Ако не можете да се справите със силата си, тя сама ще се разправи с вас
На всеки се дава подарък при раждането. Много блага, разнообразни. А един е основният, най-важният. Точно този подарък управлява индивида цялостен живот. Води го. Подсказва му.
Трябва единствено човек да се разочарова от себе си, да спре да се стреми към това, за което го моли душата му – и стартира разрушаването на личността му. Дарбата му се трансформира в непреодолима горест, в неясно, непрекъснато потискащо положение. Няма чувство за действителен живот. Има чувство за битие.
Понякога е нужно напълно малко, с цел да върне човек към живота и насладата, даже в случай че към този момент е съумял да унищожи доста неща. На откровения и благ, само че закоравял с времето – да си вземе малко сладко кученце. А различен, който обича технологиите и приключенията, да си купи остаряла кола. И индивидът разцъфтява. Той извършва това, което е неговото предопределение, неговият подарък.
Не рядко, за жалост, човек в никакъв случай не се връща към себе си. Забравя изцяло себе си и трансформира своя подарък в зло. Става трагичен и прави нещастни тези, които са му близки.
Могъл е да бъде воин – само че се оказва от другата страна на закона. Могъл е да бъде музикант, публицист, художник – само че намира себе си на дъното на бутилката. Могъл е да оказва помощ на хората – само че увяхва в самотност, защото е отчаян от всичко.
Тя би могла да бъде актриса – а вместо това прави подиуми на роднините си. Могъл е да бъде популярен войник, само че вместо това води война с членовете на фамилията си. Би била прелестна учителка и обожава децата – само че работи като продавачка, усещайки всеки ден, че това не е за нея. А нейната другарка би бил прелестна продавачка, само че работи с деца, които ненавижда.
Този подарък може да издигне човек на самия връх. Или просто да откри своето безшумно благополучие. А може и да унищожи индивида. Напълно. Той непрекъснато ще му припомня за себе си. Разбира се, ще се пробват да го заглушат, да го удавят. Но колкото повече го смазват, толкоз повече той ще демонстрира тъмната си страна. Той търси излаз. Поне някаква реализация. Защото това не е единствено подарък, а е и голяма мощ, дадена му за неговата реализация, за неговото реализиране.
И в случай че тази мощ не бъде употребена, тя постоянно ще откри излаз и ще нанесе удар. По самия човек. Тъй като той няма пътища за реализация. Но желае да съществува. В каквато и да форма. Този подарък – той е жив. А всичко, което е живо, има своя лична сила и желае да живее.
Колкото по-малко хора употребяват дарбите си, толкоз по-нещастни се усещат, толкоз по-дълбоко пропадат.
Колкото повече човек е усвоил даровете – толкоз по-щастлив е той.
esotericblog
Благо Даря на себе си: Техниката, която ще направи живота ви извънреден!
Благодарността има мощно положително обръщение. А когато откровено изразявате признателност към себе си, оздравявате душeвността си, изграждате положителни връзки с външния свят и се настройвате единствено за положително. Това е…
Цялата публикация