Наградената с Пулицър“ пиеса на Дейвид Мамет Гленгари Глен Рос“

Наградената с „ Пулицър “ пиеса на Дейвид Мамет „ Гленгари Глен Рос “ е в основата на тази режисура на Владо Пенев и това дава обещание мощен и логичен драматургичен текст. Едноименният филм, номиниран за всички огромни кино оценки в Съединени американски щати и една от паметните функции на Ал Пачино (останалите артисти до един също са превъзходни), на собствен ред залага доста високи критерии за реализацията на историята.Успехът е условен. Разбира се, няма по какъв начин да не се признае, че действието е динамично, интригата се заплита бързо, а истината е неразбираема до самия край. В една адвокатска фирма за недвижими парцели се появява изпратен от притежателя контрольор, който в границите на 48 часа би трябвало да уволни трима от петимата чиновници. Основание ще бъдат подписаните от тях за това време покупко-продажби – предходният им опит, персоналните спънки или краткотрайният крах ненадейно се оказват съдбоносни. Ще завоюва този, който има най-хубавата оферта, само че за задачата просто би трябвало да я открадне от шефа. Кой от петимата има най-основателни аргументи да го направи?

Болезненият американски работохолизъм, преследването на облагата непременно, слагането на корпорацията над персоналните ползи, цялостното изтриване на другарството и човечността под сянката на парите са явления, задоволително познати у нас, въпреки и появили се десетилетия след написването на тази пиеса. За страдание Владо Пенев е избрал някакъв пародиен и лекомислен метод да покаже споровете на сцената, а актьорите му са до един неубедителни. Да не приказваме, че неразбираемо за какво част от времето се разхождат в офиса си по долни дрехи. Любен Кънев, Иво Йончев, Александър Сано, Ивайло Захариев, Роберт Янакиев, Йосиф Шамли и Пламен Манасиев са задоволително известни, с цел да привлекат аудитория в салона, само че най-малко в този случай не съумяват да покажат нищо запаметяващо се. Освен, че наподобяват добре по боксерки. Честно казано, чаках доста повече!