Истинската музика не е търговски продукт
НАДЯ ТОНЧЕВА е вокален реализатор, пианист, учител по поп и джаз изпълнителско изкуство в НУМСИ " Христина Морфова " в Стара Загора, където работи близо 30 години. Завършила е АМТИИ - Пловдив, със компетентност пиано. Родена е в Казанлък. Но постоянно е пътувала доста - и по света, и в България. Работи с най-хубавите джаз музиканти от София и Пловдив. През 2016 година получава " Златен век " - звезда, за принос към българската просвета. През 2022 година е удостоена с премията - Вписване в почетната книга на Казанлък за изключителни достижения в региона на музикалното изкуство, за дългогодишна изпълнителска и педагогическа активност, за развиване, разпространение и предпазване на българското и международното музикално завещание. Същата година със свое автобиографично есе е включена в тритомния алманах на Община Стара Загора " 100 бележити персони от Стара Загора ". /> - Предстои Ви концерт на 7 септември в Кино " Кабана " в София. Какво ще визиите на феновете на джаза?
- Концертът " Бразилиадо " е част от Лятната стратегия на Столичната община и ще се състои на откритата сцена на Кино " Кабана " в София на 7 септември от 19,30 ч. Датата не е определена инцидентно, този ден е националният празник на република Бразилия и както допуска и името на концерта, той ще включва известни песни от световноизвестния бразилски композитор Антонио Карлос Жобим. Бях въодушевена от неговото творчество и написах български текстове на най-популярните му песни. Така, в концерта всяка ария ще показва двуезично - на истинския португалски език и на български. Това, от една страна, разнообразява звученето, от друга - песента стига по-лесно до българския слушател. Заедно с мен на сцената ще бъдат едни от най-хубавите джаз музиканти в България - Стийв Хамилтън, който е шотландец, само че от доста време живее у нас, добре прочут на българската аудитория, Тихомир Кръстев - саксофон, Александър Леков - бас китара, и Емил Тасев - барабани.
- Изпълнявате и песни в жанр боса нова, който е разгласен за културно национално завещание на Рио де Жанейро. С какво се отличава този жанр?
- Боса нова е бразилски музикален род, който поражда през 60-те година на предишния век.
Представлява сплав от присъщ бразилски темп и детайли от джаза. Антонио Жобим е първият композитор, който твори в този род и го издига до международно ниво. През 1965 година той печели премия " Грами " за неговата ария " Момичето от Ипанема ", записана от певицата Аструд Жилберто и саксофониста Стен Гец. Тя е втората най-изпълнявана ария в света след " Yesterday " на групата " Бийтълс ". Със своята прохлада, равномерен темп, носещ полъха на морето, боса новата и до през днешния ден е желан род от джазовите музиканти, изключително в концерт под звездите, неделима част от романтиката на летните вечери.
- Вече за девети път организирате Джаз фестивала в Казанлък. Кои са акцентите и гостите тази година?
- Деветото издание на Джаз фест Казанлък ще се организира от 5 до 8 септември на обичайна открита сцена до Тракийската гробница, парк " Тюлбето ". На тазгодишния фестивал със свои концерти ще се показват: 5 септември - фюжън групировката " Four of a kind ", в състав Мирослав Найденов - китара, Боян Георгиев - барабани, и братята Вихрен и Иво Паунови, надлежно бас китара и саксофон. На 6 септември концертите са два: Александър Леков квартет ще показа своя нов музикален албум, а след него е и моето присъединяване с следващия ми трети концерт под наслов " Old is gold " в компанията още веднъж на Стийв Хамилтън, Тихомир Кръстев, Емил Тасев и басиста Веселин Веселинов-Еко. На 7 септември музикалната вечер ще бъде отдадена на 100-годишнината от основаването на единствената по рода си на Балканите фабрика за струнни принадлежности " Кремона " - Казанлък. Вечерта ще стартира с осъществявания на бардове от цялата страна, лауреати на националния конкурс " Поети с китара ", провеждан в предходните години и получили като премия китара " Кремона ". След това за феновете на по-твърдия тон с концерт ще се показа рок група " Афтършок ". Фестивалът ще приключи на 8 септември с обичайното неделно матине " Закуска на тревата " в двора на литературно-художествения музей " Чудомир " с концерт на Джаз трио Димитровград с началник Димитър Русев и солист Мария Арнаудова.
Надя със брачна половинка си Димитър Вакарелов
Въпреки неподходящите за културата последни няколко години, Община Казанлък поддържа и организира фестивала, с цел да зарадва интелигентната казанлъшка аудитория, която бе възпитана да слуша и схваща джаза през тези девет години от неговото основаване. Искам да благодаря на Община Казанлък за това, че поддържа Джаз фестивала от неговото начало през 2015 година досега, а и в нашия град културните събития напълно не са малко: " Празник на розата " през май, " Празници в Долината на тракийските царе " през август, " Петко-Стайнови празници " през декември, " Чудомирови празници " през март и още доста културни прояви целогодишно. Прави ми усещане, че в последно време и в по-малки обитаеми места към този момент се провеждат доста и разнородни по тема празници, изключително през летния сезон, което е оптимистично и обнадеждаващо!
- Някои дефинират джаза като елитарна музика, която се слуша от интелектуалци. Има ли задоволително интерес и аудитория за джаза в България?
- Това изказване от дълго време е в предишното. От 2012 година джазът е приет като международно нематериално културно завещание и неговата известност набъбна. Организираха се, за благополучие, доста джаз фестивали в страната и публиката от ден на ден се образова в тази посока. Той е най-бързо развиващият се музикален жанр, има доста и разнородни лица, значим детайл от неговата същина е импровизацията, което го прави най-свободния и изобретателен музикален род. Тази музика печели през днешния ден от ден на ден последователи най-много измежду младежката аудитория и джаз фестивалите имат най-голямо значение за това.
- Били сте ръководителка на първата у нас джазова акапелна групировка " Траяна ", която съчетава детайли на фолклор и джаз. С какво помните тези времена? Защо бе прекратена активността на състава?
- За " Траяна " си припомням постоянно с възприятие на горделивост и задоволство. През 80-те година сътворихме музикален героизъм, като поставихме началото на акапелното музициране у нас и бяхме групировка със саморасъл и неповторим образ. Водени от композитора Кирил Тодоров - основател на групата, вървейки по пътя на световноизвестните акапелни сформира " Суингъл сингърс ", " Сингърс ънлимитид ", " Манхатън трансфер " и други, ние създадохме музика, основана на богатия ни български фолклор, комбиниран с джазови детайли. Записахме дългосвиреща плоча в " Балкантон ", имахме турнета в чужбина, както и в цялата страна, участия в телевизионни и радиопредавания, взаимни записи и изяви с най-големите създатели за това време: оркестъра на Българското радио и телевизия с диригент Вили Казасян, режисьора Хачо Бояджиев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Петър Ралчев, Антони Дончев, Милчо Левиев и мн. други. По-късно поех управлението на групата и направих нови аранжименти като " Ръченица " от симфоничното произведение " Тракийска сюита " на Петко Стайнов, която влезе като наложително произведение за слушане в учебниците по музика, а също и в репертоара на доста хорови колективи в страната. Наистина това бяха времена на културен напредък. Но след 90-те година нещата се трансформираха внезапно, ненапълно и от политическата конюнктура, а на музикалната сцена нападателно нахлу нова музикална " просвета ", която опустоши по пътя си съвсем всичко, носещо етикет " високо художествено равнище ". Всички следим този развой към този момент близо 35 години и за жалост цели генерации от този момент са инфектирани от чалгизация освен във връзка с музиката, само че и като държание, облекло, нрав, маниери и ценностна система. За жал от пошлото явно се печели повече, в сравнение с от стойностното и очевидно това е моментната фотография на нашето общество. Ще завърша с безспорен факт - същинската музика в никакъв случай не е замислена като търговски артикул. Нека си спомним великия Моцарт и неговата 40-а симфония. Ако някой ви заплати уместно, шест или седемцифрена сума, бихте ли написали сходен шедьовър? Не, несъмнено! Просто, тъй като не можете! Тук парите не оказват помощ. Това значи, че същинското изкуство е скъпо и няма по какъв начин да се изрази с някаква цифра. И всеки, който поема по пътя да бъде музикант, прави своя избор - дали да твори или да печели!
С Васил Петров на Джаз фестивала " Д-р Емил Илиев " в Боровец, 2022 година
- Като музикален възпитател и учител, какво мислите за музикалното обучение и образование на децата? Ценност ли е в днешно време или по-скоро волност, даже разкош?
- Това съм обяснявала и на своите ученици като учител по поп и джаз изпълнителско изкуство в Националното учебно заведение за музикални и театрални изкуства " Христина Морфова " в Стара Загора. Изграждането на един млад артист е доста дълъг развой, който ще има резултат, в случай че е налице безусловно единение и доверие сред възпитаник и преподавател. Често примамвани от необятната известност, която дават обществените мрежи, начинаещите ги употребяват без да имат нужната самокритика по отношение на равнището и качествата си и това не ги тормози. Днес посредствеността е заляла музикалното пространство и в тази джунгла от информация не може да се отсее положителното, а и по-младите генерации сякаш нямат сетива за това или им е все едно. Но да не забравяме, че " който пее, зло не мисли " и с тази позитивна настройка оставяме всякаква музика " демократично " да си търси нишата. Затова в музиката няма Номер 1, както при спорта. За всеки реализатор си има аудитория, която ще го приветства, в случай че е откровен и дава всичко от себе си.
- На какво учите Вашите възпитаници, които са носители на доста награди от разнообразни състезания?
- Наистина, в границите на тези 15 години като преподавател по поп и джаз пеене моите възпитаници са получили над 200 оценки от национални и интернационалните песенни състезания. Подготовката за конкурс е сериозна работа, нужна е дисциплинираност и мотивираност. Но тъкмо преди самото показване моят съвет е бил постоянно еднакъв: най-важният конкурс в живота е да се състезаваш със самия себе си. Ако ти вървиш напред, виждаш своя прогрес, проявяваш нужната доза самокритичност и анализираш постигнатите резултати като по-добри, то ти побеждаваш. Ако си лоялен на музиката, няма да се откажеш от нея поради обстоятелството, че не си награден в някакъв конкурс. По-голямата премия е да имаш предпочитание да се самоусъвършенстваш, а това е съвсем безкраен развой. Тук можем да кажем под сурдинка, че огромна част от актуалните състезания са лишени от безпристрастност, някъде се лобира крепко, изключително, в случай че се оферират по-големи парични награди, и от време на време е по-здравословно да не се взе участие, с цел да не попаднеш в плен на горчивото отчаяние. А състезанието със самия себе си е през целия живот - на всеки концерт, пред всяко излизане пред аудитория или в звукозаписната кабина.
- Какви са вероятностите за реализация на младеж, избрал поп и джаз пеенето за своя специалност?
- Винаги съм припомняла мъдрата мисъл на китайския мъдрец Конфуций: " Ако ти е мъчно, значи се движиш в вярната посока. " Всеки си преценя какво занятие ще избере в живота си. Професията на музиканта е извънредно сложна, а да си артист - още повече. Първо и най-важно - би трябвало напълно да й се посветиш. Сцената си има свои закони и би трябвало да бъдеш доста порядъчен и да се лишиш от доста неща. Няма да изреждам детайлности, само че бих сравнила артиста с боец, който би трябвало да е " постоянно подготвен за пердах ". Това се реализира с доста издръжливост, самообладание, обич към музиката и емоционалност, която си подготвен да дариш на публиката. Това доста мъчно може да се пресметна в числа и възнаграждения. Понякога се постанова да даваш доста повече, в сравнение с ще получиш, само че, в случай че искаш да постигнеш фантазията си, просто би трябвало да не се отказваш.
- Планирате ли други концертни изяви до края на годината?
- Както към този момент загатнах - присъединяване в Джаз фест Казанлък на 6-и, " Бразилиадо " на 7-и в Кино " Кабана " в София и концерт " Почит към Сара Воон ", известната джаз изпълнителка, чиято 100-годишнина честваме, той ще се състои в Художествената изложба в Стара Загора. Концерт с това заглавие показах в " София лайф клуб " през март, когато беше рождената дата на изпълнителката. Ще го изнеса и в Стара Загора във връзка обичайна Нощ на изкуствата на 27 септември. След това ще се насоча към подготовката на по-мащабен музикален план - " Усещане за жена ", чиято премиера беше тази година в Шумен, с присъединяване на Шуменската симфониета, пианиста Ангел Заберски, Веселин Веселинов-Еко - бас китара, и Емил Тасев - барабани. Този концерт включва световноизвестни танга, неувяхващи песни от българската и задграничната известна музика. През декември ми следва да го показва в родния си град, а следващата година " Усещане за жена " ще бъде и в София, в зала " България ". Пожелавам си да бъда здрава и концертът да мине с триумф и пред многочислена аудитория!
- Концертът " Бразилиадо " е част от Лятната стратегия на Столичната община и ще се състои на откритата сцена на Кино " Кабана " в София на 7 септември от 19,30 ч. Датата не е определена инцидентно, този ден е националният празник на република Бразилия и както допуска и името на концерта, той ще включва известни песни от световноизвестния бразилски композитор Антонио Карлос Жобим. Бях въодушевена от неговото творчество и написах български текстове на най-популярните му песни. Така, в концерта всяка ария ще показва двуезично - на истинския португалски език и на български. Това, от една страна, разнообразява звученето, от друга - песента стига по-лесно до българския слушател. Заедно с мен на сцената ще бъдат едни от най-хубавите джаз музиканти в България - Стийв Хамилтън, който е шотландец, само че от доста време живее у нас, добре прочут на българската аудитория, Тихомир Кръстев - саксофон, Александър Леков - бас китара, и Емил Тасев - барабани.
- Изпълнявате и песни в жанр боса нова, който е разгласен за културно национално завещание на Рио де Жанейро. С какво се отличава този жанр?
- Боса нова е бразилски музикален род, който поражда през 60-те година на предишния век.
Представлява сплав от присъщ бразилски темп и детайли от джаза. Антонио Жобим е първият композитор, който твори в този род и го издига до международно ниво. През 1965 година той печели премия " Грами " за неговата ария " Момичето от Ипанема ", записана от певицата Аструд Жилберто и саксофониста Стен Гец. Тя е втората най-изпълнявана ария в света след " Yesterday " на групата " Бийтълс ". Със своята прохлада, равномерен темп, носещ полъха на морето, боса новата и до през днешния ден е желан род от джазовите музиканти, изключително в концерт под звездите, неделима част от романтиката на летните вечери.
- Вече за девети път организирате Джаз фестивала в Казанлък. Кои са акцентите и гостите тази година?
- Деветото издание на Джаз фест Казанлък ще се организира от 5 до 8 септември на обичайна открита сцена до Тракийската гробница, парк " Тюлбето ". На тазгодишния фестивал със свои концерти ще се показват: 5 септември - фюжън групировката " Four of a kind ", в състав Мирослав Найденов - китара, Боян Георгиев - барабани, и братята Вихрен и Иво Паунови, надлежно бас китара и саксофон. На 6 септември концертите са два: Александър Леков квартет ще показа своя нов музикален албум, а след него е и моето присъединяване с следващия ми трети концерт под наслов " Old is gold " в компанията още веднъж на Стийв Хамилтън, Тихомир Кръстев, Емил Тасев и басиста Веселин Веселинов-Еко. На 7 септември музикалната вечер ще бъде отдадена на 100-годишнината от основаването на единствената по рода си на Балканите фабрика за струнни принадлежности " Кремона " - Казанлък. Вечерта ще стартира с осъществявания на бардове от цялата страна, лауреати на националния конкурс " Поети с китара ", провеждан в предходните години и получили като премия китара " Кремона ". След това за феновете на по-твърдия тон с концерт ще се показа рок група " Афтършок ". Фестивалът ще приключи на 8 септември с обичайното неделно матине " Закуска на тревата " в двора на литературно-художествения музей " Чудомир " с концерт на Джаз трио Димитровград с началник Димитър Русев и солист Мария Арнаудова.
Надя със брачна половинка си Димитър Вакарелов
Въпреки неподходящите за културата последни няколко години, Община Казанлък поддържа и организира фестивала, с цел да зарадва интелигентната казанлъшка аудитория, която бе възпитана да слуша и схваща джаза през тези девет години от неговото основаване. Искам да благодаря на Община Казанлък за това, че поддържа Джаз фестивала от неговото начало през 2015 година досега, а и в нашия град културните събития напълно не са малко: " Празник на розата " през май, " Празници в Долината на тракийските царе " през август, " Петко-Стайнови празници " през декември, " Чудомирови празници " през март и още доста културни прояви целогодишно. Прави ми усещане, че в последно време и в по-малки обитаеми места към този момент се провеждат доста и разнородни по тема празници, изключително през летния сезон, което е оптимистично и обнадеждаващо!
- Някои дефинират джаза като елитарна музика, която се слуша от интелектуалци. Има ли задоволително интерес и аудитория за джаза в България?
- Това изказване от дълго време е в предишното. От 2012 година джазът е приет като международно нематериално културно завещание и неговата известност набъбна. Организираха се, за благополучие, доста джаз фестивали в страната и публиката от ден на ден се образова в тази посока. Той е най-бързо развиващият се музикален жанр, има доста и разнородни лица, значим детайл от неговата същина е импровизацията, което го прави най-свободния и изобретателен музикален род. Тази музика печели през днешния ден от ден на ден последователи най-много измежду младежката аудитория и джаз фестивалите имат най-голямо значение за това.
- Били сте ръководителка на първата у нас джазова акапелна групировка " Траяна ", която съчетава детайли на фолклор и джаз. С какво помните тези времена? Защо бе прекратена активността на състава?
- За " Траяна " си припомням постоянно с възприятие на горделивост и задоволство. През 80-те година сътворихме музикален героизъм, като поставихме началото на акапелното музициране у нас и бяхме групировка със саморасъл и неповторим образ. Водени от композитора Кирил Тодоров - основател на групата, вървейки по пътя на световноизвестните акапелни сформира " Суингъл сингърс ", " Сингърс ънлимитид ", " Манхатън трансфер " и други, ние създадохме музика, основана на богатия ни български фолклор, комбиниран с джазови детайли. Записахме дългосвиреща плоча в " Балкантон ", имахме турнета в чужбина, както и в цялата страна, участия в телевизионни и радиопредавания, взаимни записи и изяви с най-големите създатели за това време: оркестъра на Българското радио и телевизия с диригент Вили Казасян, режисьора Хачо Бояджиев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Петър Ралчев, Антони Дончев, Милчо Левиев и мн. други. По-късно поех управлението на групата и направих нови аранжименти като " Ръченица " от симфоничното произведение " Тракийска сюита " на Петко Стайнов, която влезе като наложително произведение за слушане в учебниците по музика, а също и в репертоара на доста хорови колективи в страната. Наистина това бяха времена на културен напредък. Но след 90-те година нещата се трансформираха внезапно, ненапълно и от политическата конюнктура, а на музикалната сцена нападателно нахлу нова музикална " просвета ", която опустоши по пътя си съвсем всичко, носещо етикет " високо художествено равнище ". Всички следим този развой към този момент близо 35 години и за жалост цели генерации от този момент са инфектирани от чалгизация освен във връзка с музиката, само че и като държание, облекло, нрав, маниери и ценностна система. За жал от пошлото явно се печели повече, в сравнение с от стойностното и очевидно това е моментната фотография на нашето общество. Ще завърша с безспорен факт - същинската музика в никакъв случай не е замислена като търговски артикул. Нека си спомним великия Моцарт и неговата 40-а симфония. Ако някой ви заплати уместно, шест или седемцифрена сума, бихте ли написали сходен шедьовър? Не, несъмнено! Просто, тъй като не можете! Тук парите не оказват помощ. Това значи, че същинското изкуство е скъпо и няма по какъв начин да се изрази с някаква цифра. И всеки, който поема по пътя да бъде музикант, прави своя избор - дали да твори или да печели!
С Васил Петров на Джаз фестивала " Д-р Емил Илиев " в Боровец, 2022 година
- Като музикален възпитател и учител, какво мислите за музикалното обучение и образование на децата? Ценност ли е в днешно време или по-скоро волност, даже разкош?
- Това съм обяснявала и на своите ученици като учител по поп и джаз изпълнителско изкуство в Националното учебно заведение за музикални и театрални изкуства " Христина Морфова " в Стара Загора. Изграждането на един млад артист е доста дълъг развой, който ще има резултат, в случай че е налице безусловно единение и доверие сред възпитаник и преподавател. Често примамвани от необятната известност, която дават обществените мрежи, начинаещите ги употребяват без да имат нужната самокритика по отношение на равнището и качествата си и това не ги тормози. Днес посредствеността е заляла музикалното пространство и в тази джунгла от информация не може да се отсее положителното, а и по-младите генерации сякаш нямат сетива за това или им е все едно. Но да не забравяме, че " който пее, зло не мисли " и с тази позитивна настройка оставяме всякаква музика " демократично " да си търси нишата. Затова в музиката няма Номер 1, както при спорта. За всеки реализатор си има аудитория, която ще го приветства, в случай че е откровен и дава всичко от себе си.
- На какво учите Вашите възпитаници, които са носители на доста награди от разнообразни състезания?
- Наистина, в границите на тези 15 години като преподавател по поп и джаз пеене моите възпитаници са получили над 200 оценки от национални и интернационалните песенни състезания. Подготовката за конкурс е сериозна работа, нужна е дисциплинираност и мотивираност. Но тъкмо преди самото показване моят съвет е бил постоянно еднакъв: най-важният конкурс в живота е да се състезаваш със самия себе си. Ако ти вървиш напред, виждаш своя прогрес, проявяваш нужната доза самокритичност и анализираш постигнатите резултати като по-добри, то ти побеждаваш. Ако си лоялен на музиката, няма да се откажеш от нея поради обстоятелството, че не си награден в някакъв конкурс. По-голямата премия е да имаш предпочитание да се самоусъвършенстваш, а това е съвсем безкраен развой. Тук можем да кажем под сурдинка, че огромна част от актуалните състезания са лишени от безпристрастност, някъде се лобира крепко, изключително, в случай че се оферират по-големи парични награди, и от време на време е по-здравословно да не се взе участие, с цел да не попаднеш в плен на горчивото отчаяние. А състезанието със самия себе си е през целия живот - на всеки концерт, пред всяко излизане пред аудитория или в звукозаписната кабина.
- Какви са вероятностите за реализация на младеж, избрал поп и джаз пеенето за своя специалност?
- Винаги съм припомняла мъдрата мисъл на китайския мъдрец Конфуций: " Ако ти е мъчно, значи се движиш в вярната посока. " Всеки си преценя какво занятие ще избере в живота си. Професията на музиканта е извънредно сложна, а да си артист - още повече. Първо и най-важно - би трябвало напълно да й се посветиш. Сцената си има свои закони и би трябвало да бъдеш доста порядъчен и да се лишиш от доста неща. Няма да изреждам детайлности, само че бих сравнила артиста с боец, който би трябвало да е " постоянно подготвен за пердах ". Това се реализира с доста издръжливост, самообладание, обич към музиката и емоционалност, която си подготвен да дариш на публиката. Това доста мъчно може да се пресметна в числа и възнаграждения. Понякога се постанова да даваш доста повече, в сравнение с ще получиш, само че, в случай че искаш да постигнеш фантазията си, просто би трябвало да не се отказваш.
- Планирате ли други концертни изяви до края на годината?
- Както към този момент загатнах - присъединяване в Джаз фест Казанлък на 6-и, " Бразилиадо " на 7-и в Кино " Кабана " в София и концерт " Почит към Сара Воон ", известната джаз изпълнителка, чиято 100-годишнина честваме, той ще се състои в Художествената изложба в Стара Загора. Концерт с това заглавие показах в " София лайф клуб " през март, когато беше рождената дата на изпълнителката. Ще го изнеса и в Стара Загора във връзка обичайна Нощ на изкуствата на 27 септември. След това ще се насоча към подготовката на по-мащабен музикален план - " Усещане за жена ", чиято премиера беше тази година в Шумен, с присъединяване на Шуменската симфониета, пианиста Ангел Заберски, Веселин Веселинов-Еко - бас китара, и Емил Тасев - барабани. Този концерт включва световноизвестни танга, неувяхващи песни от българската и задграничната известна музика. През декември ми следва да го показва в родния си град, а следващата година " Усещане за жена " ще бъде и в София, в зала " България ". Пожелавам си да бъда здрава и концертът да мине с триумф и пред многочислена аудитория!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ