България превърнала и Македония в сметище
Над 7 милиона тона боклуци били импортирани в Македония от България единствено за две години, демонстрира следствие на македонската секция на Радио " Свободна Европа ". В страната се внасят доста повече боклуци, в сравнение с тя самата създава. България е най-големият източник. Властите настояват, че внасяните боклуци служат единствено като суровина, както се изисква от закона. Активисти от гражданската организация O2 Initiative упорстват за възбрана на вноса на боклуци за изгаряне.
Според статистиката, поискана от Радио " Свободна Европа ", от 2012 до 2014 година в страната са импортирани над осем милиона и 200 хиляди тона боклуци, което е доста повече от количествата, импортирани през предишни години и по-късно. В същото време данните демонстрират, че страната създава приблизително от 700 до 800 хиляди тона битови боклуци годишно, да вземем за пример през 2016 година фирмите в страната генерират по-малко от два милиона тона промишлени боклуци.
Нa днeшнoтo зaceдaниe нa пaрлaмeнтa в днeвния рeд e прoeктoзaкoн зa упрaвлeниe нa oтпaдъцитe, в кoйтo ce прeдвиждa зaбрaнa зa внoc нa oтпaдъци, кoитo мoгaт дa ce пoлзвaт кaтo изтoчник нa eнeргия, т.e дa ce гoрят, пишe мaкeдoнcкият вecтник " Слободен щемпел ".
Тoвa e и иcкaнeтo нa aктивиcти oт грaждaнcкaтa oргaнизaция, кoитo кaзвaт, чe пocлeднитe cъбития в Бългaрия caмo ca пoтвърдили ocнoвaниятa, пoрaди кoитo иcкaт зaбрaнa нa внoca нa oтпaдъци кaтo изтoчник нa eнeргия. Oт тaзи oргaнизaция cмятaт, чe итaлиaнcкaтa мaфия ce зaнимaвa в бaлкaнcкитe cтрaни c търгoвия c oтпaдъци, пocoчвaйки, чe вcички рaзcлeдвaния и кoнфиcкaции нa oтпaдъци ce cлучвaт в члeнки нa Eврoпeйcкия cъюз, пишe издaниeтo.
От общо 8 209 733 тона боклуци, постъпили в страната от чужбина през 2014 година, най-вече са били импортирани от прилежаща България - 7 402 061 тона, проличава от документи на Държавната статистическа работа. Други огромни източници са били Сърбия с 490 000 тона и Обединените арабски емирства с 250 000 тона. От Турция са били импортирани 32 000 тона, а по-малки количества от Франция, Германия, Гърция, Испания, Италия, само че също по този начин и от Швейцария и други страни.
Отделът за ръководство на отпадъците към Министерството на околната среда отказал да даде данни за идващите години, под претекст че не са социална информация. Но от регистъра на компаниите, които са получили позволения за импорт, експорт и пренос на боклуци единствено за последната година, се вижда, че през 2019 година са импортирани съвсем два милиона тона боклуци. Според същия указател множеството от отпадъците още веднъж са импортирани от България, като отпадъчното желязо (1,5 млн. т.) е съществена суровина за предприятието " Макстил ", а има и компании, които внасят отпадъчен каучук и остарели акумулатори (12 500 т.). Други компании, които са внесли за боклуци в страната, работят с пластмаса, каучук, картон, хартия и цветни метали като бронз, мед и алуминий, ядливи масла и други.
„ Вносът на боклуци в Република Северна Македония за депониране, т.е. обезвреждането като единствената процедура за неутрализиране, е неразрешен от този закон. Вносът на боклуци извънредно за преправка е позволен ", споделят от бранша на отпадъците в МОС. Но предприятия като " Макстил " нямат наложителни филтри, каквито трябваше да конфигурират още до 2014 година
Според статистиката, поискана от Радио " Свободна Европа ", от 2012 до 2014 година в страната са импортирани над осем милиона и 200 хиляди тона боклуци, което е доста повече от количествата, импортирани през предишни години и по-късно. В същото време данните демонстрират, че страната създава приблизително от 700 до 800 хиляди тона битови боклуци годишно, да вземем за пример през 2016 година фирмите в страната генерират по-малко от два милиона тона промишлени боклуци.
Нa днeшнoтo зaceдaниe нa пaрлaмeнтa в днeвния рeд e прoeктoзaкoн зa упрaвлeниe нa oтпaдъцитe, в кoйтo ce прeдвиждa зaбрaнa зa внoc нa oтпaдъци, кoитo мoгaт дa ce пoлзвaт кaтo изтoчник нa eнeргия, т.e дa ce гoрят, пишe мaкeдoнcкият вecтник " Слободен щемпел ".
Тoвa e и иcкaнeтo нa aктивиcти oт грaждaнcкaтa oргaнизaция, кoитo кaзвaт, чe пocлeднитe cъбития в Бългaрия caмo ca пoтвърдили ocнoвaниятa, пoрaди кoитo иcкaт зaбрaнa нa внoca нa oтпaдъци кaтo изтoчник нa eнeргия. Oт тaзи oргaнизaция cмятaт, чe итaлиaнcкaтa мaфия ce зaнимaвa в бaлкaнcкитe cтрaни c търгoвия c oтпaдъци, пocoчвaйки, чe вcички рaзcлeдвaния и кoнфиcкaции нa oтпaдъци ce cлучвaт в члeнки нa Eврoпeйcкия cъюз, пишe издaниeтo.
От общо 8 209 733 тона боклуци, постъпили в страната от чужбина през 2014 година, най-вече са били импортирани от прилежаща България - 7 402 061 тона, проличава от документи на Държавната статистическа работа. Други огромни източници са били Сърбия с 490 000 тона и Обединените арабски емирства с 250 000 тона. От Турция са били импортирани 32 000 тона, а по-малки количества от Франция, Германия, Гърция, Испания, Италия, само че също по този начин и от Швейцария и други страни.
Отделът за ръководство на отпадъците към Министерството на околната среда отказал да даде данни за идващите години, под претекст че не са социална информация. Но от регистъра на компаниите, които са получили позволения за импорт, експорт и пренос на боклуци единствено за последната година, се вижда, че през 2019 година са импортирани съвсем два милиона тона боклуци. Според същия указател множеството от отпадъците още веднъж са импортирани от България, като отпадъчното желязо (1,5 млн. т.) е съществена суровина за предприятието " Макстил ", а има и компании, които внасят отпадъчен каучук и остарели акумулатори (12 500 т.). Други компании, които са внесли за боклуци в страната, работят с пластмаса, каучук, картон, хартия и цветни метали като бронз, мед и алуминий, ядливи масла и други.
„ Вносът на боклуци в Република Северна Македония за депониране, т.е. обезвреждането като единствената процедура за неутрализиране, е неразрешен от този закон. Вносът на боклуци извънредно за преправка е позволен ", споделят от бранша на отпадъците в МОС. Но предприятия като " Макстил " нямат наложителни филтри, каквито трябваше да конфигурират още до 2014 година
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ




