Нападателят на Левски Мартин Петков е сред най-талантливите футболисти от

Нападателят на " Левски " Мартин Петков е измежду най-талантливите футболисти от новото българско потомство. Дебютирал в елитната дивизия още ненавършил 17 години през сезон 2018/2019, той към този момент натрупа във визитката си 29 мача и 3 гола за мъжкия тим на " сините ".

В навечерието на новия сезон роденият на 15 август 2002 година в Нови Искър младеж на " Локомотив " (Сф) показа пред " Сега " персоналните си цели и упоритости за близко и по-далечно бъдеще. И изрази мнението си за протичащото се в българския футбол като цяло.

 

- Марти, още преди 18-ия ти рожден ден към този момент може да се каже, че си одобрено име в един от футболните грандове на България. Как стигна дотук?

- През 2015 година един от треньорите ми в " Локомотив " Владислав Вутов ми оказа помощ да мина в " Левски ", откъдето ме бяха поискали. Всеки един треньор от школата на " Герена " ми е оказал помощ. Най-много дължа на Борислав Кьосев и на Йордан Петков, а също по този начин и на настоящия треньор на първия тим Георги Тодоров. Това са хората, които са ми помогнали най-вече, тъй като най-дълго са ми били треньори в тима.

- Какви са упоритостите ти за идния сезон, а и за по-далечно бъдеще?

- Най-голямата ми цел в близко време е да стана главен футболист в " Левски ". А както всеки един български футболист, и аз желая някой ден да изляза в чужбина, да направя кариера. Иска ме си да стигна колкото може по-високо.

- Коя е най-високата летва съгласно теб?

- Най-голям обожател съм на Висшата лига. Това е топ шампионата на света и мисля, че всеки футболист се стреми основно натам. Но в което и състезание от Топ 5 да съумея да стигна, ще съм благополучен, тъй като сега това е едно много високо равнище за българския футбол.

- А до не толкоз от дълго време не беше по този начин. Какво знаеш за историята на българския футбол?

- Като цяло много се интересувам от историята на футбола, изключително българската. За жал сега тези резултати, които да вземем за пример преди 20 или 25 години са били най-запомнящи се, в днешно време са много надалеч. Запознат съм. Като цяло няма човек в България, който да не знае, че националният тим е спечелил четвърто място на международното състезание през 1994 година Знам, че последният огромен шампионат, на който е играл тимът ни, е през 2004 година И по-късно няма запаметяващи се триумфи. Дано се трансформират нещата в близко време.

- Според теб на какво се дължи сривът в равнището на българския футбол?

- Като цяло нещата са сложни. Не е единствено един фактор. Но мисля, че в другите страни много се модернизираха и напреднаха, а ние за жал стоим все на едно и също равнище.

- Какво имаш поради?

- Още от ранна възраст, когато съм ходил на шампионати в чужбина, съм следил. Първо, от доста дребни те са експерти - откъм хранене, откъм подготвителен режим са научени още от дребни. Мисля, че в България има доста гении, само че не се работи задоволително с тях в ранна възраст. Работата е незадоволителна както от страната на треньори и на управление, по този начин и на самите футболисти.

- Ти по какъв начин преодоляваш тези дефекти в подготвителния развой?

- Лично аз относително дребен се осъзнах за себе си и започнах да упражнявам независимо и в допълнение. Горе-долу до 14-годишна възраст не съблюдавах кой знае какви особени режими на хранене. Не бях толкоз осведомен и нямаше кой да ме вкара в правия път. Полека-лека взех решение да се взема в ръце, да си направя един прекрасен хранителен и подготвителен режим. Сам го направих, в днешно време интернет е доста огромен плюс. Винаги съм бил любопитен, започнах да чета, да се интересувам. Разпитвах всеки треньор, до момента в който намеря кое е вярно за мен.

- Какво съставлява твоят ден по време на дейния сезон?

- Всеки ден ставам в 8:00, закусвам, ходя на стадиона два или три часа по-рано. Влизам във фитнеса за подготовка вид загрявка, да приготвя мускулатурата за самата подготовка. След главната подготовка с тима постоянно виждам да остана в допълнение, да работя върху техническата част, върху завършващия удар. И приключвам още веднъж във фитнеса. Вечер виждам най-късно в 22:30-23:00 да лягам, тъй като сънят е част от цялостния баланс, дружно с вярното хранене и натоварване.

- Защо българското състезание се печели от един и същи тим към този момент съвсем цяло десетилетие?

- В България единственият тим, който работи на същото равнище като водещите тимове в чужбина, е " Лудогорец ". Може би това, което ги откроява пред другите тимове, преди всичко са финансите. Но другият главен фактор е тяхното самочувствие и успокоение, което е насъбрано през годините. Това им дава изключителна убеденост във вътрешното състезание и даже да не са непрекъснато преди всичко, се възползват от напрежението при другите тимове и съумяват още веднъж да се качат на върха.

- От новия сезон в елита ще играят два тима, носещи в името си абревиатурата ЦСКА. За играчите на " Левски " има ли значение дали ще се изправят против " ЦСКА-София " или против " ЦСКА 1948 "?

- В момента е много объркващо за всички в България. Моето персонално мнение е, че излезем ли да играем против ЦСКА, без значение кой от двата ще е - дали е " 1948 ", или е " Тире София ", щом написа ЦСКА от София против " Левски " от София, е задоволително огромен дразнител. Май този сезон ще е доста по-интересно с две обособени безконечни дербита. Но цялата тази обстановка вреди на българския футболен имидж.