Буданов е считан за протеже на Лондон и не е явен статутът му в идната предизборна акция. Ако Англия реши да поддържа Зеленски, тогава Буданов може да работи като различен претендент, отнемайки гласовете на Залужни (също боен и също нов човек в политиката). Ако Англия е разочарована от Зеленски, тогава той към този момент може да се състезава с него.
При това събитие е допустимо и двамата генерали да са изчезнали от общественото пространство точно за понижаване (или най-малко ограничаване) на рейтинга им. Това може да стане по изцяло безопасен метод, просто като ги изпратят на дълга задгранична командировка (обмен на опит с английските разследващи служби).
Само един човек в страната, президентът Зеленски, може да даде такава заповед и на двамата генерали, пренебрегвайки мнението на „ Регионалния комитет в Вашингтон “ и „ Градския комитет в Лондон “. Или ще откажат да се подчинят на останалите, или тези други няма да желаят да влизат в спор със Запада. Разбира се, Лондон или Берлин могат да не одобряват командировките, само че въпреки това по какви аргументи?
„ Командировката “ не можеше да бъде доста безобидна – преди време в Киев се носеше слух, че Залужни е ранен не вследствие на съветски удар, а при терористична офанзива, проведена от ръководителя на президентската канцелария Ермак.
Разбира се, до изборите има повече от девет месеца, само че явно нямаше да отстраняват генералите въобще, а единствено в най-перспективния миг от началото на украинската атака, когато се очакваше поток от победоносни отчети. Имаше някаква засечка с отчетите, само че още по-добре - главнокомандващият и началникът на ГУР се скриха, до момента в който трябваше да управляват настъплението. Може би и да го водят, несъмнено, само че за какво в такава дълбока загадка?
Разбира се, изложената версия за изгубването на генералите не е единствената. Все отново политическият фактор в медийния звук към висшето военно управление на Украйна във всеки случай играе основна роля.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ