Прекрасната зависимост на поета Владимир Башев
Надя ПОПОВА
Почти преди 45 години, след излизането на дебютната ми стихосбирка " Линия на живота " (изд. НМ, библ. " Смяна ", 1981), бях удостоена с премията " Владимир Башев ". И от този момент те все " не стигат ", както твърди рефренът на онази озвучила по-късно площадите песничка, да осмисли неговото освен високоталантливо, само че и провидческо поетично творчество. Съдбата ми подари шанса да поддържам връзка професионално и другарски и с неговата брачна половинка - изключителната персона Вера Ганчева. Когато отбелязвахме 80-годишнината на поета, останал вечно на 32, направих с нея просторно изявление. И ми се коства, че думите й по-добре от каквито и да е мои разсъждения обрисуват не контурите, а същността на човешката му и креативна природа. Предлагам фрагменти от този наш диалог и в този момент, когато означаваме 90 години от рождението му.
Н.П.: Eдно от най-емблематичните Башеви стихотворения - " Познание ", приключва с поантата: " И по този начин - живейте си в числата! Мене стиховете ме избавиха! " Според Вас кое от качествата на поезията му е основната причина тя да е избавена от най-безпощадното нещо - забравата?
В.Г.: Без подозрение нейната достоверност, която продължава да я откроява релефно в пространството и на най-новата българската лирика. Прекъснато още преди да е достигнало връхната си точка, развиването на Владимир Башев и като персона, и като създател е по този начин несъмнено в своята целенасоченост и ефикасност на ускорена еволюция, че неговата лирика ни убеждава и през днешния ден в цената си на действително и приключено дело, не на увод. Едва ли може да има някакво подозрение в това, че в случай че биологично беше трансферирал тези тридесет и две години, на които остана вечно, той щеше да продължи да изпреварва креативен всяка своя възраст.
Това, с което Владимир Башев изпъкваше измежду множеството от своите връстници - поети и съидейници, беше неговата забележителна осведоменост и способността му да черпи импулси от кладенците с жива вода и на други изкуства - доста музикален, той поддържаше стимулиращи контакти с Любомир Пипков, Красимир Кюркчийски, Александър Владигеров, Васил Казанджиев... (Спомнете си прелестното му стихотворение " Композитори " ). Но и изобразителното изкуство не му беше непознато - надълбоко душевно роднинство го свързваше с Енчо Пиронков, Светлин Русев, Атанас Нейков, Дора Бонева, Румен Скорчев, на техните изложения и в ателиетата им той се усещаше като в личния си работен кабинет... Синтезът на тоновото и образното изкуство с това на словото, в което той бележеше достижения с цената и на изключителна безрезервност, на рядка креативна дисциплинираност, на праволинейност и отговорност, съхранява поезията му и през днешния ден, в епохата на скоротечна известност и естетически флашмоби, на " псевдооригинално трюкачество " по личния му израз, избавя я от онази идейна и художествена беззащитност, от хладината " на числата " и от умозрителността, против които предупреждаваше неведнъж. Идейната значителност и изяществото в реализирането на всеки негов авторски план са залог за правота в творчеството, както е било през вчерашния ден, както е през днешния ден и както ще бъде на следващия ден. Това сигурно подсигурява непреходността на приноса му.
Н.П.: Коя от заплахите за духовна съсипия на индивида, постигнала ни през днешния ден с цялостна мощ, го измъчваше в тези оптимистични като цяло години - 60-те?
В.Г.: Вярно е, че този интервал от нашата нова история беше зареден като цяло с възторг и жизненост, с замайване от героиката, внасяна духовно в една инак триизмерна и прекомерно банализирана реалност. Но за какво тогава стиховете и на Владимир Башев, и на останалите поети от неговото потомство са проникнати от някаква особена горест? Дали не тъй като предусещаха, че борбата за времето, " необятна по трудност и значителност ", както той я окачествяваше в своята журналистика, е като че ли авансово изгубена и че в случай че индивидът е в положение да се пребори с материята, с рестриктивните мерки на пространството и даже на времето, той не може да надмогне себе си и своите дребнави щения, да преодолее егоизма и аморалността, склонността към изменничества? У тях вземаше връх вярата в един по-справедлив обществен ред и Владимир Башев несъмнено нямаше да й промени даже през днешния ден, когато концепцията за нея наподобява повече от всеки път утопична, даже наивна.
Н.П.: В точните науки като математика, физика, химия и така нататък главните закони носят имената на своите откриватели. Не единствено годеница и житейска спътница на Владимир Башев, а самата креативна персона, влиятелен интелектуалец - по какъв начин бихте дефинирали открития от него лиричен (и етичен) закон?
В.Г.: Той самият го е обозначил като " прелестната взаимозависимост " - на словото от концепцията, на индивида от нравствените полезности и високия морал, на творчеството от нуждата за трайно и публично потребно наличие в литературата и живота.
Почти преди 45 години, след излизането на дебютната ми стихосбирка " Линия на живота " (изд. НМ, библ. " Смяна ", 1981), бях удостоена с премията " Владимир Башев ". И от този момент те все " не стигат ", както твърди рефренът на онази озвучила по-късно площадите песничка, да осмисли неговото освен високоталантливо, само че и провидческо поетично творчество. Съдбата ми подари шанса да поддържам връзка професионално и другарски и с неговата брачна половинка - изключителната персона Вера Ганчева. Когато отбелязвахме 80-годишнината на поета, останал вечно на 32, направих с нея просторно изявление. И ми се коства, че думите й по-добре от каквито и да е мои разсъждения обрисуват не контурите, а същността на човешката му и креативна природа. Предлагам фрагменти от този наш диалог и в този момент, когато означаваме 90 години от рождението му.
Н.П.: Eдно от най-емблематичните Башеви стихотворения - " Познание ", приключва с поантата: " И по този начин - живейте си в числата! Мене стиховете ме избавиха! " Според Вас кое от качествата на поезията му е основната причина тя да е избавена от най-безпощадното нещо - забравата?
В.Г.: Без подозрение нейната достоверност, която продължава да я откроява релефно в пространството и на най-новата българската лирика. Прекъснато още преди да е достигнало връхната си точка, развиването на Владимир Башев и като персона, и като създател е по този начин несъмнено в своята целенасоченост и ефикасност на ускорена еволюция, че неговата лирика ни убеждава и през днешния ден в цената си на действително и приключено дело, не на увод. Едва ли може да има някакво подозрение в това, че в случай че биологично беше трансферирал тези тридесет и две години, на които остана вечно, той щеше да продължи да изпреварва креативен всяка своя възраст.
Това, с което Владимир Башев изпъкваше измежду множеството от своите връстници - поети и съидейници, беше неговата забележителна осведоменост и способността му да черпи импулси от кладенците с жива вода и на други изкуства - доста музикален, той поддържаше стимулиращи контакти с Любомир Пипков, Красимир Кюркчийски, Александър Владигеров, Васил Казанджиев... (Спомнете си прелестното му стихотворение " Композитори " ). Но и изобразителното изкуство не му беше непознато - надълбоко душевно роднинство го свързваше с Енчо Пиронков, Светлин Русев, Атанас Нейков, Дора Бонева, Румен Скорчев, на техните изложения и в ателиетата им той се усещаше като в личния си работен кабинет... Синтезът на тоновото и образното изкуство с това на словото, в което той бележеше достижения с цената и на изключителна безрезервност, на рядка креативна дисциплинираност, на праволинейност и отговорност, съхранява поезията му и през днешния ден, в епохата на скоротечна известност и естетически флашмоби, на " псевдооригинално трюкачество " по личния му израз, избавя я от онази идейна и художествена беззащитност, от хладината " на числата " и от умозрителността, против които предупреждаваше неведнъж. Идейната значителност и изяществото в реализирането на всеки негов авторски план са залог за правота в творчеството, както е било през вчерашния ден, както е през днешния ден и както ще бъде на следващия ден. Това сигурно подсигурява непреходността на приноса му.
Н.П.: Коя от заплахите за духовна съсипия на индивида, постигнала ни през днешния ден с цялостна мощ, го измъчваше в тези оптимистични като цяло години - 60-те?
В.Г.: Вярно е, че този интервал от нашата нова история беше зареден като цяло с възторг и жизненост, с замайване от героиката, внасяна духовно в една инак триизмерна и прекомерно банализирана реалност. Но за какво тогава стиховете и на Владимир Башев, и на останалите поети от неговото потомство са проникнати от някаква особена горест? Дали не тъй като предусещаха, че борбата за времето, " необятна по трудност и значителност ", както той я окачествяваше в своята журналистика, е като че ли авансово изгубена и че в случай че индивидът е в положение да се пребори с материята, с рестриктивните мерки на пространството и даже на времето, той не може да надмогне себе си и своите дребнави щения, да преодолее егоизма и аморалността, склонността към изменничества? У тях вземаше връх вярата в един по-справедлив обществен ред и Владимир Башев несъмнено нямаше да й промени даже през днешния ден, когато концепцията за нея наподобява повече от всеки път утопична, даже наивна.
Н.П.: В точните науки като математика, физика, химия и така нататък главните закони носят имената на своите откриватели. Не единствено годеница и житейска спътница на Владимир Башев, а самата креативна персона, влиятелен интелектуалец - по какъв начин бихте дефинирали открития от него лиричен (и етичен) закон?
В.Г.: Той самият го е обозначил като " прелестната взаимозависимост " - на словото от концепцията, на индивида от нравствените полезности и високия морал, на творчеството от нуждата за трайно и публично потребно наличие в литературата и живота.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ