“Намерих тези писма” - документална инсталация на Ина Добрева във Варна | За живота на две жени, които се запознават при неочаквани обстоятелства
“Намерих тези писма ” - апаратура на Ина Добрева
04-20.08.2023
ReBonkers (малка стая)
Откриване на 4.08 от 18:00 часа
Работно време: 16:00 - 20:00
“Намерих тези писма ” събира близо три десетилетия история и елементи от живота на две дами, които се срещат при непредвидени условия. Темите, които документалната апаратура визира – политическите промени, хаосът на 90-те, смисъла на субкултурите, намирането на личен път на друго място – кореспондират и с историята на пространството за самостоятелни изкуства ReBonkers.
През 2009 година актрисата Ина Добрева, тогава студентка в НАТФИЗ, намира няколко изхвърлени писма в софийския кв. “Лозенец ”. Те датират от 1995 година и са изпратени от Париж. В тях жена на име Милена, приключила Френската гимназия в София, разказва на околните си в България прекарванията си до момента в който учи в Сорбоната.
Милена отпътува за Париж през 1993 година с двама другари, два сака и 10 $.
Всеки опит да разберем повече за историята им отключва нови и нови въпроси - от това какво е да си юноша от средата на 90-те до какво е чувството да заминеш да учиш в чужбина в интервал, в който пред българските жители съществуват всевъзможни спънки на административно равнище, а връщането е равнозначно на неуспех.
Свикнали сме историята да ни бъде преразказвана от обществени фигури, тук я виждаме през филтъра на един инцидентно открит живот. Проектът ни връща и към една друга епоха в връзката - тази, в която животът, подобен какъвто се случва, е написан на ръка, на хартия, а страстта не предстои на вътрешна цензура.
В писмата Милена споделя за всекидневието в Париж, поддържането на старите другарства сред България и Франция
“Но животът и всичко в него е една огромна неустановеност и ние сме затънали в нея. Адски поетично съм настроена, нали? ”,
трудното обмисляне за бъдещето, когато си нов детайл в едно общество.
“Дявол да го вземе, нямам шанс в този живот. Дано най-малко в идващия да се трансформират нещата. ”
Никой от “героите ” на писмата не се завръща в България. През 2011-а година Милена и Ина стартират да си пишат, до момента в който по същото време Добрева учи в Консерваторията за трагично изкуство в Париж и сходно на изразените в писмата страхове и очаквания, се чуди по какъв начин да продължи напред в живота си. Четири години по-късно най-накрая се виждат онлайн в Париж и от този момент остават в контакт.
“Показах ѝ писмата, фотографията и ѝ описах по какъв начин съм ги намерила и така нататък Тя не се смути, а ми показа историята на своя живот като продължение на това, което се е случило с 22-годишното момиче от 1995 година, което написа на най-хубавия си приятел… ”, споделя Ина.
В последните дни на 2022 година двете беседват още веднъж, а обменените им мисли сформират видео сегмента на изложбата. Милена продължава да живее във Франция. Връзката с България се поддържа най-често посредством литературата, а спомените ѝ от 90-те както в София, по този начин и в Париж, са места, на които се случвали “страшно доста неща ” и в която “всяка минута носи ново изобретение ”. Настоящето носи колкото комфорт, толкоз и смесени усеща. Въпреки че се връща регулярно в България, тя я усеща и някак далечна.
“Намерих тези писма ” ни припомня, че където и да отидем, носим целия си багаж. Макар и в разнообразни десетилетия, както за Милена, по този начин и за Ина, пътят към Париж е път на промени, преосмисляне на границите на свободата с напредването на възрастта и какво е скъпото в живота. И двете към този момент не живеят в града, който по разнообразни аргументи са обитавали. Напомняне, че в това пътешестване няма крайни точки. ”
Ина Добрева (р.1985, Варна) е позната най-много с награждаваната си работа като актриса в театъра, малкия екран и киното. През 2019 година тя прави първата си галерия - в изложба Сu29 в Пловдив, а фокус тогава е сбирката ѝ от остарели редки сапуни. През 2021 година тя показва инсталацията “Алиби ” в изложба Intro, София, отдадена на желанието за предпазване в условия на продължителни рецесии.
Светослав Тодоров, куратор
04-20.08.2023
ReBonkers (малка стая)
Откриване на 4.08 от 18:00 часа
Работно време: 16:00 - 20:00
“Намерих тези писма ” събира близо три десетилетия история и елементи от живота на две дами, които се срещат при непредвидени условия. Темите, които документалната апаратура визира – политическите промени, хаосът на 90-те, смисъла на субкултурите, намирането на личен път на друго място – кореспондират и с историята на пространството за самостоятелни изкуства ReBonkers.
През 2009 година актрисата Ина Добрева, тогава студентка в НАТФИЗ, намира няколко изхвърлени писма в софийския кв. “Лозенец ”. Те датират от 1995 година и са изпратени от Париж. В тях жена на име Милена, приключила Френската гимназия в София, разказва на околните си в България прекарванията си до момента в който учи в Сорбоната.
Милена отпътува за Париж през 1993 година с двама другари, два сака и 10 $.
Всеки опит да разберем повече за историята им отключва нови и нови въпроси - от това какво е да си юноша от средата на 90-те до какво е чувството да заминеш да учиш в чужбина в интервал, в който пред българските жители съществуват всевъзможни спънки на административно равнище, а връщането е равнозначно на неуспех.
Свикнали сме историята да ни бъде преразказвана от обществени фигури, тук я виждаме през филтъра на един инцидентно открит живот. Проектът ни връща и към една друга епоха в връзката - тази, в която животът, подобен какъвто се случва, е написан на ръка, на хартия, а страстта не предстои на вътрешна цензура.
В писмата Милена споделя за всекидневието в Париж, поддържането на старите другарства сред България и Франция
“Но животът и всичко в него е една огромна неустановеност и ние сме затънали в нея. Адски поетично съм настроена, нали? ”,
трудното обмисляне за бъдещето, когато си нов детайл в едно общество.
“Дявол да го вземе, нямам шанс в този живот. Дано най-малко в идващия да се трансформират нещата. ”
Никой от “героите ” на писмата не се завръща в България. През 2011-а година Милена и Ина стартират да си пишат, до момента в който по същото време Добрева учи в Консерваторията за трагично изкуство в Париж и сходно на изразените в писмата страхове и очаквания, се чуди по какъв начин да продължи напред в живота си. Четири години по-късно най-накрая се виждат онлайн в Париж и от този момент остават в контакт.
“Показах ѝ писмата, фотографията и ѝ описах по какъв начин съм ги намерила и така нататък Тя не се смути, а ми показа историята на своя живот като продължение на това, което се е случило с 22-годишното момиче от 1995 година, което написа на най-хубавия си приятел… ”, споделя Ина.
В последните дни на 2022 година двете беседват още веднъж, а обменените им мисли сформират видео сегмента на изложбата. Милена продължава да живее във Франция. Връзката с България се поддържа най-често посредством литературата, а спомените ѝ от 90-те както в София, по този начин и в Париж, са места, на които се случвали “страшно доста неща ” и в която “всяка минута носи ново изобретение ”. Настоящето носи колкото комфорт, толкоз и смесени усеща. Въпреки че се връща регулярно в България, тя я усеща и някак далечна.
“Намерих тези писма ” ни припомня, че където и да отидем, носим целия си багаж. Макар и в разнообразни десетилетия, както за Милена, по този начин и за Ина, пътят към Париж е път на промени, преосмисляне на границите на свободата с напредването на възрастта и какво е скъпото в живота. И двете към този момент не живеят в града, който по разнообразни аргументи са обитавали. Напомняне, че в това пътешестване няма крайни точки. ”
Ина Добрева (р.1985, Варна) е позната най-много с награждаваната си работа като актриса в театъра, малкия екран и киното. През 2019 година тя прави първата си галерия - в изложба Сu29 в Пловдив, а фокус тогава е сбирката ѝ от остарели редки сапуни. През 2021 година тя показва инсталацията “Алиби ” в изложба Intro, София, отдадена на желанието за предпазване в условия на продължителни рецесии.
Светослав Тодоров, куратор
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ