Русия: същите лъжи, както преди повече от 100 години
Нахлуването в Украйна Путин назова " специфична интервенция " – в този миг прозвуча първата и най-драстична неистина в тази същинска и кръвопролитна война. Но лъжата на Путин просто предхождаше лавината от подправени информации, манипулирани фотоси, видеа и чисто пропагандни изказвания, която се надигна след 24 февруари, написа.
Нищо ново под слънцето – твърди немският седмичник „ Ди Цайт “, който напомня, че съвсем целият агитационен боеприпас на Владимир Путин е фиктивен преди повече от 100 години. Защото още през Първата международна война една експанзия се показва като самоотбрана, провалите се премълчават, до момента в който загубите на съперника се преувеличават, осъществените военни закононарушения се замитат под килима, а врагът оттатък фронтовата линия се сатанизира.
Епидемия от клюки и неистини
Авторът Франк Вернер с право отбелязва, че това е първата война, която всички участници водят и като медийна борба за мозъците и сърцата на хората. „ Пропагандата се трансформира в решаващото оръжие, а лъжата – в най-опасния арсенал. Неслучайно таман след Първата международна война по света потегля крилатият израз, че първата жертва на войната е истината “, написа Вернер. Той напомня, че даже международно известни интелектуалци като писателят Герхард Хауптман, физикът Макс Планк и художникът Макс Либерман в началото подгряват пропагандната машина в Германия с подписки за това по какъв начин тази война „ била наложена “ принудително на германците.
Войната още от началото стартира като зараза от клюки и подправени обвинявания, а воюващите страни основават специфични пропагандни бюра, които непрестанно подшушват неистини на медиите, написа създателят. За страдание, медиите са жадни за измислени сензации, а опиянената от шовинизъм аудитория с наслада има вяра на какво ли не, установи Вернер и дава образец с по този начин наречените „ златни коли “. Според немската пропагандна версия 80 френски офицери в пруски униформи скрито проникнали в Германия с 12 автомобила, натоварени догоре със злато – военна помощ за Русия.
Тази публична вест скоро набъбва, хората в Германия виждат на всички места мистичните коли, чийто брой също набъбва на 25. Германците стартират да издигат барикади по пътищата, селяните се въоръжават с вили и лопати, ветераните лъскат ръждясали саби. Ала от колите със златото няма и диря. Прехвърлили са златото на колела! – бие паника следващият немски вестник. Народът пощурява до такава степен, че самото основно командване, което вероятно е пуснало в обращение „ златната история “, се чуди по какъв начин да спре нервността, лишила в това време най-малко 28 човешки живота.
Зловещи измислици
Но не са единствено „ златните коли “. С цел готовност на хората, из страната витаят какви ли не други клюки: за монахини-бомбаджийки, за инфектирани с холера кладенци, за белгийски свещеници, които убиват германци с отрова, с хладно или огнестрелно оръжие иззад олтара, за пури, натъпкани с динамит, за цели кофи с извадени очи на немски бойци и какво ли не още. Авторът напомня, че всички тези злокобни измислици разумно възпаляват съзнанието на немските бойци, които в отговор избиват хиляди цивилни белгийски жители и опожаряват стотици къщи – освен това с твърдото разбиране, че се борят против „ снайперисти “.
Германските военнопрестъпления в Белгия са добре пристигнали за противниковата агитация, която яростно се надига против „ хуните “ и „ варварите “. След същинските вести бързо следват подправени информации, в това число и в авторитетни издания като „ Таймс “, където се появява историята за белгийско бебе, изтръгнато от обятията на майката, на което немски боец отсякъл крачетата. „ Дейл Мейл “ написа за дами с отсечени гърди, за разстреляно малко момче, което носело пушка играчка, за татуировки с имперския орел върху лицата на военнопленници и за сварени на сапун противникови бойци. По-късно кореспондентът на вестника признава, че от редакцията му желали ужасяващи истории – и той ги пишел.
Снимките като оръжие
Авторът на „ Ди Цайт “ напомня, че през Първата международна война и фотографията се оказва мощно оръжие. И още тогава се появяват първите фейкове. Военните фоторепортери инсценират трагични епизоди или пък показват фрагменти от учения за действителни бойни дейности. Няколко френски и английски вестника за пръв път употребяват и един различен инструмент на подправеното новинарство, който е изключително известен през днешния ден. Те разгласяват фотографии от напълно разнообразни, предходни събития, като ги оформят с текстове за зверствата на немските бойци през водещата се в този миг война.
Пред австрийския вестник „ Курир “ фотоисторикът Антон Холцер прибавя по същата тематика: „ По време на Първата международна война военното управление и политиците осъзнаха, че огромни войни се печелят само в случай че на домашния фронт се помпа вдъхновение и положително въодушевление “. Той изяснява, че тогавашните частни медии били извънредно недоволни от суховатите военни официални съобщения и формалните известия за реализирани победи, тъй като желали да доближат до необятна аудитория и надлежно да завоюват повече пари. А фотосите се продават доста по-добре от текстовете, открива Холцер.
" Хората желаят да бъдат лъгани "
А в „ Ди Цайт “ Франк Вернер обобщава: „ С какво стартира лъжата по време на война? С премълчаване. Всички участващи народи цензурират описанията и картините от войната. Но кореспондентите, хората на изкуството и създателите на писма до фамилията също се самоцензурират – всичко това следим и в Русия през днешния ден. Касапницата по фронтовете се показва като мъжкарска случка, която наложително ще приключи с победа – тъй като на проваляне от ориста са наказани само съперниците. (…)
Повечето неистини обаче реализират задачата си по една причина: те удовлетворяват острата нужда на хората да видят някакъв смисъл. Германският историк Клаус-Юрген Брем го назовава „ доброволна илюзия “: лъжите намират плодородна почва във всяка воюваща нация, просто тъй като хората желаят да бъдат лъгани, тъй като желаят да продължат мечтанията си за една добра, обективна и сполучлива война. “
Нищо ново под слънцето – твърди немският седмичник „ Ди Цайт “, който напомня, че съвсем целият агитационен боеприпас на Владимир Путин е фиктивен преди повече от 100 години. Защото още през Първата международна война една експанзия се показва като самоотбрана, провалите се премълчават, до момента в който загубите на съперника се преувеличават, осъществените военни закононарушения се замитат под килима, а врагът оттатък фронтовата линия се сатанизира.
Епидемия от клюки и неистини
Авторът Франк Вернер с право отбелязва, че това е първата война, която всички участници водят и като медийна борба за мозъците и сърцата на хората. „ Пропагандата се трансформира в решаващото оръжие, а лъжата – в най-опасния арсенал. Неслучайно таман след Първата международна война по света потегля крилатият израз, че първата жертва на войната е истината “, написа Вернер. Той напомня, че даже международно известни интелектуалци като писателят Герхард Хауптман, физикът Макс Планк и художникът Макс Либерман в началото подгряват пропагандната машина в Германия с подписки за това по какъв начин тази война „ била наложена “ принудително на германците.
Войната още от началото стартира като зараза от клюки и подправени обвинявания, а воюващите страни основават специфични пропагандни бюра, които непрестанно подшушват неистини на медиите, написа създателят. За страдание, медиите са жадни за измислени сензации, а опиянената от шовинизъм аудитория с наслада има вяра на какво ли не, установи Вернер и дава образец с по този начин наречените „ златни коли “. Според немската пропагандна версия 80 френски офицери в пруски униформи скрито проникнали в Германия с 12 автомобила, натоварени догоре със злато – военна помощ за Русия.
Тази публична вест скоро набъбва, хората в Германия виждат на всички места мистичните коли, чийто брой също набъбва на 25. Германците стартират да издигат барикади по пътищата, селяните се въоръжават с вили и лопати, ветераните лъскат ръждясали саби. Ала от колите със златото няма и диря. Прехвърлили са златото на колела! – бие паника следващият немски вестник. Народът пощурява до такава степен, че самото основно командване, което вероятно е пуснало в обращение „ златната история “, се чуди по какъв начин да спре нервността, лишила в това време най-малко 28 човешки живота.
Зловещи измислици
Но не са единствено „ златните коли “. С цел готовност на хората, из страната витаят какви ли не други клюки: за монахини-бомбаджийки, за инфектирани с холера кладенци, за белгийски свещеници, които убиват германци с отрова, с хладно или огнестрелно оръжие иззад олтара, за пури, натъпкани с динамит, за цели кофи с извадени очи на немски бойци и какво ли не още. Авторът напомня, че всички тези злокобни измислици разумно възпаляват съзнанието на немските бойци, които в отговор избиват хиляди цивилни белгийски жители и опожаряват стотици къщи – освен това с твърдото разбиране, че се борят против „ снайперисти “.
Германските военнопрестъпления в Белгия са добре пристигнали за противниковата агитация, която яростно се надига против „ хуните “ и „ варварите “. След същинските вести бързо следват подправени информации, в това число и в авторитетни издания като „ Таймс “, където се появява историята за белгийско бебе, изтръгнато от обятията на майката, на което немски боец отсякъл крачетата. „ Дейл Мейл “ написа за дами с отсечени гърди, за разстреляно малко момче, което носело пушка играчка, за татуировки с имперския орел върху лицата на военнопленници и за сварени на сапун противникови бойци. По-късно кореспондентът на вестника признава, че от редакцията му желали ужасяващи истории – и той ги пишел.
Снимките като оръжие
Авторът на „ Ди Цайт “ напомня, че през Първата международна война и фотографията се оказва мощно оръжие. И още тогава се появяват първите фейкове. Военните фоторепортери инсценират трагични епизоди или пък показват фрагменти от учения за действителни бойни дейности. Няколко френски и английски вестника за пръв път употребяват и един различен инструмент на подправеното новинарство, който е изключително известен през днешния ден. Те разгласяват фотографии от напълно разнообразни, предходни събития, като ги оформят с текстове за зверствата на немските бойци през водещата се в този миг война.
Пред австрийския вестник „ Курир “ фотоисторикът Антон Холцер прибавя по същата тематика: „ По време на Първата международна война военното управление и политиците осъзнаха, че огромни войни се печелят само в случай че на домашния фронт се помпа вдъхновение и положително въодушевление “. Той изяснява, че тогавашните частни медии били извънредно недоволни от суховатите военни официални съобщения и формалните известия за реализирани победи, тъй като желали да доближат до необятна аудитория и надлежно да завоюват повече пари. А фотосите се продават доста по-добре от текстовете, открива Холцер.
" Хората желаят да бъдат лъгани "
А в „ Ди Цайт “ Франк Вернер обобщава: „ С какво стартира лъжата по време на война? С премълчаване. Всички участващи народи цензурират описанията и картините от войната. Но кореспондентите, хората на изкуството и създателите на писма до фамилията също се самоцензурират – всичко това следим и в Русия през днешния ден. Касапницата по фронтовете се показва като мъжкарска случка, която наложително ще приключи с победа – тъй като на проваляне от ориста са наказани само съперниците. (…)
Повечето неистини обаче реализират задачата си по една причина: те удовлетворяват острата нужда на хората да видят някакъв смисъл. Германският историк Клаус-Юрген Брем го назовава „ доброволна илюзия “: лъжите намират плодородна почва във всяка воюваща нация, просто тъй като хората желаят да бъдат лъгани, тъй като желаят да продължат мечтанията си за една добра, обективна и сполучлива война. “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ