Вход Господен, Иисус Христос е посрещнат в Йерусалим
" Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и популярност във висините! " (Лука 19: 38)
С тези възторжени възгласи, които Църквата напомня на празника Вход Господен, Иисус Христос е посрещнат в Йерусалим с вярата за благоденствие и безконечен живот на земята. Ден преди този момент Той връща към живота мъртвия от четири дни Лазар, а вестта за това знамение събира пред портите на града хиляди израилтяни, които чакат да ги избави от гнета на римляните и да откри царството на справедливостта. Въпреки че влиза в Йерусалим не на кон, като благороден държател, а на осле и демонстрира естеството на своето посещаване, те не разпознават Божия Син и Спасител и не осъзнават защо е пристигнал при тях.
Затова посланието на този ярък християнски празник е, когато вземем осветените върбови клончета от черквата, символизиращи палмовите листа, с които в Йерусалим посрещат Иисус Христос, да знаем какво честваме и кого славим, припомня богословът Александра Карамихалева пред БНР:
" Аз в действителност не съм сигурна дали осъзнаваме, че в днешния ден честваме Господ Иисус Христос, който е възкресил ден преди влизането си в Йерусалим Четиридневния Лазар. Връща го към живота, с цел да служи на Бога още доста години. Честваме Христос, който със личното си разпятие и Възкресение слиза в пъкъла, отваря дверите му и извежда оттова старозаветните праведници, всички Божии угодници, живели до Рождество Христово, до Неговото раждане в плът, кръстна гибел и Възкресение. Със Своя живот в плът Господ Иисус Христос побеждава гибелта. Отваря за нас още веднъж дверите на Царството Божие и този път е отворен за всеки от нас, стига в действителност да си дадем сметка дали имаме вяра тъкмо в това и дали нашата религия е такава, че да преобразява целия ни живот. Нашата религия да е такава, че всяко наше решение, всяко наше деяние, всяка наша мисъл, даже – да ни доближава с още една крачка към това, което би трябвало да бъдем, да бъдем богоподобни, да се приближаваме към Царството Божие и Неговата истина. "
В националната традиция празникът се назовава Цветница, който се чества, както в православната, по този начин и в католическата и протестантската църкви една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.
Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя(в западните църкви). Празникът се пада в шестата неделя на Великия пост.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клончета. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клончета портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клончета символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Имен ден честват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.
Честит празник!
С тези възторжени възгласи, които Църквата напомня на празника Вход Господен, Иисус Христос е посрещнат в Йерусалим с вярата за благоденствие и безконечен живот на земята. Ден преди този момент Той връща към живота мъртвия от четири дни Лазар, а вестта за това знамение събира пред портите на града хиляди израилтяни, които чакат да ги избави от гнета на римляните и да откри царството на справедливостта. Въпреки че влиза в Йерусалим не на кон, като благороден държател, а на осле и демонстрира естеството на своето посещаване, те не разпознават Божия Син и Спасител и не осъзнават защо е пристигнал при тях.
Затова посланието на този ярък християнски празник е, когато вземем осветените върбови клончета от черквата, символизиращи палмовите листа, с които в Йерусалим посрещат Иисус Христос, да знаем какво честваме и кого славим, припомня богословът Александра Карамихалева пред БНР:
" Аз в действителност не съм сигурна дали осъзнаваме, че в днешния ден честваме Господ Иисус Христос, който е възкресил ден преди влизането си в Йерусалим Четиридневния Лазар. Връща го към живота, с цел да служи на Бога още доста години. Честваме Христос, който със личното си разпятие и Възкресение слиза в пъкъла, отваря дверите му и извежда оттова старозаветните праведници, всички Божии угодници, живели до Рождество Христово, до Неговото раждане в плът, кръстна гибел и Възкресение. Със Своя живот в плът Господ Иисус Христос побеждава гибелта. Отваря за нас още веднъж дверите на Царството Божие и този път е отворен за всеки от нас, стига в действителност да си дадем сметка дали имаме вяра тъкмо в това и дали нашата религия е такава, че да преобразява целия ни живот. Нашата религия да е такава, че всяко наше решение, всяко наше деяние, всяка наша мисъл, даже – да ни доближава с още една крачка към това, което би трябвало да бъдем, да бъдем богоподобни, да се приближаваме към Царството Божие и Неговата истина. "
В националната традиция празникът се назовава Цветница, който се чества, както в православната, по този начин и в католическата и протестантската църкви една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.
Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя(в западните църкви). Празникът се пада в шестата неделя на Великия пост.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клончета. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клончета портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клончета символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Имен ден честват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.
Честит празник!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ