"Българика" – частица от българския дух в милионния Чикаго
Намират се в предградията на Чикаго и към този момент са четири на брой. Всеки от тях има своите фенове и с нещо е по-различен от другия, само че всички те си наподобяват – най-много с това, че когато пристъпиш прага им забравяш, че България е от другата страна на океана. Това са българските културни центрове на Чикаго.
Тук хората основават България такава, каквато желаят да бъде и търсят други с цел да я споделят дружно. Тук се вършат и делови срещи или и-бори, честват се рождени дни, прожектират се филми, подреждат се художествени изложения и се вият нашенски хора.
В който от тях да ви отведем, сигурно ще научим доста вълнуващи истории за сънародниците ни, които са го основали и си дават среща в него.
Днес обаче насочваме взор към център „ Българика “, който отбелязва 7 години от своето битие.
„ Идеята беше група от хора, които са играли в предходни танцови сформира, да се съберем и да продължим да играем някъде – разказва Петър Георгиев, ръководител и създател на танцова школа, след това трансформирала се в културен център „ Българика “. – Така се стекоха нещата, че първата година имаше дребен брой хора, бяхме щастливи, нямахме доста задължения, само че се появи доста забавна учителка. Тогава взехме решение да продължим с активността си, само че измежду повече хора. Започнахме с няколко класове за начинаещи. Впоследствие се причислиха още много забавни преподаватели…И оттова потегли всичко. В началото мислех, че е доста елементарно да събудим българина, само че се оказа, че не е чак толкоз. Освен националните танци, направихме доста други стратегии. “
Така идва Великден – един от специфичните дни за новосъздадения център и Петър се среща с Даниела Вълканова, която работи във в-к „ Българена “. Предлага ѝ, напълно доброволно, да направи изявление за активността на центъра:
„ Много ми хареса методът, по който Петър разсъждава – да се запазят българските обичаи, позитивното в хората, по какъв начин да бъдем по-единни, по-сплотени, като едно семейство. И фактически, това в този момент дава резултат, тъй като „ Българика “ е почнала като организация, танцова школа даже с пет – шест души. Сега към този момент приказваме за стотици, даже хиляди хора, които са част от центъра. “
Оля Вучева е от 4 години в „ Българика “ споделя за своите първи стъпки на „ българска земя “ в Града на ветровете:
„ Първо започнах да танцувам. Всички в „ Българика “ – инструкторите, Петър са нашето семейство. Нашият център, който всички вършим по-добър, а на празниците сме дружно “, споделя сънародничката ни.
В центъра нямат потребност от огромна реклама – Петър просто събира съидейници. Не е човек на огромните упоритости, само че печели доверието на сънародниците ни. Хората идват на драго сърце и с неспокойствие чакат да отминат рестриктивните мерки, свързани с пандемията.
„ В Клуба има танци всяка вечер от понеделник до четвъртък по 2 класа – отбелязва Николай Шопов, който е в Борда на шефовете. – Това са 8 класа на седмица, имаме и 2 детски класа по национални танци. Отделно имаме и клас по фитнес, планираме да възстановим класовете си по йога и салса. Провеждаме също и уроци по изобразяване, изложби… “
Имат и художествена изложба – „ Багрена “, на която Николай Шопов е хазаин.
Основателят на културния център в Чикаго Петър Георгиев и неговите съидейници не са чертали проекти за бъдещето, само че за него персонално, центърът се е трансформирал в смисъл на живота му. Така е и с останалите наши сънародници, за които всекидневието без културния център би било еднакво и сиво:
„ При нас програмата е цялостна. Хората желаят да им се осмисли съществуването – да имат среда, където да се срещат със свои сънародници, които да не ги натоварват с политически и битови проблеми – отбелязва Петър Георгиев. А на въпроса по какъв начин си показва културния център след още седем години дава отговор по този начин: – След 7 години си представям центъра по този начин, както преди 7 години си представях нещата. Нямам концепция по какъв начин ще се развием, тъй като при нас нещата са доста стихийни. Ако ни се изгуби духът, няма смисъл да продължаваме. С тези хора носим някакъв дух. Когато този дух изчезне всичко се обезсмисля… “
А духът го има и в случай че след 7 години продължава да ги има и българите в региона на Чикаго, сигурно и „ Българика “ ще бъде едно от българските островчета в милионния град.
, сътрудник на БНР в Чикаго
Снимки: Център „ Българика “
Тук хората основават България такава, каквато желаят да бъде и търсят други с цел да я споделят дружно. Тук се вършат и делови срещи или и-бори, честват се рождени дни, прожектират се филми, подреждат се художествени изложения и се вият нашенски хора.
В който от тях да ви отведем, сигурно ще научим доста вълнуващи истории за сънародниците ни, които са го основали и си дават среща в него.
Днес обаче насочваме взор към център „ Българика “, който отбелязва 7 години от своето битие.
„ Идеята беше група от хора, които са играли в предходни танцови сформира, да се съберем и да продължим да играем някъде – разказва Петър Георгиев, ръководител и създател на танцова школа, след това трансформирала се в културен център „ Българика “. – Така се стекоха нещата, че първата година имаше дребен брой хора, бяхме щастливи, нямахме доста задължения, само че се появи доста забавна учителка. Тогава взехме решение да продължим с активността си, само че измежду повече хора. Започнахме с няколко класове за начинаещи. Впоследствие се причислиха още много забавни преподаватели…И оттова потегли всичко. В началото мислех, че е доста елементарно да събудим българина, само че се оказа, че не е чак толкоз. Освен националните танци, направихме доста други стратегии. “
Така идва Великден – един от специфичните дни за новосъздадения център и Петър се среща с Даниела Вълканова, която работи във в-к „ Българена “. Предлага ѝ, напълно доброволно, да направи изявление за активността на центъра:
„ Много ми хареса методът, по който Петър разсъждава – да се запазят българските обичаи, позитивното в хората, по какъв начин да бъдем по-единни, по-сплотени, като едно семейство. И фактически, това в този момент дава резултат, тъй като „ Българика “ е почнала като организация, танцова школа даже с пет – шест души. Сега към този момент приказваме за стотици, даже хиляди хора, които са част от центъра. “
Оля Вучева е от 4 години в „ Българика “ споделя за своите първи стъпки на „ българска земя “ в Града на ветровете:
„ Първо започнах да танцувам. Всички в „ Българика “ – инструкторите, Петър са нашето семейство. Нашият център, който всички вършим по-добър, а на празниците сме дружно “, споделя сънародничката ни.
В центъра нямат потребност от огромна реклама – Петър просто събира съидейници. Не е човек на огромните упоритости, само че печели доверието на сънародниците ни. Хората идват на драго сърце и с неспокойствие чакат да отминат рестриктивните мерки, свързани с пандемията.
„ В Клуба има танци всяка вечер от понеделник до четвъртък по 2 класа – отбелязва Николай Шопов, който е в Борда на шефовете. – Това са 8 класа на седмица, имаме и 2 детски класа по национални танци. Отделно имаме и клас по фитнес, планираме да възстановим класовете си по йога и салса. Провеждаме също и уроци по изобразяване, изложби… “
Имат и художествена изложба – „ Багрена “, на която Николай Шопов е хазаин.
Основателят на културния център в Чикаго Петър Георгиев и неговите съидейници не са чертали проекти за бъдещето, само че за него персонално, центърът се е трансформирал в смисъл на живота му. Така е и с останалите наши сънародници, за които всекидневието без културния център би било еднакво и сиво:
„ При нас програмата е цялостна. Хората желаят да им се осмисли съществуването – да имат среда, където да се срещат със свои сънародници, които да не ги натоварват с политически и битови проблеми – отбелязва Петър Георгиев. А на въпроса по какъв начин си показва културния център след още седем години дава отговор по този начин: – След 7 години си представям центъра по този начин, както преди 7 години си представях нещата. Нямам концепция по какъв начин ще се развием, тъй като при нас нещата са доста стихийни. Ако ни се изгуби духът, няма смисъл да продължаваме. С тези хора носим някакъв дух. Когато този дух изчезне всичко се обезсмисля… “
А духът го има и в случай че след 7 години продължава да ги има и българите в региона на Чикаго, сигурно и „ Българика “ ще бъде едно от българските островчета в милионния град.
, сътрудник на БНР в Чикаго
Снимки: Център „ Българика “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ