Начело на Европа от 1-ви януари е Франция, а от ...

Начело на Европа от 1-ви януари е Франция, а от

Д-р Роня Кемпин: Европолитиката на германското правителство - "макронистка", не "меркелианска"

Начело на Европа от 1-ви януари е Франция, а от малко повече от месец в Берлин има ново държавно управление. Краят на ерата Меркел беляза поврат в връзките сред Берлин и Париж. Между двете определящи европейската политика страни обаче към този момент прехвърчаха искри. При това по въпроси от основно значение за бъдещето на Европейски Съюз - външна политика, сигурност, финанси, стопанска система, енергетика. Особено дълбоки са разликите във финансовата политика. Френският финансов министър Брюно льо Мер назова строгите Маастрихтски критерии " отживялост ". На въпрос за бъдещи нови задължения на Европа льо Мер отговори с образец: баснята за работливата баба Мравка и безхаберния Щурец подхождала на духа на 17-и век, само че не и на 21-ви. Могат ли пукнатините да се трансфорат в разлом?

Д-р Роня Кемпин от института за интернационална политика и сигурност в Берлин в изявление за предаването " Събота 150 ".

" Трябва да призная, сюрпризирана съм, че тези пукнатини се появиха толкоз скоро след встъпването в служба на новото немско държавно управление. Когато прочетох съдружния контракт на кабинета Шолц, си споделих: европейската политика на това държавно управление е повече " макронистка ", в сравнение с " меркелианска ". Берлин явно прегръща френските визии за бъдещето на Европейски Съюз. Но в случай че погледнем малко обратно във времето, би трябвало да признаем, че изключително по основните за Европа въпроси Франция и Германия постоянно са застъпвали разнообразни позиции . Вие споменахте финансовата политика и енергетиката, само че това се отнася даже и до външната политика и сигурността. Причината е, че двете страни имат друг стопански модел. А във външната политика вижданията им се разминават, тъй като Франция и Германия имат друга история и просвета. Силата на френско-германските връзки постоянно е била в това, че макар другите позиции, Берлин и Париж са съумявали да реализират компромис . И защото мисля, че държавното управление на Олаф Шолц е доста по-склонно да схване концепциите на Еманюел Макрон в сравнение с беше Ангела Меркел, съм оптимист, че актуалните различия, колкото и рано да се появиха, скоро ще бъдат преодолени ".

Пандемията провокира Франция и Германия да намерят общ език. Компромисът под формата на Механизма за възобновяване и развиване след Covid рецесията сервира изненада - Германия се съгласи, Европейски Съюз да изтегли общи заеми. Но това не значи, че Германия ще разреши навлизането в безкрайна дългова серпантина, както стана ясно от първото посещаване на новия канцлер Олаф Шолц в Париж: " Искаме да запазим и надградим икономическия растеж, който постигнахме с помощта на фонда за възобновяване. Но в това време желаеме да осигурим финансова непоклатимост. Нашето държавното управление ще се придържа към съществуващите правила на Пакта за непоклатимост и напредък, ще употребява неговата еластичност, с цел да водим обща европейска финансова политика ". 

При представянето на целите на френското европредседателство държавният глава Макрон съобщи, че спазването на трипроцентен бюджетен недостиг, както плануват Маастрихстките критерии, е анахронизъм. Разхлабването на строгите финансови правила би трябвало да разрешат вложения в технологии на бъдещето, тъй че Европа да се трансформира в съперник на сегашните огромни играчи Китай и Америка. За Берлин загърбването на строгата финансова дисциплинираност дълго време беше табу. Така ли е и в този момент, доктор Кемпин?

Това към момента е табу. Новият финансов министър на Германия Кристиян Линднер е безапелационен, че от идната година дълговата спирачка се връща. От 2023 година се връщаме към Маастрихтските критерии. Но в това време в Берлин осъзнават, че от ден на ден европейски страни, както и финансови институции възприемат френската визия за разхлабване на Маастрихтските критерии. Всички те все по-често и все по-настойчиво настояват, че досегашните фискални правила са отживялост.

Либералите в Германия, в това число и водачът им и финансов министър Кристиян Линднер, на процедура се опълчват на съществени френски планове в европейската финансова политика, като общ европейски дълг и обща система за гарантиране на депозитите - изчезналият детайл за завършването на банковия съюз. Разбираемо, в Париж, само че и в Мадрид и Рим бяха мощно обезпокоени, че немски финансов министър може да стане либералът Линднер. Той е финансов министър. Ще отстъпи ли Линднер?

Към момента е мъчно да се каже, тъй като съгласно мен немското държавно управление към момента не е стигнало до своята дефинитивна позиция по този въпрос. В момента текат интензивни договаряния сред Германия и Франция в качеството й на ръководител на Съвета на Европейски Съюз. Знаете, през март следва среща на върха, когато Еманюел Макрон ще показа новия стопански модел на Европейски Съюз, както го назовава той. Няма доста време за постигането на компромис, само че явно Берлин и Париж би трябвало да се схванат преди срещата на върха през март. В противоположен случай ще провокират неуспех.

Търси ли следователно Франция нов непосредствен съдружник на мястото или против на Германия в лицето на Италия?

Да, по този начин мисля. През ноември Франция и Италия подписаха контракт за тясно съдействие по образеца на френско-германския контракт от Аахен. Еманюел Макрон интензивно търси нови съдружници във финансово-икономическите политики. С Марио Драги споделят доста общи възгледи. Освен това Драги има доста мощни позиции в еврозоната, а тя е моторът на европейската стопанска система. 

Колко вътрешна политика има във френските визии за бъдещето на Европейски Съюз, доктор Кемпин?

Мисля, че вижданията на Макрон за бъдещето на Европейски Съюз са подбудени от вътрешнополитическата обстановка във Франция. В момента за Еманюел Макрон е от основно значение да завоюва втори президентски мандат и той употребява европредседателството с цел да усили възможностите си през април да бъде избран отново. А това напълно не е лесна задача. Доходите и покупателната дарба на хората са централна тематика във Франция. Защото освен френската страна е затънала в задължения, а и семействата. Цените на тока и газа скочиха на всички места, включително и във Франция. Така че страховете на Макрон от нова протестна вълна, както видяхме по време на митингите на " жълтите жилетки ", са изцяло основателни и разбираеми. Споменахме към този момент ядрената енергетика - за Макрон е от основно значение да резервира евтиното произвеждане и от там ниските цени на електрическата енергия. Франция ще продължи да поема нови и нови задължения, тъй като в противоположен случай ще се изправи пред съществени стопански компликации и от там - пред обществени митинги. Затова виждаме това обвързване на вътрешната политика с европейските финансови правила.

По въпроса с ядрената енергетика явно Франция и Германия пазят диаметрални позиции. Нещо повече - Франция намерено съобщи, че залага на ядрената енергетика, тъй като не желае да зависи от съветския газ, както Германия. Но това не смущава новия федерален външен министър Аналена Бербок:  " Известно е, че имаме разлики за ядрената енергетика, съобщи тя при първото си посещаване в Париж. Таксономията, т.е. дали ядрената енергия и природният газ ще се одобряват за чиста енергия в Европейски Съюз, раздели 27-те. Една от разграничителните линии е сред източните и западните страни членки. Но може би доста по-притеснителен за източноевропейците е намекът в съдружния контракт на тройната коалиция в Берлин за анулация на правилото на единомислещите решения във външната политика и политиката по сигурността ".

Задава ли се Европа на две скорости, доктор Кемпин?

Действително, това е намекнато в съдружния контракт. Формулировката е не по-различна от думите на Еманюел Макрон в неговата прословута тирада в Сорбоната през 2017 година. А точно, че в напредъка на своята интеграция Европейският съюз не може да продължи да се преценява с най-бавните страни членки. Това обаче не значи Европа на две скорости. Преминаването от единомислещи решения към решения с квалифицирано болшинство по външнополитически тематики е въпрос, който се разисква доста от дълго време и се поддържа от доста страни членки. Този въпрос стана изключително настоящ по времето на Доналд Тръмп, когато мъчително разбрахме, че Европа би трябвало да стане по-бърза и по-гъвкава. И че би трябвало да поеме по-голяма отговорност в света. В този смисъл, в случай че има страни, които са подготвени да се опитат да разрешат дадена рецесия, би трябвало да им бъде гласувано доверие да се заемат с тази задача.

В момента Европа не наподобява добре - до момента в който френският държавен глава Еманюел Макрон приказва за европейска самостоятелност и суверенитет, Русия и Америка водят договаряния за европейската сигурност през главата на Европейски Съюз. Как гледат на това Париж и Берлин?

И аз съм сюрпризирана, че Германия и Франция, които са в основата на " Нормандската четворка " за договаряния с Русия и Украйна в този момент останаха подценени в руско-американския дипломатически маратон. Нещо повече - Париж и Берлин явно преглътнаха това надменно отношение. Руско-американските договаряния не демонстрират толкоз слабостта на Европейски Съюз във външната политика - тя от дълго време е известна, колкото неглижирането на Европа от страна на Съединените щати. А това към този момент би трябвало да тормози Европа - както в Брюксел, по този начин и в столиците на страните членки. Преговорите сред Русия и НАТО са повече от алегорични. Така че Европейски Съюз, и изключително Франция и Германия като част от " Нормандската четворка ", би трябвало доста изрично да заявят във Вашингтон, че този метод на дипломация на гърба на европейците е недопустим. 

Досега в Европейски Съюз, когато е ставало дума за връзките с Русия, Германия беше водещ сътрудник. Междувременно френският държавен глава Еманюел Макрон построи свои канали информационни канали към Владимир Путин. Сменят ли си функциите Франция и Германия, доктор Кемпин?

Този въпрос, съгласно мен, към момента е отворен. Всички чакаме смяна в връзките на Германия с Русия. Поне поръчките на новото държавно управление са такива. Освен това Ангела Меркел разговаряше с руснаците на съветски, имаше пряк контакт с Владимир Путин, двамата се познаваха добре. А Олаф Шолц, въпреки да не е дилетант във външната политика, не е по този начин умел, както Меркел. Така че първата задача на новото държавно управление е да завоюва доверието на Москва. На този декор наподобява Париж има известна преднина в връзките с Москва, тъй като Еманюел Макрон съумя да влезе в разговор с Владимир Путин. 

Източник: bnr.bg