Колко процента от мозъка си използваме в действителност?
Наистина ли използваме единствено 10% от мозъка си? Отговорът на този и доста други въпроси, свързани с човешкото тяло, дава Андрей Сазонов в „ 40 мита за здравето и храненето “, която излезе неотдавна в България („ Бард “). Вижте какво написа Сазонов за този мит...
Общоизвестно е, че използваме единствено 10% от опциите на основния си мозък или го задействаме единствено на 10%. Вече 100 години човечеството има вяра в това изказване, зародило при започване на 20 век. Не се знае кой е негов основоположник. Някои приписват изявлението на Алберт Айнщайн, други – на Зигмунд Фройд, само че няма доказателства те да са правили такова изявление. Нито устно, нито документално.
10%!
Като се замислим, това е напряко смут.
Мозъкът е най-ценният ни орган, който управлява виталната активност на целия ни организъм и обезпечава висшата му нервна активност. Цялата информация, която получаваме през живота си, се пази в основния мозък и по-точно в кората на огромните полукълба. Всичките ни качества се дефинират от кората... И по този начин нататък. Разочароващо е да осъзнаваме, че в действителност представляваме 10% от това, което можем да бъдем в реалност... Представяте ли си какъв брой непознати езици щяхме да научим, какъв брой други неща щяхме да създадем, в случай че мозъкът ни работеше с всичките 100% от опциите си! Добре де, най-малко със 70%. Но не и с 10%.
Де да можеше...
В наше време, в случай че някой не знае, съществуват какви ли не способи за проучване на основния мозък – ехоенцефалография, ултразвукова доплерография, реоенцефалография на основния мозък, магнитнорезонасна томография на кръвоносните съдове в основния мозък, електроенцефалография, компютърна томография, позитронно-емисионна томография и така нататък
И никой от посочените способи не е съумял да открие най-малко една изцяло неактивна област в мозъка. Да не приказваме, че не са открити 90% неактивни зони!
Всичо в природата е рационално. В процеса на еволюцията нужните органи се развиват, а ненужните атрофират. Това е поради естествения асортимент. Същината на процеса е, че оцеляват и дават поколение екземплярите, които са оптимално нагодени към изискванията на околната среда – т.е. тези, които имат най-благоприятни белези, а тези, които не съумяват да се нагодят, не дават поколение. Ако основният мозък не ни беше нужен във типа, в който е в този момент, през процеса на еволюцията той щеше да е атрофирал – да намалее до размери, при които да работи на 100%.
Да вземем да вземем за пример опашката. При животните тя извършва няколко значими функционалности – служи като кормило при тичане, плуване и полет, може да играе ролята на спомагателен крак при преместване от клон на клон по дърветата, може да се употребява през брачния интервал за привличане на отсрещния пол... Докато на индивида опашка въобще не му е нужна. И какво имаме в последна сметка? Само опашна кост – един рудимент на опашка, най-долният дял на гръбначния ни дирек. Рудимент е недорасъл орган, който в миналото е бил развъртян.
Ако използвахме единствено 10% от основния си мозък, в процеса на еволюцията той щеше да се смали десеторно. Защото „ нефункциониращите “ 90% щяха да са непотребни. Това обаче не е станало.
Впрочем, митът за употребяваните 10% от основния мозък е по-скоро потребен, в сравнение с нездравословен, тъй като ни кара да развиваме, за задействаме „ неработещите “ 90% и да накараме мозъка да работи с всичките си 100%. И все пак това въпреки всичко е мит, единствено мит и нищо повече от мит.
Всичко потребно се развива и усъвършенства, всичко непотребно отмира. Това предписание няма изключения.
Източник: economy.bg
Общоизвестно е, че използваме единствено 10% от опциите на основния си мозък или го задействаме единствено на 10%. Вече 100 години човечеството има вяра в това изказване, зародило при започване на 20 век. Не се знае кой е негов основоположник. Някои приписват изявлението на Алберт Айнщайн, други – на Зигмунд Фройд, само че няма доказателства те да са правили такова изявление. Нито устно, нито документално.
10%!
Като се замислим, това е напряко смут.
Мозъкът е най-ценният ни орган, който управлява виталната активност на целия ни организъм и обезпечава висшата му нервна активност. Цялата информация, която получаваме през живота си, се пази в основния мозък и по-точно в кората на огромните полукълба. Всичките ни качества се дефинират от кората... И по този начин нататък. Разочароващо е да осъзнаваме, че в действителност представляваме 10% от това, което можем да бъдем в реалност... Представяте ли си какъв брой непознати езици щяхме да научим, какъв брой други неща щяхме да създадем, в случай че мозъкът ни работеше с всичките 100% от опциите си! Добре де, най-малко със 70%. Но не и с 10%.
Де да можеше...
В наше време, в случай че някой не знае, съществуват какви ли не способи за проучване на основния мозък – ехоенцефалография, ултразвукова доплерография, реоенцефалография на основния мозък, магнитнорезонасна томография на кръвоносните съдове в основния мозък, електроенцефалография, компютърна томография, позитронно-емисионна томография и така нататък
И никой от посочените способи не е съумял да открие най-малко една изцяло неактивна област в мозъка. Да не приказваме, че не са открити 90% неактивни зони!
Всичо в природата е рационално. В процеса на еволюцията нужните органи се развиват, а ненужните атрофират. Това е поради естествения асортимент. Същината на процеса е, че оцеляват и дават поколение екземплярите, които са оптимално нагодени към изискванията на околната среда – т.е. тези, които имат най-благоприятни белези, а тези, които не съумяват да се нагодят, не дават поколение. Ако основният мозък не ни беше нужен във типа, в който е в този момент, през процеса на еволюцията той щеше да е атрофирал – да намалее до размери, при които да работи на 100%.
Да вземем да вземем за пример опашката. При животните тя извършва няколко значими функционалности – служи като кормило при тичане, плуване и полет, може да играе ролята на спомагателен крак при преместване от клон на клон по дърветата, може да се употребява през брачния интервал за привличане на отсрещния пол... Докато на индивида опашка въобще не му е нужна. И какво имаме в последна сметка? Само опашна кост – един рудимент на опашка, най-долният дял на гръбначния ни дирек. Рудимент е недорасъл орган, който в миналото е бил развъртян.
Ако използвахме единствено 10% от основния си мозък, в процеса на еволюцията той щеше да се смали десеторно. Защото „ нефункциониращите “ 90% щяха да са непотребни. Това обаче не е станало.
Впрочем, митът за употребяваните 10% от основния мозък е по-скоро потребен, в сравнение с нездравословен, тъй като ни кара да развиваме, за задействаме „ неработещите “ 90% и да накараме мозъка да работи с всичките си 100%. И все пак това въпреки всичко е мит, единствено мит и нищо повече от мит.
Всичко потребно се развива и усъвършенства, всичко непотребно отмира. Това предписание няма изключения.
Източник: economy.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ