Българските пациенти чакат за нови лекарства над две години -
Над две години (764 дни) чака българският пациент за нови медикаменти. За съпоставяне в Германия болните получават достъп до нови лечения след 133 дни.
Данните съобщи Лука Чичов, общоприет управител на IQVIA за България на семинар за публицисти на тематика „ Защо се бавят новите медикаменти и по какъв начин да съкратим чакането за пациентите? “. Организатор на събитието е Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Статистиката е част от изследване на Европейската федерация на фармацевтичните промишлености и асоциации (EFPIA) на знака за достъп до новаторско лекуване в Европа „ EFPIA WAIT “.
Анализите демонстрират, че достъпът на пациентите от Западна Европа до нови медикаменти е доста по-добър спрямо тези в Централна и Източна Европа. Българските пациенти имат едвам 31% достъп до позволените от Европейската организация по медикаментите (ЕАЛ) за приложимост лечения, възнаграждение с обществени средства. В Европа този % е 46. С най-хубав достъп до лечения е Германия, където едвам 13 от всички 160 медикаменти не стигат до пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови медикаменти.
В интервала 2017 – 2020 година са утвърдени за приложимост 41 онкологични медикаменти. Към 1 януари т.г. всички те са налични за пациентите в Германия, в Италия – 37, в Дания и Швейцария – 35, а в България са единствено 17 при приблизително 23 за Европейски Съюз. При утвърдените в Европейски Съюз 57 медикаменти „ сираци “ междинното равнище на достъп на пациентите в Съюза е 21. Отново най-вече лечения са налични за живеещите в Германия (54), а в България са налични 8 от всички 57 медикаменти „ сираци “.
Александър Алексиев, изпълнителен шеф на SAT Health
Около 30 нови лекарствени продукта стават налични за българските пациенти всяка година, а бюджетното им влияние в първата година спада от 46 млн. лева през 2020 година на 22 млн. лева през 2021 година, което е едвам 1,05% от бюджета на НЗОК за медикаменти през 2021 година, подчерта Александър Алексиев, изпълнителен шеф на SAT Health, който показа изследване за бюджетното влияние на новите лечения в интервала 2017 - 2021 г.
По думите му заплащанията на НЗОК за нови лекарствени лечения през годината на нахлуване на пазара са сред 1% и 3% от разноските на НЗОК за медикаменти и се компенсират изцяло от спадащите разноски за по-стари артикули, които са сред -6% и -9%.
С 12%-16% нарастват заплащанията на НЗОК за лекарства, които са на пазара от няколко години и са навлезли стабилно в клиничната процедура. Увеличението на бюджета на НЗОК за медикаменти за 2022 година от 7.4% по отношение на бюджета за миналата година към момента е незадоволително за покриване на възходящите чисти заплащания на НЗОК за лекарствени артикули през 2022 година
Деян Денев, изпълнителен шеф на ARPharM
Фармацевтичните нововъведения ще стигат до българските пациенти по-бързо, в случай че новите медикаменти се включват в системата на възнаграждение от НЗОК два пъти годишно, а не един път, както е в този момент , безапелационен бе Деян Денев, изпълнителен шеф на ARPharM, който показа опциите за възстановяване на достъпа до фармацевтична иновация и дейно ръководство на бюджета за медикаменти.
Денев означи, че бюджетът за опазване на здравето нараства доста по-бързо от лекарствения бюджет . Ако през 2017 година 30% от публичните разноски за здраве са се падали на медикаментите, през 2022 година заплащанията за лекарства са към този момент под 23% от общия здравен бюджет, който доближава 8.3 милиарда лева
Публичните разноски за лекарствени артикули в България остават доста по-ниски от тези в множеството страни от Европейски Съюз и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Същевременно обезщетенията и отстъпките, които фармацевтичната промишленост дава на НЗОК, с цел да покрие разликата сред действителните възходящи потребности на пациентите от лекуване и бюджета на НЗОК за медикаменти, се чака за 2022 година да надвишават 20% или 350 млн. лева
„ Фармацевтичната промишленост на процедура кредитира здравната система , позволявайки й да обезпечава лекарствено лекуване над опциите на бюджета. Тази кредитна линия обаче не може да нараства безкрайно, защото при прекомерно високи равнища на обезщетения фирмите освен нямат доходи от въвеждането на нови лечения, а на процедура осъществят загуби. “ сподели Денев.
За да се подсигурява стабилността на лекарственото доставяне, през 2023 година бюджетът за медикаменти би трябвало да следва възходящите здравни потребности на популацията. Прогнозите демонстрират, че нужното нарастване на бюджета за 2023 година ще е 12%. Дори и при такова нарастване отстъпките и обезщетенията от фирмите към НЗОК за 2023 година ще доближат 370 млн. лева
„ Данните демонстрират, че фармацевтичната промишленост компенсира огромна част от заплащанията на НЗОК за медикаменти. За последните 8 години направените отстъпки от фирмите в интерес на пациентите на НЗОК са над 1,500 милиарда лева “, сподели Деян Денев.
Възможностите за възстановяване на достъпа до новаторски лечения е обвързван и с реализирането на всеобхватни стратегии за ранно разкриване на болесттите, прецизна диагностика, бърз достъп до лекуване и сложна грижа за пациента, заключи той.
Данните съобщи Лука Чичов, общоприет управител на IQVIA за България на семинар за публицисти на тематика „ Защо се бавят новите медикаменти и по какъв начин да съкратим чакането за пациентите? “. Организатор на събитието е Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Статистиката е част от изследване на Европейската федерация на фармацевтичните промишлености и асоциации (EFPIA) на знака за достъп до новаторско лекуване в Европа „ EFPIA WAIT “.
Анализите демонстрират, че достъпът на пациентите от Западна Европа до нови медикаменти е доста по-добър спрямо тези в Централна и Източна Европа. Българските пациенти имат едвам 31% достъп до позволените от Европейската организация по медикаментите (ЕАЛ) за приложимост лечения, възнаграждение с обществени средства. В Европа този % е 46. С най-хубав достъп до лечения е Германия, където едвам 13 от всички 160 медикаменти не стигат до пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови медикаменти.
В интервала 2017 – 2020 година са утвърдени за приложимост 41 онкологични медикаменти. Към 1 януари т.г. всички те са налични за пациентите в Германия, в Италия – 37, в Дания и Швейцария – 35, а в България са единствено 17 при приблизително 23 за Европейски Съюз. При утвърдените в Европейски Съюз 57 медикаменти „ сираци “ междинното равнище на достъп на пациентите в Съюза е 21. Отново най-вече лечения са налични за живеещите в Германия (54), а в България са налични 8 от всички 57 медикаменти „ сираци “.
Александър Алексиев, изпълнителен шеф на SAT Health
Около 30 нови лекарствени продукта стават налични за българските пациенти всяка година, а бюджетното им влияние в първата година спада от 46 млн. лева през 2020 година на 22 млн. лева през 2021 година, което е едвам 1,05% от бюджета на НЗОК за медикаменти през 2021 година, подчерта Александър Алексиев, изпълнителен шеф на SAT Health, който показа изследване за бюджетното влияние на новите лечения в интервала 2017 - 2021 г.
По думите му заплащанията на НЗОК за нови лекарствени лечения през годината на нахлуване на пазара са сред 1% и 3% от разноските на НЗОК за медикаменти и се компенсират изцяло от спадащите разноски за по-стари артикули, които са сред -6% и -9%.
С 12%-16% нарастват заплащанията на НЗОК за лекарства, които са на пазара от няколко години и са навлезли стабилно в клиничната процедура. Увеличението на бюджета на НЗОК за медикаменти за 2022 година от 7.4% по отношение на бюджета за миналата година към момента е незадоволително за покриване на възходящите чисти заплащания на НЗОК за лекарствени артикули през 2022 година
Деян Денев, изпълнителен шеф на ARPharM
Фармацевтичните нововъведения ще стигат до българските пациенти по-бързо, в случай че новите медикаменти се включват в системата на възнаграждение от НЗОК два пъти годишно, а не един път, както е в този момент , безапелационен бе Деян Денев, изпълнителен шеф на ARPharM, който показа опциите за възстановяване на достъпа до фармацевтична иновация и дейно ръководство на бюджета за медикаменти.
Денев означи, че бюджетът за опазване на здравето нараства доста по-бързо от лекарствения бюджет . Ако през 2017 година 30% от публичните разноски за здраве са се падали на медикаментите, през 2022 година заплащанията за лекарства са към този момент под 23% от общия здравен бюджет, който доближава 8.3 милиарда лева
Публичните разноски за лекарствени артикули в България остават доста по-ниски от тези в множеството страни от Европейски Съюз и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Същевременно обезщетенията и отстъпките, които фармацевтичната промишленост дава на НЗОК, с цел да покрие разликата сред действителните възходящи потребности на пациентите от лекуване и бюджета на НЗОК за медикаменти, се чака за 2022 година да надвишават 20% или 350 млн. лева
„ Фармацевтичната промишленост на процедура кредитира здравната система , позволявайки й да обезпечава лекарствено лекуване над опциите на бюджета. Тази кредитна линия обаче не може да нараства безкрайно, защото при прекомерно високи равнища на обезщетения фирмите освен нямат доходи от въвеждането на нови лечения, а на процедура осъществят загуби. “ сподели Денев.
За да се подсигурява стабилността на лекарственото доставяне, през 2023 година бюджетът за медикаменти би трябвало да следва възходящите здравни потребности на популацията. Прогнозите демонстрират, че нужното нарастване на бюджета за 2023 година ще е 12%. Дори и при такова нарастване отстъпките и обезщетенията от фирмите към НЗОК за 2023 година ще доближат 370 млн. лева
„ Данните демонстрират, че фармацевтичната промишленост компенсира огромна част от заплащанията на НЗОК за медикаменти. За последните 8 години направените отстъпки от фирмите в интерес на пациентите на НЗОК са над 1,500 милиарда лева “, сподели Деян Денев.
Възможностите за възстановяване на достъпа до новаторски лечения е обвързван и с реализирането на всеобхватни стратегии за ранно разкриване на болесттите, прецизна диагностика, бърз достъп до лекуване и сложна грижа за пациента, заключи той.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ