Хидродинамичната обстановка ограничава навлизането в българската акватория на потенциално замърсени води от Украйна
Наблюдава се развиването на удобна хидродинамична конюнктура, която все още лимитира възможното нахлуване на евентуално нечисти води след разрушаването на стената на Водноелектрическа централа „ Нова Каховка “ в българската акватория на Черно море и крайбрежието, по данни на Института по океанология към.
След като в началото евентуално нечистите води. постъпили в Черно море през Днепровската затока бяха съсредоточени в Одеския залив, последователно стартира тяхното разпространяване в акваторията на северозападния шелф на Черно море.
Формираха се два потока. Първият, в който попаднаха по-големи водни размери, беше притиснат от теченията и се разпространяваше в крайбрежната зона посредством серия от дребни по мярка вихри.
Вторият включва релативно дребни по размер нечисти води и последователно зае акваторията, прилежаща към Кримския полуостров. В него протичаше интензивно разбъркване и дисперсия на замърсителите.
Около 18 – 19 юни потокът от Одеския залив се сля с водите, постъпващи от р. Дунав и понастоящем те не могат да бъдат диференцирани с изключение на при съществуването на информация или данни за присъщи маркери на замърсяването от „ Нова Каховка “ показват океанолозите.
Понастоящем такива маркери не са налични и в тази връзка виновните институции наблюдават концентрациите на характерни замърсители, като мед, цинк и алуминий, тежки метали, радионуклеиди и биогенни детайли (азот, фосфор).
Трябва да се има поради, че заради огромното количество превалявания в цяла Европа, водните размери, постъпващи от р. Дунав. доста превъзхождат по количество водите от „ Нова Каховка “. които евентуално могат да доближат устието, и сходно на тях съдържат биогенни детайли и замърсители.
На притока на сладки води се дължеше ниската крайбрежна соленост в края на май и началото на юни. която спадна до 10-11. В момента солеността се усилва и е към 14.
По принцип това са естествени сезонни съмнения, само че тази година те са изключително внезапни заради постъпването на големи размери сладки води от р. Дунав. което в допълнение подкрепя дисперсията на евентуалното замърсяване от „ Нова Каховка “.
В последните няколко дни се следи развиването на удобна хидродинамична конюнктура, която се показва в това. че струята на крайбрежното течение в района на Дунавската делта се популяризира в североизточна посока с оптималната скорост 35 см/сек. т.е. образува се противотечение на преобладаващия транспорт, което задържа разпространяването на речните води в зоната на Дунавската делта.
Очаква се образуване на антициклонален ураган, който ще характеризира водообмена в идващите дни. който също ще благоприятства задържането на речните води.
Вторият формиран поток, сега е прихванат от квазистационарния Кримски ураган и дребни размери от него постъпват в главната черноморска циркулационна система.
Сателитните данни от Sentinel 2 демонстрират, че и сега в Одеския залив не престават да се следят цъфтежи на цианобактерии. присъщи при ниска соленост. Цъфтежи с по-голяма активност се следят и в Тендривската затока, която не е директно нечиста от води на „ Нова Каховка “.
Последните резултати от разбора на хлорофил в морската вода демонстрират, че концентрацията му във Варненския залив е 2.8 пъти по-висока от тази при станция Крапец. В станции Златни пясъци и Шкорпиловци не са измерени цъфтежни концентрации. В региона на Крапец не престават да доминират разнообразни типове диатомеи (Cerataulina pelagica. Cyclotella meneghiniana. Dacctiylosolen fragilissimus. Chaetoceros). до момента в който във Варненския залив се срешат най-вече динофлагелати (Gyrodinium spirale. Oblea rotunda. Gymnodinium. Gyrodinium).
Анализът на института е изработен въз основа на продуктите на Черноморския център за наблюдения и прогнози, част от системата Copernicus Marine Services, съгласуван от Института по океанология – Българска академия на науките, както и лабораторни разбори в секция „ Биология и екология на морето “, ИО-БАН.
След като в началото евентуално нечистите води. постъпили в Черно море през Днепровската затока бяха съсредоточени в Одеския залив, последователно стартира тяхното разпространяване в акваторията на северозападния шелф на Черно море.
Формираха се два потока. Първият, в който попаднаха по-големи водни размери, беше притиснат от теченията и се разпространяваше в крайбрежната зона посредством серия от дребни по мярка вихри.
Вторият включва релативно дребни по размер нечисти води и последователно зае акваторията, прилежаща към Кримския полуостров. В него протичаше интензивно разбъркване и дисперсия на замърсителите.
Около 18 – 19 юни потокът от Одеския залив се сля с водите, постъпващи от р. Дунав и понастоящем те не могат да бъдат диференцирани с изключение на при съществуването на информация или данни за присъщи маркери на замърсяването от „ Нова Каховка “ показват океанолозите.
Понастоящем такива маркери не са налични и в тази връзка виновните институции наблюдават концентрациите на характерни замърсители, като мед, цинк и алуминий, тежки метали, радионуклеиди и биогенни детайли (азот, фосфор).
Трябва да се има поради, че заради огромното количество превалявания в цяла Европа, водните размери, постъпващи от р. Дунав. доста превъзхождат по количество водите от „ Нова Каховка “. които евентуално могат да доближат устието, и сходно на тях съдържат биогенни детайли и замърсители.
На притока на сладки води се дължеше ниската крайбрежна соленост в края на май и началото на юни. която спадна до 10-11. В момента солеността се усилва и е към 14.
По принцип това са естествени сезонни съмнения, само че тази година те са изключително внезапни заради постъпването на големи размери сладки води от р. Дунав. което в допълнение подкрепя дисперсията на евентуалното замърсяване от „ Нова Каховка “.
В последните няколко дни се следи развиването на удобна хидродинамична конюнктура, която се показва в това. че струята на крайбрежното течение в района на Дунавската делта се популяризира в североизточна посока с оптималната скорост 35 см/сек. т.е. образува се противотечение на преобладаващия транспорт, което задържа разпространяването на речните води в зоната на Дунавската делта.
Очаква се образуване на антициклонален ураган, който ще характеризира водообмена в идващите дни. който също ще благоприятства задържането на речните води.
Вторият формиран поток, сега е прихванат от квазистационарния Кримски ураган и дребни размери от него постъпват в главната черноморска циркулационна система.
Сателитните данни от Sentinel 2 демонстрират, че и сега в Одеския залив не престават да се следят цъфтежи на цианобактерии. присъщи при ниска соленост. Цъфтежи с по-голяма активност се следят и в Тендривската затока, която не е директно нечиста от води на „ Нова Каховка “.
Последните резултати от разбора на хлорофил в морската вода демонстрират, че концентрацията му във Варненския залив е 2.8 пъти по-висока от тази при станция Крапец. В станции Златни пясъци и Шкорпиловци не са измерени цъфтежни концентрации. В региона на Крапец не престават да доминират разнообразни типове диатомеи (Cerataulina pelagica. Cyclotella meneghiniana. Dacctiylosolen fragilissimus. Chaetoceros). до момента в който във Варненския залив се срешат най-вече динофлагелати (Gyrodinium spirale. Oblea rotunda. Gymnodinium. Gyrodinium).
Анализът на института е изработен въз основа на продуктите на Черноморския център за наблюдения и прогнози, част от системата Copernicus Marine Services, съгласуван от Института по океанология – Българска академия на науките, както и лабораторни разбори в секция „ Биология и екология на морето “, ИО-БАН.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ