Изследователи откриха изтичане от ядрото на Земята - сърцевина на нашата планета
Наименованието " ядро " нормално допуска нещо твърдо и закрепено. Оказва се обаче, че ядрото на Земята се разтича. Поне по този начин твърди екип от учени на международно равнище, които са създали заключението си след на скални формирания на милиони години.
Възможно ли е надълбоко в Земята да се крият остатъци от антична планета
На какво се натъкнаха откривателите
Геохимици от Калифорнийския софтуерен институт и Океанографския институт откриват рекордни концентрации на изотопи на хелий 3 (3He) и хелий 4 (4He) в скалите в Арктика, което допуска постепенно приключване. И считат, че може да има ресурси от газ, заровен на към 2 900 км подземен.
Хелият е изненадващо необичаен детайл на повърхността на Земята и специалистите към момента не са открили какъв брой от него остава " в капан " надълбоко под краката ни. Новото изобретение обаче им е предоставило нов взор върху най-мистериозния район на нашия свят. Намирането на изотопите на хелий може да осветли основни процеси в ядрото, като да вземем за пример по какъв начин Земята генерира защитното си магнитно поле.
Повечето хелий във Вселената е от времето на Големия гърмеж, който се е случил преди 13,8 милиарда години. Земята е погълнала част от детайла като млада планета, която след това е изригнала всичко по време на образуването си, траяло 4,6 милиарда години, както оповестява Science Alert.
Това значи, че всички следи от хелий, открити във вулканични скали, като пробите в Арктика, идват или от джобове на мантията или от голям, постепенно изтичащ запас. Базалтовите лави на остров Бафин в Канада съдържат едни от най-високите в света съотношения на хелий, което значи, че този газ не е обвързван с атмосферата, а е по-скоро знак за по-дълбок земен генезис.
Преди няколко години пък необикновена централизация на хелий е открита и в лава от Исландия. Геолозите допускат, че хелият и в двете проби евентуално да е произтекъл от античен контейнер надълбоко в земната кора.
И макар напредъка в геологията, ядрото на Земята остава огромна тайнственост, като се има поради, че към момента липсва метод непосредствено да се изследва. Най-дълбоката дупка, изкопавана в миналото и наречена удачно " входа към пъкъла " се простира на внушителните 12 263 м надолу, само че даже и това не се приближава до пробиването на кората до пластовете под нея.
Астероидът, който пази тайната за възникването на живота
Големите очаквания, които скорошна задача на NASA донесе
И въпреки всичко, с помощта на техники като сеизмичната томография, индивида съумява да начертае вътрешността на света. И деликатно направени симулации, допускат, че запасите от благородни газове - като хелий и неон, уловени в ядрото, биха могли да бъдат предпазени, преди да обхванат в заобикалящата я тога с течение на времето. А в случай че ядрото изтича, това може да ни научи на доста неща за това по какъв начин се образуват планети като нашата и по какъв начин в последна сметка се появява живот.
Възможно ли е надълбоко в Земята да се крият остатъци от антична планета
На какво се натъкнаха откривателите
Геохимици от Калифорнийския софтуерен институт и Океанографския институт откриват рекордни концентрации на изотопи на хелий 3 (3He) и хелий 4 (4He) в скалите в Арктика, което допуска постепенно приключване. И считат, че може да има ресурси от газ, заровен на към 2 900 км подземен.
Хелият е изненадващо необичаен детайл на повърхността на Земята и специалистите към момента не са открили какъв брой от него остава " в капан " надълбоко под краката ни. Новото изобретение обаче им е предоставило нов взор върху най-мистериозния район на нашия свят. Намирането на изотопите на хелий може да осветли основни процеси в ядрото, като да вземем за пример по какъв начин Земята генерира защитното си магнитно поле.
Повечето хелий във Вселената е от времето на Големия гърмеж, който се е случил преди 13,8 милиарда години. Земята е погълнала част от детайла като млада планета, която след това е изригнала всичко по време на образуването си, траяло 4,6 милиарда години, както оповестява Science Alert.
Това значи, че всички следи от хелий, открити във вулканични скали, като пробите в Арктика, идват или от джобове на мантията или от голям, постепенно изтичащ запас. Базалтовите лави на остров Бафин в Канада съдържат едни от най-високите в света съотношения на хелий, което значи, че този газ не е обвързван с атмосферата, а е по-скоро знак за по-дълбок земен генезис.
Преди няколко години пък необикновена централизация на хелий е открита и в лава от Исландия. Геолозите допускат, че хелият и в двете проби евентуално да е произтекъл от античен контейнер надълбоко в земната кора.
И макар напредъка в геологията, ядрото на Земята остава огромна тайнственост, като се има поради, че към момента липсва метод непосредствено да се изследва. Най-дълбоката дупка, изкопавана в миналото и наречена удачно " входа към пъкъла " се простира на внушителните 12 263 м надолу, само че даже и това не се приближава до пробиването на кората до пластовете под нея.
Астероидът, който пази тайната за възникването на живота
Големите очаквания, които скорошна задача на NASA донесе
И въпреки всичко, с помощта на техники като сеизмичната томография, индивида съумява да начертае вътрешността на света. И деликатно направени симулации, допускат, че запасите от благородни газове - като хелий и неон, уловени в ядрото, биха могли да бъдат предпазени, преди да обхванат в заобикалящата я тога с течение на времето. А в случай че ядрото изтича, това може да ни научи на доста неща за това по какъв начин се образуват планети като нашата и по какъв начин в последна сметка се появява живот.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ