Видяхме разликата между Борисов и Костов
Напоследък Българска социалистическа партия и ГЕРБ имат еднообразно мнение по доста решения. По основни въпроси те са неразличими. Решението да откажем да експулсираме съветски дипломати за мен е доста неприятно.
Това e основен исторически миг, в които един народен водач демонстрира, дали става за тази работа, или единственото, което го вълнува е какъв брой гласа ще завоюва или загуби. 20 години по-късно се откроява голямата разлика в чисто човешки проект сред водачеството на Костов и водачеството на Борисов. Лидерската роля на България на Балканите ще се изпари единствено няколко седмици след края на председателството.
Това съобщи в изявление за Факти.бг някогашният водач на ДСБ Радан Кънев. През предходната седмица той показа своята първа книга „ 1 APRIL 2034”, която приготвя през последните 15 години.
Какво се крие зад името на книгата ви „ 1 APRIL 2034”?
Честно казано, каквото си откри читателят. Заглавието е последното, което се случи с тази книга. Тя е писана доста от дълго време. Буквално месец, два, преди да излезе книгата, аз се стопирах на това заглавие.
Доколко повлияна е книгата от вашия действителен политически опит? Има ли отблясъци на действителни политически лица?
Няма такива. Тя е писана преди аз да стартира да се занимавам интензивно с политика. Тя е мощно повлияна от политическите ми възгледи, само че не и от работата ми в дейната политика и политическия ми опит.
Книгата е писана преди години. Вие казвате, че има неща, които сте планувал в предишното и са се случили. Кои са те?
Книгата е писана преди 15 години и е приключена преди 12 години. Тя се развива в бъдеще време и има детайл на предвиждания. Някои от тях несъмнено са напълно неточни. Има попадения, които ненапълно ме радват, само че ме и натъжават от днешна позиция.
Едното е доста мощната политическа роля на църквата. Тогава тя не изглеждаше допустима, само че в този момент тя става все по-натрапчива. За мен като десен и набожен човек тази интервенция е надълбоко неправилна. Другото попадение е превръщането на понятието за консерватизъм в политиката от дясно - реформаторско, каквото беше дълги години, в по-скоро реакционно и по-близко до пропутинските иделогии. Тези неща са напипани още преди 10 години. С известна безочливост ще кажа, че това бяха положителни попадения.
Какво мислите за решението на държавното управление да не гони съветски дипломати от страната? Сякаш от доста време не бяхме виждали такова единогласие сред ръководещи и съпротива. За какво приказва това?
За доста такива решения е имало единение. Напоследък те са на един ум по такива въпроси. Те са на едно мнение за Белене, на едно мнение за това, което се случва в правораздаването и прокуратурата. За доста основни въпроси Българска социалистическа партия и ГЕРБ са мъчно различими. Конкретното решение, съгласно мен е доста неприятно. Ясно е, че другото щеше да е доста непопулярно. Това е един от основните исторически моменти, в които един народен водач демонстрира дали става за тази работа, или единственото, което го вълнува е какъв брой гласа ще завоюва или загуби. 20 години по-късно се откроява голямата разлика в чисто човешки проект сред водачеството на Костов и водачеството на Борисов (б.р. Кънев засяга решението на Костов за даването на въздушен кулоар за бомбардировките на НАТО на Сърбия през 1999 г.). Това се вижда.
Не е ли необичайно, че сегашният ротационен ръководител на Европейски Съюз България и бъдещият Австрия отхвърлят да подхващат такива дейности?
Австрийският случай е много по-сложен. Австрия е неутрална страна по силата на следвоенните контракти. Нейният неутралитет е основен детайл от европейския баланс. България е член на НАТО и се намира в напълно друга роля. Сравнението тук е по принцип несвоевременно съгласно мен.
Не се ли взе това решение поради комплицираната обстановка на Балканите? В момента има мощни несъгласия сред Турция и Гърция, Сърбия и Косово, Гърция и Македония. Не търсим ли по този метод запазването на нашата непоклатимост?
Точно, тъй като сме постоянни, можехме да си позволим един по-голям и имам вяра доста оневинен риск. Точно, с цел да покажем това водачество на Балканите, което показахме през 1999 година Резултатът тогава беше, че изцяло неподготвена България въпреки всичко влезе в Европейски Съюз и НАТО. Без това толкоз мъчно и непопулярно решение на кабинета Костов, това нямаше да е допустимо.
Възможно ли е ново дясно обединяване?
Аз знам, че дясно обединяване е неотложно. Дали е допустимо, на този въпрос ми е по-трудно да отговоря.
Борисов показва упоритост да наложи България като водач на Балканите. Можем ли да кажем, че страната има сходна роля?
За страдание това е единствено на думи. Поради този образец за неналичието на храброст и неотстъпчивост във външната политика. Всички ще видят, че единствено седмици след края на председателството тази лидерска роля, за жалост, ще се изпари.
Какво смятате за срещата на върха, която се организира във Варна, сред водачите на Европейски Съюз и турския президент Реджеп Ердоган? Позитивна ли беше тя за България?
Ще разберем по-късно. Сега е рано да се каже. Аз първоначално не видях позитивни знаци. Естествено постоянно е добре да се водят диалози и да си участник в тях. Би трябвало да има един дребен плюс. Резултатите обаче няма. Мисля че, както лидерската ни роля, това ще бъде доста нетрайно. Така изгледа за момента.
Това e основен исторически миг, в които един народен водач демонстрира, дали става за тази работа, или единственото, което го вълнува е какъв брой гласа ще завоюва или загуби. 20 години по-късно се откроява голямата разлика в чисто човешки проект сред водачеството на Костов и водачеството на Борисов. Лидерската роля на България на Балканите ще се изпари единствено няколко седмици след края на председателството.
Това съобщи в изявление за Факти.бг някогашният водач на ДСБ Радан Кънев. През предходната седмица той показа своята първа книга „ 1 APRIL 2034”, която приготвя през последните 15 години.
Какво се крие зад името на книгата ви „ 1 APRIL 2034”?
Честно казано, каквото си откри читателят. Заглавието е последното, което се случи с тази книга. Тя е писана доста от дълго време. Буквално месец, два, преди да излезе книгата, аз се стопирах на това заглавие.
Доколко повлияна е книгата от вашия действителен политически опит? Има ли отблясъци на действителни политически лица?
Няма такива. Тя е писана преди аз да стартира да се занимавам интензивно с политика. Тя е мощно повлияна от политическите ми възгледи, само че не и от работата ми в дейната политика и политическия ми опит.
Книгата е писана преди години. Вие казвате, че има неща, които сте планувал в предишното и са се случили. Кои са те?
Книгата е писана преди 15 години и е приключена преди 12 години. Тя се развива в бъдеще време и има детайл на предвиждания. Някои от тях несъмнено са напълно неточни. Има попадения, които ненапълно ме радват, само че ме и натъжават от днешна позиция.
Едното е доста мощната политическа роля на църквата. Тогава тя не изглеждаше допустима, само че в този момент тя става все по-натрапчива. За мен като десен и набожен човек тази интервенция е надълбоко неправилна. Другото попадение е превръщането на понятието за консерватизъм в политиката от дясно - реформаторско, каквото беше дълги години, в по-скоро реакционно и по-близко до пропутинските иделогии. Тези неща са напипани още преди 10 години. С известна безочливост ще кажа, че това бяха положителни попадения.
Какво мислите за решението на държавното управление да не гони съветски дипломати от страната? Сякаш от доста време не бяхме виждали такова единогласие сред ръководещи и съпротива. За какво приказва това?
За доста такива решения е имало единение. Напоследък те са на един ум по такива въпроси. Те са на едно мнение за Белене, на едно мнение за това, което се случва в правораздаването и прокуратурата. За доста основни въпроси Българска социалистическа партия и ГЕРБ са мъчно различими. Конкретното решение, съгласно мен е доста неприятно. Ясно е, че другото щеше да е доста непопулярно. Това е един от основните исторически моменти, в които един народен водач демонстрира дали става за тази работа, или единственото, което го вълнува е какъв брой гласа ще завоюва или загуби. 20 години по-късно се откроява голямата разлика в чисто човешки проект сред водачеството на Костов и водачеството на Борисов (б.р. Кънев засяга решението на Костов за даването на въздушен кулоар за бомбардировките на НАТО на Сърбия през 1999 г.). Това се вижда.
Не е ли необичайно, че сегашният ротационен ръководител на Европейски Съюз България и бъдещият Австрия отхвърлят да подхващат такива дейности?
Австрийският случай е много по-сложен. Австрия е неутрална страна по силата на следвоенните контракти. Нейният неутралитет е основен детайл от европейския баланс. България е член на НАТО и се намира в напълно друга роля. Сравнението тук е по принцип несвоевременно съгласно мен.
Не се ли взе това решение поради комплицираната обстановка на Балканите? В момента има мощни несъгласия сред Турция и Гърция, Сърбия и Косово, Гърция и Македония. Не търсим ли по този метод запазването на нашата непоклатимост?
Точно, тъй като сме постоянни, можехме да си позволим един по-голям и имам вяра доста оневинен риск. Точно, с цел да покажем това водачество на Балканите, което показахме през 1999 година Резултатът тогава беше, че изцяло неподготвена България въпреки всичко влезе в Европейски Съюз и НАТО. Без това толкоз мъчно и непопулярно решение на кабинета Костов, това нямаше да е допустимо.
Възможно ли е ново дясно обединяване?
Аз знам, че дясно обединяване е неотложно. Дали е допустимо, на този въпрос ми е по-трудно да отговоря.
Борисов показва упоритост да наложи България като водач на Балканите. Можем ли да кажем, че страната има сходна роля?
За страдание това е единствено на думи. Поради този образец за неналичието на храброст и неотстъпчивост във външната политика. Всички ще видят, че единствено седмици след края на председателството тази лидерска роля, за жалост, ще се изпари.
Какво смятате за срещата на върха, която се организира във Варна, сред водачите на Европейски Съюз и турския президент Реджеп Ердоган? Позитивна ли беше тя за България?
Ще разберем по-късно. Сега е рано да се каже. Аз първоначално не видях позитивни знаци. Естествено постоянно е добре да се водят диалози и да си участник в тях. Би трябвало да има един дребен плюс. Резултатите обаче няма. Мисля че, както лидерската ни роля, това ще бъде доста нетрайно. Така изгледа за момента.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ