Ида Рубинщайн – жена без граници
Нали сте слушали „ Болеро “ на Равел – странна и красива музика, с необикновен темп, разказваща буйна история, пламенна и експресивна. Точно като дамата, за която е написано това произведение – загадъчната и приказно богата съветска еврейка Ида Рубинщайн.
Ако при започване на предишния век бяха съществували понятия като “модна икона ”, “it girl ”, “трендсетър ” или “героиня от жълта хроника ”, Ида Рубинщайн несъмнено би била всичко това. Нейният живот, персонален жанр, странният й тип и действия били известни и обсъждани из цяла Европа, в диапазона от сляпо боготворене до цялостно отказване.
Ида се ражда в Харков на 21 септември 1883 година в фамилията на потомствени банкери. Баща й умира когато е едвам девет годишна (майка й четири години преди това) и тя наследява в действителност изобилно благосъстояние. След гибелта му Ида е отгледана в Петербург от вуйна си мадам Хоровиц, която я обожавала и направила всичко допустимо да й даде най-хубавото допустимо обучение. Ида говорела свободно четири езика, била доста артистична и взимала уроци по балет и актьорско майсторство от най-големите майстори в занаята. Нищо чудно, че когато навършила пълноправие решила да става актриса и отпътувала в Париж, с цел да учи там. Самата концепция, че една богата и добре образована госпожица може да стане актриса била толкоз скандална, че роднините на Ида в Париж я изкарали психологично болна и се пробвали да я вкарат в лудница. Леля й се намесила още веднъж и я прибрала в Петербург. Там двете намерили идеалното решение – което не е обичайно за една госпожица, няма по какъв начин да се забрани на омъжена жена. Ида незабавно сключила брак с първия си братовчед – наследник на същата тази вуйна и двамата отпътували на сватбено странствуване, от което се върнали поотделно и до края на живота си живеели разграничени.
Сега нищо не пречело на проектите на Ида, а те били в действителност огромни. Парите, с които разполагала, й разрешавали да наема най-известните за времето създатели, артисти и композитори, а доста от тях попадали в плен на особения й сексапил. Ида била доста висока и извънредно слаба, което по никакъв начин не било на мода тогава, бисексуална и по всевъзможен метод подчертавала стоите странности с позите и държанието си. Винаги била мощно гримирана, с очна линия, подчертани вежди и алени устни. Чарът й бил необикновен, само че безспорен, тя безусловно омагьосвала и мъжете и дамите. Винаги се обличала екстравагантно, с рокли с шлейф, кожи, големи шапки. В градината на парижкия й дом живеела черна дива котка. Известният сценичен художник Лев Бакст я наричал „ митично създание “ и правел костюми и декори за нея през цялата й кариера. Драматургът Габриеле Д’Анунцио я обожавал и посветил на нея доста от творбите си. Дягилев и Стравински били измежду най-близките й другари.Най-големият триумф и скандал в кариерата на Ида Рубинщайн е обвързван с несъстоялата се режисура „ Саломе “ по Оскар Уайлд, неразрешена като неморална от светия синод. Непримирими, Ида и хореографът на спектакъла Михаил Фокин решили, че ще слагат като настрана зрелище „ Танцът на седемте воала “, който другояче бил част от спектакъла. Фокин доста добре решил, че силата на Ида не е в класическия балет и измислил особено за нея поредност от пози и придвижвания, въодушевени от древноегипетските рисунки, които показвали ефектно забавните страни на изпълнителката. Накрая на спектакъла Ида оставала гола, единствено с няколко наниза от едри мъниста. Тя била първата в света балерина, която се осмелила да показа искрено сексуален танц на огромна сцена. Представлението било не просто триумф, а безспорен успех в цяла Европа. Без да е професионална балерина и без впечатляващ гений, Ида Рубинщайн танцувала дружно с Ана Павлова и Нижински. Композитори като Дебюси, Равел и Стравински й посвещавали творбите си.
Но продължението не било толкоз блестящо. Тя имала личен спектакъл, във всички спектакли била в основната роля и танцувала до напреднала възраст, което било смешно и тъпо - явно мнението на хората въобще не я интересувало. Никой и нищо не можело да я спре, с изключение на историята… Започнала войната и Ида избягала от Париж в Лондон, където работила като здравна сестра във военна болница. След края на войната тя се обърнала към религията, станала католичка и по няколко месеца в годината живеела в манастир. Разбира се, облечена в особено направени одеяния от най-фина бяла коприна. На гроба й няма име, а единствено букви – I.R. Ексцентричността й нямала граници даже в гибелта.
Когато Даяна Врийланд провела в Метрополитън галерия на тематика „ Руският сезон “, сложила в центъра на експозицията портрета на голата Ида Рубинщайн, нарисуван от Валентин Серов. Парадоксално, само че на галерия за мода, най-красноречивият експонат бил едно голо тяло. Защото Ида Рубинщайн умеела да покаже класа и жанр даже и по този начин. И тъй като личността постоянно е по-видима, когато е друга от стилното и общоприетото и тъкмо тази жена го потвърдила с целия си живот.
Ако при започване на предишния век бяха съществували понятия като “модна икона ”, “it girl ”, “трендсетър ” или “героиня от жълта хроника ”, Ида Рубинщайн несъмнено би била всичко това. Нейният живот, персонален жанр, странният й тип и действия били известни и обсъждани из цяла Европа, в диапазона от сляпо боготворене до цялостно отказване.
Ида се ражда в Харков на 21 септември 1883 година в фамилията на потомствени банкери. Баща й умира когато е едвам девет годишна (майка й четири години преди това) и тя наследява в действителност изобилно благосъстояние. След гибелта му Ида е отгледана в Петербург от вуйна си мадам Хоровиц, която я обожавала и направила всичко допустимо да й даде най-хубавото допустимо обучение. Ида говорела свободно четири езика, била доста артистична и взимала уроци по балет и актьорско майсторство от най-големите майстори в занаята. Нищо чудно, че когато навършила пълноправие решила да става актриса и отпътувала в Париж, с цел да учи там. Самата концепция, че една богата и добре образована госпожица може да стане актриса била толкоз скандална, че роднините на Ида в Париж я изкарали психологично болна и се пробвали да я вкарат в лудница. Леля й се намесила още веднъж и я прибрала в Петербург. Там двете намерили идеалното решение – което не е обичайно за една госпожица, няма по какъв начин да се забрани на омъжена жена. Ида незабавно сключила брак с първия си братовчед – наследник на същата тази вуйна и двамата отпътували на сватбено странствуване, от което се върнали поотделно и до края на живота си живеели разграничени.
Сега нищо не пречело на проектите на Ида, а те били в действителност огромни. Парите, с които разполагала, й разрешавали да наема най-известните за времето създатели, артисти и композитори, а доста от тях попадали в плен на особения й сексапил. Ида била доста висока и извънредно слаба, което по никакъв начин не било на мода тогава, бисексуална и по всевъзможен метод подчертавала стоите странности с позите и държанието си. Винаги била мощно гримирана, с очна линия, подчертани вежди и алени устни. Чарът й бил необикновен, само че безспорен, тя безусловно омагьосвала и мъжете и дамите. Винаги се обличала екстравагантно, с рокли с шлейф, кожи, големи шапки. В градината на парижкия й дом живеела черна дива котка. Известният сценичен художник Лев Бакст я наричал „ митично създание “ и правел костюми и декори за нея през цялата й кариера. Драматургът Габриеле Д’Анунцио я обожавал и посветил на нея доста от творбите си. Дягилев и Стравински били измежду най-близките й другари.Най-големият триумф и скандал в кариерата на Ида Рубинщайн е обвързван с несъстоялата се режисура „ Саломе “ по Оскар Уайлд, неразрешена като неморална от светия синод. Непримирими, Ида и хореографът на спектакъла Михаил Фокин решили, че ще слагат като настрана зрелище „ Танцът на седемте воала “, който другояче бил част от спектакъла. Фокин доста добре решил, че силата на Ида не е в класическия балет и измислил особено за нея поредност от пози и придвижвания, въодушевени от древноегипетските рисунки, които показвали ефектно забавните страни на изпълнителката. Накрая на спектакъла Ида оставала гола, единствено с няколко наниза от едри мъниста. Тя била първата в света балерина, която се осмелила да показа искрено сексуален танц на огромна сцена. Представлението било не просто триумф, а безспорен успех в цяла Европа. Без да е професионална балерина и без впечатляващ гений, Ида Рубинщайн танцувала дружно с Ана Павлова и Нижински. Композитори като Дебюси, Равел и Стравински й посвещавали творбите си.
Но продължението не било толкоз блестящо. Тя имала личен спектакъл, във всички спектакли била в основната роля и танцувала до напреднала възраст, което било смешно и тъпо - явно мнението на хората въобще не я интересувало. Никой и нищо не можело да я спре, с изключение на историята… Започнала войната и Ида избягала от Париж в Лондон, където работила като здравна сестра във военна болница. След края на войната тя се обърнала към религията, станала католичка и по няколко месеца в годината живеела в манастир. Разбира се, облечена в особено направени одеяния от най-фина бяла коприна. На гроба й няма име, а единствено букви – I.R. Ексцентричността й нямала граници даже в гибелта.
Когато Даяна Врийланд провела в Метрополитън галерия на тематика „ Руският сезон “, сложила в центъра на експозицията портрета на голата Ида Рубинщайн, нарисуван от Валентин Серов. Парадоксално, само че на галерия за мода, най-красноречивият експонат бил едно голо тяло. Защото Ида Рубинщайн умеела да покаже класа и жанр даже и по този начин. И тъй като личността постоянно е по-видима, когато е друга от стилното и общоприетото и тъкмо тази жена го потвърдила с целия си живот.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ