ВКС обяви за загубили сила изцяло или отчасти 42 постановления на Върховния съд
Наказателната гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) разгласи, че 31 постановления на Пленума на Върховния съд напълно или частично са изгубили мощ, а в още 15 случая установи, че това безмълвно се е случило. Общо ревизираните ППВС са 42, съобщи. Става дума за постановления на Върховния съд, които са одобрявани от 1953 година до 1994 година В продължение на три години те бяха прегледани от Наказателната гилдия, с цел да се откри дали са в унисон с настоящото законодателство.
„ Принципната допустимост на постановленията на Пленума на Водоснабдителна система не значи автоматизирано безусловното им използване. То е допустимо единствено при съществуване на учредения за това – когато при идентична (непроменена) нормативна база липсва тълкувателен акт на Върховен касационен съд. В случаите, при които постановленията на Пленума на Водоснабдителна система съставляват инструкции до съдилищата, произлизащи от решения на конгреси или други висши конгреси на политически партии, когато законите, предмет на постановените от Пленума на Водоснабдителна система тълкувателни актове, са анулирани или значително променени, или по същия тълкувателен предмет е предписан нов тълкувателен акт на Върховен касационен съд с противоположно или друго пояснение, постановленията на Пленума на Водоснабдителна система не резервират своето деяние “, изяснява Наказателната гилдия.
И се заема със задълбочена параленост и инспекция на работилите при приемането на ППВС законови разпореждания и на настоящите, с цел да откри дали всяко от постановленията е изгубило мощ в някои свои елементи или постановките в него са годни и през днешния ден. Тълкувателното решение е извънредно скъпо и защото посредством него Върховен касационен съд разгласява постановленията на Прокуратура на въоръжените сили. Може да се обособят няколко групи ППВС, които Върховен касационен съд разгласи за изгубили мощ напълно или частично. Пример за първата група е ППВС №6 от 1 декември 1961 година То е признато в осъществяване на решенията на VII Конгрес на Българската комунистическа партия и други държавни и партийни документи, с които на разнообразни органи е била сложена задачата да се ускори битката с тежките закононарушения.
„ Поставените пред съдилищата задания, свързани с битката с престъпността, са на плоскостта на значително друга от сегашната политическа система. Дадените инструкции са или общо пожелателни, или в несъгласие с разделянето на управляващите изискват от съда съдействие с други органи, или касаят усилване на наказателната принуда за избрани категории закононарушения и избрана категория причинители. Такива инструкции на процедура лимитират вътрешното разбиране на решаващия съд “, установи Върховен касационен съд и показва, че то е изгубило мощ.
В другата група изгубили мощ ППВС са тези, които поясняват законова уредба, която през днешния ден е радикално изменена. Пример за това е разпореждане № 6 от 27 ноември 1972 година на Пленума на Водоснабдителна система, изм. с Постановление № 7 от 6 юли 1987 година То е за условното освобождение от наказателна отговорност с предаване на публично обезпечение – институт, който е анулиран още през 1997 година
Има постановления, като № 1 от 27 април 1964 година, което е отдадено на определянето на наказването при различни санкции, които са изгубили мощ, защото даденото от тях позволение към този момент е станало законова норма. В момента, в който е одобрявано това ППВС, е нямало уредба, като настоящия член 57, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Интересен е образецът с ППВС №14 от 30 септември 1963 година То е отдадено на някои въпроси по отношение на умишлените убийства и тълкуваната в него правна уредба не се разграничава същностно от настоящата. Затова Върховен касационен съд сочи, че няма учредения за занемаряване на разрешенията, дадени в точки 1, 2, 3 и 4 от диспозитива му. С тях се поясняват признаците на по-тежко квалифицирания състав по член 127, т. 5 от Наказателен кодекс от 1951 година (отм.) – по настоящия Наказателен кодекс – член 116, т. 4, предложение последно – ликвидиране на повече от едно лице, дават се уточнения за състава на ликвидиране, осъществено в положение на мощно неспокойствие – член 128 от Наказателен кодекс от 1951 година (отм.), в този момент член 118 от НК; дават се насоки за характерностите на предумисъла и установяването на умисъла за ликвидиране.
Точка 5 обаче е отдадена на разграничението сред опит за ликвидиране, осъществен при възможен предумисъл и причиняване на телесна щета. За нея Върховен касационен съд афишира, че е изгубила мощ. „ Тълкуването на нормата на член 16 от Наказателен кодекс от 1951 година (отм.), дефинираща опита, е било основанието да се схване опцията опит да бъде осъществен при възможен предумисъл, което е налагало направеното в постановлението отграничение. Съобразно общите правила на в този момент настоящия Наказателен кодекс, регламентиращи стадиите на умишлената незаконна активност, опит към което и да е закононарушение е вероятен единствено при директен предумисъл, защото законът изисква при почнало осъществяване на съзнателно закононарушение да не са настъпили плануваните в закона и желани от дееца общественоопасни последствия “, показва Наказателната гилдия.
„ Принципната допустимост на постановленията на Пленума на Водоснабдителна система не значи автоматизирано безусловното им използване. То е допустимо единствено при съществуване на учредения за това – когато при идентична (непроменена) нормативна база липсва тълкувателен акт на Върховен касационен съд. В случаите, при които постановленията на Пленума на Водоснабдителна система съставляват инструкции до съдилищата, произлизащи от решения на конгреси или други висши конгреси на политически партии, когато законите, предмет на постановените от Пленума на Водоснабдителна система тълкувателни актове, са анулирани или значително променени, или по същия тълкувателен предмет е предписан нов тълкувателен акт на Върховен касационен съд с противоположно или друго пояснение, постановленията на Пленума на Водоснабдителна система не резервират своето деяние “, изяснява Наказателната гилдия.
И се заема със задълбочена параленост и инспекция на работилите при приемането на ППВС законови разпореждания и на настоящите, с цел да откри дали всяко от постановленията е изгубило мощ в някои свои елементи или постановките в него са годни и през днешния ден. Тълкувателното решение е извънредно скъпо и защото посредством него Върховен касационен съд разгласява постановленията на Прокуратура на въоръжените сили. Може да се обособят няколко групи ППВС, които Върховен касационен съд разгласи за изгубили мощ напълно или частично. Пример за първата група е ППВС №6 от 1 декември 1961 година То е признато в осъществяване на решенията на VII Конгрес на Българската комунистическа партия и други държавни и партийни документи, с които на разнообразни органи е била сложена задачата да се ускори битката с тежките закононарушения.
„ Поставените пред съдилищата задания, свързани с битката с престъпността, са на плоскостта на значително друга от сегашната политическа система. Дадените инструкции са или общо пожелателни, или в несъгласие с разделянето на управляващите изискват от съда съдействие с други органи, или касаят усилване на наказателната принуда за избрани категории закононарушения и избрана категория причинители. Такива инструкции на процедура лимитират вътрешното разбиране на решаващия съд “, установи Върховен касационен съд и показва, че то е изгубило мощ.
В другата група изгубили мощ ППВС са тези, които поясняват законова уредба, която през днешния ден е радикално изменена. Пример за това е разпореждане № 6 от 27 ноември 1972 година на Пленума на Водоснабдителна система, изм. с Постановление № 7 от 6 юли 1987 година То е за условното освобождение от наказателна отговорност с предаване на публично обезпечение – институт, който е анулиран още през 1997 година
Има постановления, като № 1 от 27 април 1964 година, което е отдадено на определянето на наказването при различни санкции, които са изгубили мощ, защото даденото от тях позволение към този момент е станало законова норма. В момента, в който е одобрявано това ППВС, е нямало уредба, като настоящия член 57, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Интересен е образецът с ППВС №14 от 30 септември 1963 година То е отдадено на някои въпроси по отношение на умишлените убийства и тълкуваната в него правна уредба не се разграничава същностно от настоящата. Затова Върховен касационен съд сочи, че няма учредения за занемаряване на разрешенията, дадени в точки 1, 2, 3 и 4 от диспозитива му. С тях се поясняват признаците на по-тежко квалифицирания състав по член 127, т. 5 от Наказателен кодекс от 1951 година (отм.) – по настоящия Наказателен кодекс – член 116, т. 4, предложение последно – ликвидиране на повече от едно лице, дават се уточнения за състава на ликвидиране, осъществено в положение на мощно неспокойствие – член 128 от Наказателен кодекс от 1951 година (отм.), в този момент член 118 от НК; дават се насоки за характерностите на предумисъла и установяването на умисъла за ликвидиране.
Точка 5 обаче е отдадена на разграничението сред опит за ликвидиране, осъществен при възможен предумисъл и причиняване на телесна щета. За нея Върховен касационен съд афишира, че е изгубила мощ. „ Тълкуването на нормата на член 16 от Наказателен кодекс от 1951 година (отм.), дефинираща опита, е било основанието да се схване опцията опит да бъде осъществен при възможен предумисъл, което е налагало направеното в постановлението отграничение. Съобразно общите правила на в този момент настоящия Наказателен кодекс, регламентиращи стадиите на умишлената незаконна активност, опит към което и да е закононарушение е вероятен единствено при директен предумисъл, защото законът изисква при почнало осъществяване на съзнателно закононарушение да не са настъпили плануваните в закона и желани от дееца общественоопасни последствия “, показва Наказателната гилдия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ