Украински бежанци вече учат български в Свищов
Над 150 украински бежанци откриха леговище в Свищов и получиха безвъзмезден заслон и храна. 130 от тях са настанени в две общински бази, а останалите са в общежитие на Стопанската академия. Родителите и децата са главно бесарабски българи , пристигнали с рейсове през Дуранкулак и Дунав мост при Русе.
През Румъния в Свищов може да се влезе и с ферибота Свищов-Зимнич, само че на граничния пункт няма напор от бежанци . Свищов одобри украинските жители по молба на украинския народен представител и ръководител на Асоциацията на българите в Украйна Антон Кисе, който провежда превоза на бежанците.
В Свищов бежанците към този момент посещават курсове за деца и възрастни по български език , проведени от общинските управляващи.
Ускорен курс с базови знания по български език обгръща 14 тематики. Целта е, започвайки новия си живот в България, те да могат по-лесно да се приобщят, да си напазаруват, да проведат диалог с бъдещия си шеф, изяснява учителката по български език на украинците Галя Рошелова.
„ С украинците, които са в Свищов, ще работим всеки ден, без събота и неделя, по два часа . Подготвила съм един учебник за чужденци, който стартира с обикновената тематика запознанство, следва тематиката за фамилията, за дома, извършване на покупки, връзка с други посетители, работа “.
Започва се с писмеността, а кой до каква степен ще продължи, взема решение самичък, разяснява Рошелова.
„ С вярата и вярата в това, че те, когато стартират към този момент, като се интегрират в българското общество, ще допълват своите познания. В езиковата среда ще бъде по-лесно за тях по нататък “.
Най-нетърпеливи са бесарабските българи. Мария Нейкова от пет дни е в Свищов, търсейки протекция от войната. Младата жена е измежду първите ученички, записали се за безплатния интензивен курс по български език, с цел да си напомни езика, който е учила като дете и да стартира новия си живот в България :
„ Аз съм българка на Украйна. В учебно заведение също изучавахме български, само че доста към този момент съм не запомнила, беше от дълго време. Искаме да познаваме езика по-хубаво, да можем да беседваме без проблеми, да споделяме с хората, да се разбираме. Искаме да се опознаем и да пробваме тук да се устроим . Много ни харесва България. Много ни е родно “.
Виктор и Женя са брат и сестра. Дошли са в Свищов със фамилиите и децата си, нямат увереността по какъв начин и къде ще продължат живота си, само че също седнаха на чина да учат езика на предците си.
„ Ние сме от бесарабските българи. Децата ги докарах тук. Малко по да се разбираме, да говоря, както вие го говорите. Мисля, към момента не зная какво да вършим. Все още гледаме. Ще забележим. Неизвестно е “, споделя Виктор.
Над 50 са украинските деца бежанци в Свищов, на които им следва откакто родителите получат статут на бежанци или филантропична протекция, да бъдат записани в детски градини и учебни заведения . С децата също започнаха занятия по български език. Водят се в общинския център за социална поддръжка, споделя Искра Гайдарова.
„ Децата са от 5 до 15-годишни. Като се срещнах, разбрах, че има и две-три деца, които приказват български, от български фамилии са. Те са доста приятни деца, умни са. На съветски, на български приказваме. Да можем да ги подготвим да влязат и в класни стаи “.
Децата бързо усвояват нови познания в ежедневните двучасови уроци по български език и са нетърпеливи още веднъж да влязат в класните стаи и да намерят нови другари.
„ Глеб, на 8 години съм. Уча в село Заря. Искам тук да науча български, всичкия да го науча . Искам на учебно заведение да вървя “.
„ Казвам се Лера, на 14 години съм. От Одеска област съм, в нашето село на Бесарабия всички знаят български език. Искам да науча български език, да го приказвам и да изучавам тук “.
„ Казвам се Даша, на 10 години съм. Аз съм от град Николаев. Любимият ми предмет е украинска литература “.
„ Аз съм Артьом и съм на 6 години. Мога да приказвам малко, на съветски ми е по-лесно “.
Езиковите курсове за украинските бежанци ще продължат, колкото е належащо, с цел да се помогне на хората, заявява заместник-кметът на Свищов Анелия Димитрова.
„ Надявам се, че сме създали добра организация за да социализираме украинците , които са настанени на територията на община Свищов, с цел да могат да придобият базови знания по български език. Целта е те елементарно да се приспособяват към нашите условия за живот , да могат да влязат децата и учениците в детските градини и в учебните заведения, да могат възрастните да водят независим метод на живот. Да се оправят “.
Все още няма огромно предложение от работодатели на работни места за бежанците в Свищов , само че не са и доста тези от тях, които са съумели да уредят филантропичния си статут.
Снимки: Здравка Маслянкова
През Румъния в Свищов може да се влезе и с ферибота Свищов-Зимнич, само че на граничния пункт няма напор от бежанци . Свищов одобри украинските жители по молба на украинския народен представител и ръководител на Асоциацията на българите в Украйна Антон Кисе, който провежда превоза на бежанците.
В Свищов бежанците към този момент посещават курсове за деца и възрастни по български език , проведени от общинските управляващи.
Ускорен курс с базови знания по български език обгръща 14 тематики. Целта е, започвайки новия си живот в България, те да могат по-лесно да се приобщят, да си напазаруват, да проведат диалог с бъдещия си шеф, изяснява учителката по български език на украинците Галя Рошелова.
„ С украинците, които са в Свищов, ще работим всеки ден, без събота и неделя, по два часа . Подготвила съм един учебник за чужденци, който стартира с обикновената тематика запознанство, следва тематиката за фамилията, за дома, извършване на покупки, връзка с други посетители, работа “.
Започва се с писмеността, а кой до каква степен ще продължи, взема решение самичък, разяснява Рошелова.
„ С вярата и вярата в това, че те, когато стартират към този момент, като се интегрират в българското общество, ще допълват своите познания. В езиковата среда ще бъде по-лесно за тях по нататък “.
Най-нетърпеливи са бесарабските българи. Мария Нейкова от пет дни е в Свищов, търсейки протекция от войната. Младата жена е измежду първите ученички, записали се за безплатния интензивен курс по български език, с цел да си напомни езика, който е учила като дете и да стартира новия си живот в България :
„ Аз съм българка на Украйна. В учебно заведение също изучавахме български, само че доста към този момент съм не запомнила, беше от дълго време. Искаме да познаваме езика по-хубаво, да можем да беседваме без проблеми, да споделяме с хората, да се разбираме. Искаме да се опознаем и да пробваме тук да се устроим . Много ни харесва България. Много ни е родно “.
Виктор и Женя са брат и сестра. Дошли са в Свищов със фамилиите и децата си, нямат увереността по какъв начин и къде ще продължат живота си, само че също седнаха на чина да учат езика на предците си.
„ Ние сме от бесарабските българи. Децата ги докарах тук. Малко по да се разбираме, да говоря, както вие го говорите. Мисля, към момента не зная какво да вършим. Все още гледаме. Ще забележим. Неизвестно е “, споделя Виктор.
Над 50 са украинските деца бежанци в Свищов, на които им следва откакто родителите получат статут на бежанци или филантропична протекция, да бъдат записани в детски градини и учебни заведения . С децата също започнаха занятия по български език. Водят се в общинския център за социална поддръжка, споделя Искра Гайдарова.
„ Децата са от 5 до 15-годишни. Като се срещнах, разбрах, че има и две-три деца, които приказват български, от български фамилии са. Те са доста приятни деца, умни са. На съветски, на български приказваме. Да можем да ги подготвим да влязат и в класни стаи “.
Децата бързо усвояват нови познания в ежедневните двучасови уроци по български език и са нетърпеливи още веднъж да влязат в класните стаи и да намерят нови другари.
„ Глеб, на 8 години съм. Уча в село Заря. Искам тук да науча български, всичкия да го науча . Искам на учебно заведение да вървя “.
„ Казвам се Лера, на 14 години съм. От Одеска област съм, в нашето село на Бесарабия всички знаят български език. Искам да науча български език, да го приказвам и да изучавам тук “.
„ Казвам се Даша, на 10 години съм. Аз съм от град Николаев. Любимият ми предмет е украинска литература “.
„ Аз съм Артьом и съм на 6 години. Мога да приказвам малко, на съветски ми е по-лесно “.
Езиковите курсове за украинските бежанци ще продължат, колкото е належащо, с цел да се помогне на хората, заявява заместник-кметът на Свищов Анелия Димитрова.
„ Надявам се, че сме създали добра организация за да социализираме украинците , които са настанени на територията на община Свищов, с цел да могат да придобият базови знания по български език. Целта е те елементарно да се приспособяват към нашите условия за живот , да могат да влязат децата и учениците в детските градини и в учебните заведения, да могат възрастните да водят независим метод на живот. Да се оправят “.
Все още няма огромно предложение от работодатели на работни места за бежанците в Свищов , само че не са и доста тези от тях, които са съумели да уредят филантропичния си статут.
Снимки: Здравка Маслянкова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ