Растящ камък твори чудеса
На връщане от морската ни отмора се отбиваме при наши другари в Горни Богров. Носим им дарове, измежду които черупки от рапани и хубав бял камък, изваян от морската вода, цялостен с мидички и пъстър със знаците напразно. Най-много им се зарадва дребната щерка на домакините. Тя с радостни възклицания поема кварцовото създание, поглежда ме хитро и споделя: " Ние пък си имаме възходящ камък. Искаш ли да ти покажа? " И без да дочака отговор, ме дръпва за ръката към улицата. Решаваме, че дребната русокоска е прекалила с чудатостите в приказките, само че тръгваме след нея, с цел да не й скършим хатъра.
Детето ни води на стотина метра и пред нас се изправя кокетната сграда на манастир. Застивам в изненада. Толкова години сме били напълно близо до обителта, а аз даже не съм подозирала за нея. Оказва се, че хвалбата на детето е напълно действителна.
В църквата " Св. Харалампий ", която се намира в двора на манастира " Св. Георги Победоносец ", в действителност има чудодеен възходящ камък, който лекува и сбъдва стремежи.
Скалният пай е донесен от хълма Голгота
Една от монахините споделя, че скалният пай е донесен в края на ХIII век от хълма Голгота от кръстоносци, които напуснали Ерусалим и минали през България. Около него по-късно е издигната църквата " Св. Харалампий ", която се намира в двора на светата обител.
Легендата е написана на листовки, които се продават в храма. Според нея при напускането на кръстоносците от Ерусалим те взели със себе си камъни от хълма, на който е разпнат Исус Христос. Издялали 4 реда кръстове в символ на респект към четиримата Евангелисти - Матей, Марк, Лука и Йоан, и разнесли камъните из християнските земи.
" Камико " събира страдания и болки
Местните, които назовават чудодейния пай " Камико ", имат вяра, че посредством него Бог оказва помощ на хората, които идват всеки ден и насочат молитвите си към него за излекуване, за намиране на работа или за сдобиване с рожба. Разположението на самия пай е неповторимо, тъй като той е вграден в олтара, а на него и до през днешния ден проличава издълбан кръст.
Баба Рада, забелязала интереса ми, споделя, че имало два камъка, донесени от кръстоносците - този и различен в село Яна. Навремето и двата били високи по към един метър. Скалният пай в горнобогровския манастир обаче почнал да нараства и за 60 години към този момент е достигнал 2,10 метра. Бабата има вяра, че камъкът пораства непрестанно, тъй като събира тъгата и болките на хората. Всъщност доста от гостите на манастира са описали чудесата на камъка в тетрадка, която всеки може да прочете. Тя е цялостна с благодарности и споделени ориси, разказани от потърсилите излекуване.
Никой не е съумял да разгадае тайната
Клисарката на храма ми изясни, че тук са идвали доста експерти от Българска академия на науките, от Природонаучния музей и други специалисти, само че никой не е съумял да даде изрично пояснение за каменния феномен.
Един от методите да се сбъдне желанието, е да остане да се преспи край олтара в църквата. Може там да се остави и предмет или дреха на болния човек, за който се търси излекуване.
Вода като от библейското Мъртво море
И за друго знамение описват локалните хора. На една от послушниците в манастира, Сийка, й се присънила Богородица. Божията майка показала няколко места в двора на обителта, където има вода с лековити свойства. Днес тук има чешма с течаща вода, която съдържа соли, които оказват помощ на бъбреците, при кожни обриви и други болежки. Опитахме я. Живителната течност има чудноват горчиво-солен усет, само че е приятна за пиянство. След като била изследвана, се открило, че водата е с еднакъв химичен състав с тази от библейското Мъртво море.
В двора на манастира се намира монумент на починалите във войните български воини. През 1878 година ген Гурко разгромява турците точно до Горни Богров. Според разказите на локалните, преди да тръгнат на фронта през 1944 година, 103-ма мъже минават през църквата, с цел да възпламенят свещ. Всичките се завърнали живи, за разлика от многочислените жертви, дадени от прилежащите села.
Реликва лекува тежко заболели хора
Баба Рада ни споделя и друго знамение, което игуменът на манастира й споделил. Малко след идването му в занемарения до тогава манастир, до момента в който разчиствал, намерил остаряло детско кожено елече и решил да го подари. Скоро обаче схванал, че не е трябвало да го прави. Когато осветили ремонтираната черква, пристигнала жена от Южна България, която работела в Гърция. Донесла ново елече и разказала, че сънувала Свети Георги, който й заръчал да купи тъкмо тази дрешка и да я донесе в манастира. И през днешния ден с елечето, " пристигнало " по загадъчен метод от патрона на храма, се покриват тежко заболели хора, на които свещеникът чете молебствия, с вярата, че по този метод ще се измоли помощ от Свети Георги.
Напускаме безмълвно дворчето на манастира. В душите ни се борят отричането на чудесата и истиността на обстоятелствата, които видяхме. Камък, който пораства и който пипнахме. Догодина ще дойдем отново в църквата, с цел да проверим дали е нараснал височината си, нали?
Детето ни води на стотина метра и пред нас се изправя кокетната сграда на манастир. Застивам в изненада. Толкова години сме били напълно близо до обителта, а аз даже не съм подозирала за нея. Оказва се, че хвалбата на детето е напълно действителна.
В църквата " Св. Харалампий ", която се намира в двора на манастира " Св. Георги Победоносец ", в действителност има чудодеен възходящ камък, който лекува и сбъдва стремежи.
Скалният пай е донесен от хълма Голгота
Една от монахините споделя, че скалният пай е донесен в края на ХIII век от хълма Голгота от кръстоносци, които напуснали Ерусалим и минали през България. Около него по-късно е издигната църквата " Св. Харалампий ", която се намира в двора на светата обител.
Легендата е написана на листовки, които се продават в храма. Според нея при напускането на кръстоносците от Ерусалим те взели със себе си камъни от хълма, на който е разпнат Исус Христос. Издялали 4 реда кръстове в символ на респект към четиримата Евангелисти - Матей, Марк, Лука и Йоан, и разнесли камъните из християнските земи.
" Камико " събира страдания и болки
Местните, които назовават чудодейния пай " Камико ", имат вяра, че посредством него Бог оказва помощ на хората, които идват всеки ден и насочат молитвите си към него за излекуване, за намиране на работа или за сдобиване с рожба. Разположението на самия пай е неповторимо, тъй като той е вграден в олтара, а на него и до през днешния ден проличава издълбан кръст.
Баба Рада, забелязала интереса ми, споделя, че имало два камъка, донесени от кръстоносците - този и различен в село Яна. Навремето и двата били високи по към един метър. Скалният пай в горнобогровския манастир обаче почнал да нараства и за 60 години към този момент е достигнал 2,10 метра. Бабата има вяра, че камъкът пораства непрестанно, тъй като събира тъгата и болките на хората. Всъщност доста от гостите на манастира са описали чудесата на камъка в тетрадка, която всеки може да прочете. Тя е цялостна с благодарности и споделени ориси, разказани от потърсилите излекуване.
Никой не е съумял да разгадае тайната
Клисарката на храма ми изясни, че тук са идвали доста експерти от Българска академия на науките, от Природонаучния музей и други специалисти, само че никой не е съумял да даде изрично пояснение за каменния феномен.
Един от методите да се сбъдне желанието, е да остане да се преспи край олтара в църквата. Може там да се остави и предмет или дреха на болния човек, за който се търси излекуване.
Вода като от библейското Мъртво море
И за друго знамение описват локалните хора. На една от послушниците в манастира, Сийка, й се присънила Богородица. Божията майка показала няколко места в двора на обителта, където има вода с лековити свойства. Днес тук има чешма с течаща вода, която съдържа соли, които оказват помощ на бъбреците, при кожни обриви и други болежки. Опитахме я. Живителната течност има чудноват горчиво-солен усет, само че е приятна за пиянство. След като била изследвана, се открило, че водата е с еднакъв химичен състав с тази от библейското Мъртво море.
В двора на манастира се намира монумент на починалите във войните български воини. През 1878 година ген Гурко разгромява турците точно до Горни Богров. Според разказите на локалните, преди да тръгнат на фронта през 1944 година, 103-ма мъже минават през църквата, с цел да възпламенят свещ. Всичките се завърнали живи, за разлика от многочислените жертви, дадени от прилежащите села.
Реликва лекува тежко заболели хора
Баба Рада ни споделя и друго знамение, което игуменът на манастира й споделил. Малко след идването му в занемарения до тогава манастир, до момента в който разчиствал, намерил остаряло детско кожено елече и решил да го подари. Скоро обаче схванал, че не е трябвало да го прави. Когато осветили ремонтираната черква, пристигнала жена от Южна България, която работела в Гърция. Донесла ново елече и разказала, че сънувала Свети Георги, който й заръчал да купи тъкмо тази дрешка и да я донесе в манастира. И през днешния ден с елечето, " пристигнало " по загадъчен метод от патрона на храма, се покриват тежко заболели хора, на които свещеникът чете молебствия, с вярата, че по този метод ще се измоли помощ от Свети Георги.
Напускаме безмълвно дворчето на манастира. В душите ни се борят отричането на чудесата и истиността на обстоятелствата, които видяхме. Камък, който пораства и който пипнахме. Догодина ще дойдем отново в църквата, с цел да проверим дали е нараснал височината си, нали?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ