Кезим Медев пред Actualno.com: Концентрира се прекалена власт в ректорите на университети у нас
Накъде върви българското висше обучение, какви са проблемите му, по какъв начин наподобяват решенията на днешния ден, беседва със студента от Университета за национално и международно стопанство (УНСС) Кезим Медев, добил необятна известност в медиите, поради скандалния случай, при който Медев разкрива нередности при провеждането на изпит в образователното заведение, а университетският съвет на ВУЗ-а го наказа с последно предизвестие за изключване.
Темата бе необятно дискутирана и сложи голям брой въпроси за качеството на висшето обучение в България.
Наскоро Кезим Медев, дружно с собствен другари и съидейници, основава съдружие " Лидери за европейско обучение " (ЛЕО), чиято съществена цел е с небосвод 20/25 - т.е. след 8 години българското висше обучение да доближи минимум до междинните равнища за Европейския съюз. На конференция през днешния ден (26 септември) бе показана и визията за развиването на Студентски град.
Вече трета година, откогато сме в Студентски град, не стопираме да виждаме проблемите на студентите и в частност на висшето обучение.
Откъде да стартира?! Един от огромните проблеми на студентите е тяхната неактивност, тяхното отвращение да трансформират събитията , които даже в някои хипотетични случаи могат да бъдат изменени даже със Закона за висшето образование.
Конкретно по тази мярка, за която си приказваме, с цел да станат по-активни младежите, би трябвало да им се даде повече независимост и повече власт. Свобода, с цел да избират преподавателите си, независимост да избират повече от дисциплините си, които да учат, и власт, с цел да упражняват правото си на глас в университета . Говоря точно за директни форми на събиране на отзиви като референдум, като повече избори за факултетни представители и представители в управлението на университета.
Проблемите във висшето обучение, както споделих, са с изключение на свързани с младежката интензивност, стартират от Закона за висшето обучение, като нашият правист от екипа на съдружие ЛЕО, споделя, че главният проблем на този закон е, че съществува .
Другите проблеми са свързани с акредитацията на университетите, метода, по който тя се реализира, критериите, които би трябвало да покрива един университет, с цел да бъде упълномощен с висока оценка. Голям проблем е и университетската автономност.
Прекалено свободни, чак тази независимост се трансформира в свободия. Концентрира се прекомерно една власт в ръцете на ректорите .
Ами дори и в топ хиляда ни няма към този момент, тъй като очевидно има нещо сбъркано в тази независимост . Аз персонално съм на мнение, че не може един човек да схваща от толкоз доста неща в ръководството - от финанси, от академична активност, от техническата част. Не може да е един ректорът на университета, съгласно мен би трябвало да има цялостен екип, който да дава отговор за обособените звена . Също по този начин и МОН (Министерството на образованието и науката - бел. ред.) би трябвало да има директно наблюдаване върху изразходването на средствата на университета.
Това ще се промени, когато си отговорим на въпроса какво желаеме от висшето обучение - да получаваме численост студенти или да получаваме качествени студенти .
Хората, които би трябвало да избират първо къде да остават - дали да отпътуват, или да остават в България, хората, които желаят да получат европейско обучение - за тях това важи с цялостна мощ. За другата част, за която не мога да кажа, че е по-многобройна, само че е по-силна сигурно, очевидно тези промени са несъответствуващи.
Сдружението потегли от скандалния случай, който се заформи към мен в УНСС, само че взехме решение тогава да не хващаме вълната на нарушаванията, а да стартираме да градим отнякъде.
Така започнахме да изследваме средата на висшето обучение и изследвахме проблемите, които видяхме, и през днешния ден сме тук, с цел да предложим решенията, които мисля, че сме съумели да обобщим за три месеца, като през това време сме работили с представители от Българската стопанска камара, КТ " Подкрепа ", преподаватели от съвсем всички университети в София и други градове отвън столицата, работим и със студенти.
След това, което се случи, хората към мен се заредиха с доста позитивна сила, тъй като видяха, че нещата могат да се случат, въпреки и мъчно, въпреки и грозно, само че нещата могат да се случват. От другата страна на казуса усетих, не чак толкоз доброжелателна и удобна сила.
Обичам университета си! Не инцидентно съм го избрал, има ред аргументи, с цел да изучавам там. Това, че е станал проблем с един учител, не значи, че менторите на моя живот не учат и не преподават там . Влизам със самочувствие и на драго сърце, както би трябвало да влиза всеки студент в университета си.
Темата бе необятно дискутирана и сложи голям брой въпроси за качеството на висшето обучение в България.
Наскоро Кезим Медев, дружно с собствен другари и съидейници, основава съдружие " Лидери за европейско обучение " (ЛЕО), чиято съществена цел е с небосвод 20/25 - т.е. след 8 години българското висше обучение да доближи минимум до междинните равнища за Европейския съюз. На конференция през днешния ден (26 септември) бе показана и визията за развиването на Студентски град.
Вече трета година, откогато сме в Студентски град, не стопираме да виждаме проблемите на студентите и в частност на висшето обучение.
Откъде да стартира?! Един от огромните проблеми на студентите е тяхната неактивност, тяхното отвращение да трансформират събитията , които даже в някои хипотетични случаи могат да бъдат изменени даже със Закона за висшето образование.
Конкретно по тази мярка, за която си приказваме, с цел да станат по-активни младежите, би трябвало да им се даде повече независимост и повече власт. Свобода, с цел да избират преподавателите си, независимост да избират повече от дисциплините си, които да учат, и власт, с цел да упражняват правото си на глас в университета . Говоря точно за директни форми на събиране на отзиви като референдум, като повече избори за факултетни представители и представители в управлението на университета.
Проблемите във висшето обучение, както споделих, са с изключение на свързани с младежката интензивност, стартират от Закона за висшето обучение, като нашият правист от екипа на съдружие ЛЕО, споделя, че главният проблем на този закон е, че съществува .
Другите проблеми са свързани с акредитацията на университетите, метода, по който тя се реализира, критериите, които би трябвало да покрива един университет, с цел да бъде упълномощен с висока оценка. Голям проблем е и университетската автономност.
Прекалено свободни, чак тази независимост се трансформира в свободия. Концентрира се прекомерно една власт в ръцете на ректорите .
Ами дори и в топ хиляда ни няма към този момент, тъй като очевидно има нещо сбъркано в тази независимост . Аз персонално съм на мнение, че не може един човек да схваща от толкоз доста неща в ръководството - от финанси, от академична активност, от техническата част. Не може да е един ректорът на университета, съгласно мен би трябвало да има цялостен екип, който да дава отговор за обособените звена . Също по този начин и МОН (Министерството на образованието и науката - бел. ред.) би трябвало да има директно наблюдаване върху изразходването на средствата на университета.
Това ще се промени, когато си отговорим на въпроса какво желаеме от висшето обучение - да получаваме численост студенти или да получаваме качествени студенти .
Хората, които би трябвало да избират първо къде да остават - дали да отпътуват, или да остават в България, хората, които желаят да получат европейско обучение - за тях това важи с цялостна мощ. За другата част, за която не мога да кажа, че е по-многобройна, само че е по-силна сигурно, очевидно тези промени са несъответствуващи.
Сдружението потегли от скандалния случай, който се заформи към мен в УНСС, само че взехме решение тогава да не хващаме вълната на нарушаванията, а да стартираме да градим отнякъде.
Така започнахме да изследваме средата на висшето обучение и изследвахме проблемите, които видяхме, и през днешния ден сме тук, с цел да предложим решенията, които мисля, че сме съумели да обобщим за три месеца, като през това време сме работили с представители от Българската стопанска камара, КТ " Подкрепа ", преподаватели от съвсем всички университети в София и други градове отвън столицата, работим и със студенти.
След това, което се случи, хората към мен се заредиха с доста позитивна сила, тъй като видяха, че нещата могат да се случат, въпреки и мъчно, въпреки и грозно, само че нещата могат да се случват. От другата страна на казуса усетих, не чак толкоз доброжелателна и удобна сила.
Обичам университета си! Не инцидентно съм го избрал, има ред аргументи, с цел да изучавам там. Това, че е станал проблем с един учител, не значи, че менторите на моя живот не учат и не преподават там . Влизам със самочувствие и на драго сърце, както би трябвало да влиза всеки студент в университета си.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ