Учителите, които вярват, че всеки ученик може да успее
На връх 24 май насочваме взор към носителите на просветата - учителите. В ерата на изкуствения разсъдък ролята им става още по-ключова за развиване на обществото - не просто да преподават познания на учениците, а да ги стимулират и учат на умения за живота. Представяме ви няколко вдъхновяващи истории на учители, преобръщащи ориси. Всички те са минали през образования на фондация " Заедно в час ", която т.г. чества 15 година - " 15 години с хората, които имат вяра, че всеки възпитаник може да успее ".
" Внимавайте да не ви бият учениците, само че и вие не ги бийте "
" Внимавайте да не ви бият учениците, само че и вие не ги бийте ". Този съвет получава Цветомира Антонова от локални поданици, когато през 2013 година стартира работа в учебно заведение " Неофит Рилски " в с. Дерманци, община Луковит. Тя се включва в програмата на " Заедно в час " " Нов път в преподаването ", защото има вяра, че всяко дете в България би трябвало да получи качествено обучение, без значение от средата, в което е родено. " Когато влязох за първи път в класната стая, децата реагираха с неприязън и експанзия ", спомня си Цветомира, която преподава география, музика и изобразително изкуство. По думите й е имало възпитаници, които не могат да четат, в никакъв случай не са имали компютър или детска брошура в дома си. Затова с колежката ѝ по български език Виолета Тасева от същата стратегия стартират да мислят по какъв начин да стимулират децата да идват постоянно на учебно заведение - доста от тях работят и постоянно отсъстват.
" Когато създадеш позитивна и предпазена среда, в която децата могат да се развиват, когато ги накараш да почувстват, че в класната стая се случва нещо забавно и потребно за тях, те стартират последователно да се стимулират ", изяснява Цветомира трансформацията, която последователно се случва в учебното заведение. Тя всекидневно приказва с учениците си, изслушва ги, демонстрира им съчувствие и съпричастност. Създава и ясни правила за класната стая и държи на спазването им. Постепенно апатията отстъпва място на насладата от ученето. Промяната увлича и дългогодишните учители в учебното заведение, които се ентусиазират да търсят нови подходи към учениците си. Жителите на селото също стартират да усещат, че в учебното заведение се случва нещо друго. В Деня на националните будители там се провежда възрожденски театър, в който децата са в основните функции. А по самодейност на Цветомира учениците ѝ провеждат оперен концерт в Дерманци с присъединяване на оперните артисти Лилия Кехайова и Светослав Цанков.
Голям триумф има и самодейността " Училищни чудеса ", която цели да разшири кръгозора на учениците и която Цветомира основава с изключение на с Виолета Тасева и с Йоана Славова и Александра Иванова, учители от " Заедно в час ", преподаващи в прилежащите села Брестница и Орешене. До този миг множеството от учениците не са напускали родното си село и даже пътуването до прилежащото с учебния рейс е премеждие. В рамките на самодейността обаче стартират междуучилищни събития и работилници, в които децата развиват основни умения като работа в екип, връзка и предприемачество. Сред интензивностите, които учителките провеждат, са " Предприемартеница " - план, в който учениците вършат и продават мартеници, с цел да финансират екскурзия до София, еко-работилници с Българското сдружение за отбрана на птиците, Лидерска академия и стратегия " Старт в кариерата " за професионално насочване с ментори от огромните градове. " Голямата борба беше да ги мотивираме освен да завършат 12. клас, само че и да продължат да следват ", споделя Цветомира.
Днес с помощта на десетките учители на " Заедно в час " в Дерманци, измежду които е и Даниел Симеонов, който ловко вплита уменията си като кинорежисьор в преподаването, на директорката на учебното заведение Петя Кръстева и на стимулирания училищен колектив учебното заведение в село Дерманци към този момент е образец за подражателство, който през 2025 година беше отразен даже в предаване на английската медия BBC.
Да удвоиш учениците си за половин година
Да поемеш неглижирано квартално учебно заведение, в което има единствено по една паралелка на випуск (с 9 възпитаници в 1. клас и едвам двама в 4. клас) по средата на образователната година и до септември да го превърнеш в бижуто на квартала и да удвоиш броя на учениците му? Звучи като магия, само че не е. С тази задача се оправя Росен Богомилов - млад шеф и ученик на " Заедно в час ".
Когато прекрачва прага на 100 ОУ " Найден Геров " като шеф на 3 януари 2024 година, Росен заварва " учебно заведение, в което никой не има вяра ". Той събира екипа, изслушва какви са проблемите и дружно основават визия - по какъв начин желаят да наподобява учебното заведение, какви са задачите им за учениците, за родителите, за общността. С помощта на " Time Heroes " и " Заедно в час " шефът съумява да притегли спонсори, които осезаемо трансформират образа на учебното заведение. Първата такава акция е със чиновници на А1, които отделят един ден, с цел да боядисат оградата на учебното заведение. Когато родителите на децата научават за това, вземат решение че и те ще се включат в боядисването. " Изведнъж дворът ни се оказа цялостен - едни хора боядисват оградата, втори садят цветя, трети поливат ", споделя Росен. В навечерието на 2024/25 година учебното заведение наподобява напълно друго. Стаите са боядисани, чиновете са нови, компютърният кабинет е освежен с поддръжката на Българска банка за развиване.
Директорът влага време в създаването на фейсбук страница на учебното заведение, а родител на възпитаник обновява интернет страницата му. Постепенно, с помощта на обществените медии, всичко, което се случва в учебно заведение, става притежание на целия квартал. Резултатът е налице: едвам 9 месеца откакто Росен постъпва на работа, на 16 септември 2024 година учебното заведение посреща порти за 132-ма възпитаници, 31 от които в първи клас.
За триумфа на шефа способства и отношението му към родителите и децата. Росен обикаля класните стаи всеки ден, приказва с учениците в междучасията, обръща им внимание, споделя им и им демонстрира, че има вяра във всеки един от тях. Това заразява и сътрудниците му, които стартират да оферират децата да вземат участие в олимпиади, математически и други надпревари. Освен това всяка заран, когато родителите водят децата си на учебно заведение, Росен пие кафето си на тротоара пред ОУ " Найден Геров ". Завързва диалог с тях и се опознават взаимно. Росен ги пита за мнението им, за това по какъв начин те си показват да се случат нещата в учебно заведение. Постепенно построява доверие в тях, а родителите се убеждават, че Росен го е същински грижа за техните деца и стартират да го поддържат.
" Един ден и аз ще бъда преподавател като моите "
" Всеки ден това дублирам на учениците си - образованието е единственият път, който може да ви измъкне от бедността, нищетата и да ви даде вяра за по-добро бъдеще. Аз съм най-прекият образец за това. Бъдете и вие образец за останалите ". Учителят по история Емануил Христов има вяра мощно в това, което споделя на децата от 106 главно учебно заведение " Гр. Цамблак " в кв. " Подуяне " в София. Той желае да бъде за тях този тил, който са били и неговите учители.
Емануил Христов е от с. Мирково в полите на Стара планина. Родителите му нямат даже главно обучение и посещаването на учебно заведение от петте им деца не е приоритет за тях. Когато е в 6 клас, той губи майка си, а грижата за него и по-малкия му брат поема баба му. Баща му от дълго време ги е напуснал и Емо още от този момент осъзнава, че самичък би трябвало да поеме отговорност за живота си. Завършва с отличен триумф учебните заведения, в които е учил - в с. Буново, в с. Чавдар и в Златица, където чувството, че е оценен по заслуги, му дава убеденост. Повратен миг в живота му се оказва професионалната гимназия по туризъм и хранителни технологии " Никола Димов " в Пирдоп, където учи туризъм с концепцията да стане готвач. Там той намира обаче освен това - учители, които виждат капацитета му и го поддържат. Директорката постоянно го праща на разнообразни събития, които уголемяват кръгозора му. Дава му късмет да отиде на стаж в Златни пясъци, където за първи път вижда морето. Учителите демонстрират схващане, когато той пропуща занятия, с цел да върви на работа, която стартира на 14 година, с цел да се устоя, даже когато 10 месеца няма ток поради неплатени сметки и ученето му е затруднено.
А когато Емо е 10. клас, и новите учители в гимназията Даниела Иванова и Велислава Романова от " Заедно в час " го виждат не просто като възпитаник, а като персона с капацитет и фантазии, задачата му да стане готвач е заменена с нова - да стане преподавател по история. Преподавателките го включват в клуб по диспути, където е определен за водещ и му демонстрират, че макар компликации, той има право на желания и цели. Преподаването и диалозите с Велислава предизвикат у него мощен интерес към историята и в 11. клас той към този момент знае, че желае да стане като нея и да въодушевява учениците си. " Казах си, че би трябвало да покажа на всички, които са в сходна обстановка като моята, че фантазиите са вероятни..че аз един ден ще бъда добър преподавател като моите ", спомня си Емо, който демонстрира образно каква може да е силата на фантазиите.
От Копривщица до Обединените колежи на света
Историята на Гана и Наско е историята на две деца, тръгнали от Копривщица и стигнали до Колежите на обединявания свят благодарение на учителката си по британски език Ивелина Пашова в СУ " Л. Каравелов ". Като част от първия випуск учители на стратегия " Нов път в преподаването " Ивелина преподавава в учебното заведение от 2011 до 2017 година Тя съумява да ги завоюва с сила и доста разчупено преподаване - просветителни игри, създаване на планове, правене на плакати, презентации, гледане на филми, самостоятелен метод, лятна академия и какво ли още не. Учениците стартират да вземат участие в състезания, семинари, доброволчески иницативи. Първи Наско споделя фантазията си да учи в Америка. " Аз го одобрих доста съществено и от този миг започнах да се държа с него като с човек, който отива в Харвард ", спомня си Ивелина, Следват изследване на разнообразни благоприятни условия за образование в Съединени американски щати, самостоятелна стратегия за поддръжка и спомагателна подготовка по британски език, които водят до приемането на Наско в лицей в Монтезума, щата Ню Мексико. След това той се връща в България, където сега учи медицина в Пловдив.
Още на идната година при госпожа Пашова идва и Гана: " Тази година аз желая да аплайвам за United World Colleges, може ли да ме подготвите? ", обърнала се тя към учителката си. Подготовката протекла сходно - правене на проект и следването му, спомагателни часове по британски език, писане на есета, попълване на формуляри и доста ролеви игри. " Нямаше да съм тук, в случай че госпожа Пашова не беше работила с мен! По време на подготовката знаех, че има човек, който ще седне и ще ми изясни. Тя в никакъв случай не седна да ми напише формулярите, само че прекара часове да ми изясни по какъв начин се написа апликация, часове с цел да развия британския си. Предостави ми учебници, 2 дни в седмицата учехме британски допълнително… Вече в Италия просто не желаех да спра, тъй като знаех, че някой има вяра в мен! ", спомня си Гана, която е призната лицей в Дуйно (Италия), където приключва приблизително обучение. Пътят й сега продължава с магистратура " Глобално развиване " в университета в Утрехт, Нидерландия. И двамата имат зад тила си по една интернационална стратегия, за която не са утвърдени, само че не са се отказали поради думите на учителката си: " Ти го заслужаваш ".
" Най-ценното, което " Заедно в час " дава на учениците, е човек, на който му пука ти какво правиш! Някой, който дава от личното си време, с цел да научиш език - при мен беше британски език, при някои възпитаници това е български език. Някой, който е подготвен да ти помогне, тъй като знае, че ти не си тъп, просто има нещо, което те стопира в момента; този някой сяда и ти оказва помощ. Това отваря доста пътища пред теб! ", написа Гана в дипломната си работа.
" Внимавайте да не ви бият учениците, само че и вие не ги бийте "
" Внимавайте да не ви бият учениците, само че и вие не ги бийте ". Този съвет получава Цветомира Антонова от локални поданици, когато през 2013 година стартира работа в учебно заведение " Неофит Рилски " в с. Дерманци, община Луковит. Тя се включва в програмата на " Заедно в час " " Нов път в преподаването ", защото има вяра, че всяко дете в България би трябвало да получи качествено обучение, без значение от средата, в което е родено. " Когато влязох за първи път в класната стая, децата реагираха с неприязън и експанзия ", спомня си Цветомира, която преподава география, музика и изобразително изкуство. По думите й е имало възпитаници, които не могат да четат, в никакъв случай не са имали компютър или детска брошура в дома си. Затова с колежката ѝ по български език Виолета Тасева от същата стратегия стартират да мислят по какъв начин да стимулират децата да идват постоянно на учебно заведение - доста от тях работят и постоянно отсъстват.
" Когато създадеш позитивна и предпазена среда, в която децата могат да се развиват, когато ги накараш да почувстват, че в класната стая се случва нещо забавно и потребно за тях, те стартират последователно да се стимулират ", изяснява Цветомира трансформацията, която последователно се случва в учебното заведение. Тя всекидневно приказва с учениците си, изслушва ги, демонстрира им съчувствие и съпричастност. Създава и ясни правила за класната стая и държи на спазването им. Постепенно апатията отстъпва място на насладата от ученето. Промяната увлича и дългогодишните учители в учебното заведение, които се ентусиазират да търсят нови подходи към учениците си. Жителите на селото също стартират да усещат, че в учебното заведение се случва нещо друго. В Деня на националните будители там се провежда възрожденски театър, в който децата са в основните функции. А по самодейност на Цветомира учениците ѝ провеждат оперен концерт в Дерманци с присъединяване на оперните артисти Лилия Кехайова и Светослав Цанков.
Голям триумф има и самодейността " Училищни чудеса ", която цели да разшири кръгозора на учениците и която Цветомира основава с изключение на с Виолета Тасева и с Йоана Славова и Александра Иванова, учители от " Заедно в час ", преподаващи в прилежащите села Брестница и Орешене. До този миг множеството от учениците не са напускали родното си село и даже пътуването до прилежащото с учебния рейс е премеждие. В рамките на самодейността обаче стартират междуучилищни събития и работилници, в които децата развиват основни умения като работа в екип, връзка и предприемачество. Сред интензивностите, които учителките провеждат, са " Предприемартеница " - план, в който учениците вършат и продават мартеници, с цел да финансират екскурзия до София, еко-работилници с Българското сдружение за отбрана на птиците, Лидерска академия и стратегия " Старт в кариерата " за професионално насочване с ментори от огромните градове. " Голямата борба беше да ги мотивираме освен да завършат 12. клас, само че и да продължат да следват ", споделя Цветомира.
Днес с помощта на десетките учители на " Заедно в час " в Дерманци, измежду които е и Даниел Симеонов, който ловко вплита уменията си като кинорежисьор в преподаването, на директорката на учебното заведение Петя Кръстева и на стимулирания училищен колектив учебното заведение в село Дерманци към този момент е образец за подражателство, който през 2025 година беше отразен даже в предаване на английската медия BBC.
Да удвоиш учениците си за половин година
Да поемеш неглижирано квартално учебно заведение, в което има единствено по една паралелка на випуск (с 9 възпитаници в 1. клас и едвам двама в 4. клас) по средата на образователната година и до септември да го превърнеш в бижуто на квартала и да удвоиш броя на учениците му? Звучи като магия, само че не е. С тази задача се оправя Росен Богомилов - млад шеф и ученик на " Заедно в час ".
Когато прекрачва прага на 100 ОУ " Найден Геров " като шеф на 3 януари 2024 година, Росен заварва " учебно заведение, в което никой не има вяра ". Той събира екипа, изслушва какви са проблемите и дружно основават визия - по какъв начин желаят да наподобява учебното заведение, какви са задачите им за учениците, за родителите, за общността. С помощта на " Time Heroes " и " Заедно в час " шефът съумява да притегли спонсори, които осезаемо трансформират образа на учебното заведение. Първата такава акция е със чиновници на А1, които отделят един ден, с цел да боядисат оградата на учебното заведение. Когато родителите на децата научават за това, вземат решение че и те ще се включат в боядисването. " Изведнъж дворът ни се оказа цялостен - едни хора боядисват оградата, втори садят цветя, трети поливат ", споделя Росен. В навечерието на 2024/25 година учебното заведение наподобява напълно друго. Стаите са боядисани, чиновете са нови, компютърният кабинет е освежен с поддръжката на Българска банка за развиване.
Директорът влага време в създаването на фейсбук страница на учебното заведение, а родител на възпитаник обновява интернет страницата му. Постепенно, с помощта на обществените медии, всичко, което се случва в учебно заведение, става притежание на целия квартал. Резултатът е налице: едвам 9 месеца откакто Росен постъпва на работа, на 16 септември 2024 година учебното заведение посреща порти за 132-ма възпитаници, 31 от които в първи клас.
За триумфа на шефа способства и отношението му към родителите и децата. Росен обикаля класните стаи всеки ден, приказва с учениците в междучасията, обръща им внимание, споделя им и им демонстрира, че има вяра във всеки един от тях. Това заразява и сътрудниците му, които стартират да оферират децата да вземат участие в олимпиади, математически и други надпревари. Освен това всяка заран, когато родителите водят децата си на учебно заведение, Росен пие кафето си на тротоара пред ОУ " Найден Геров ". Завързва диалог с тях и се опознават взаимно. Росен ги пита за мнението им, за това по какъв начин те си показват да се случат нещата в учебно заведение. Постепенно построява доверие в тях, а родителите се убеждават, че Росен го е същински грижа за техните деца и стартират да го поддържат.
" Един ден и аз ще бъда преподавател като моите "
" Всеки ден това дублирам на учениците си - образованието е единственият път, който може да ви измъкне от бедността, нищетата и да ви даде вяра за по-добро бъдеще. Аз съм най-прекият образец за това. Бъдете и вие образец за останалите ". Учителят по история Емануил Христов има вяра мощно в това, което споделя на децата от 106 главно учебно заведение " Гр. Цамблак " в кв. " Подуяне " в София. Той желае да бъде за тях този тил, който са били и неговите учители.
Емануил Христов е от с. Мирково в полите на Стара планина. Родителите му нямат даже главно обучение и посещаването на учебно заведение от петте им деца не е приоритет за тях. Когато е в 6 клас, той губи майка си, а грижата за него и по-малкия му брат поема баба му. Баща му от дълго време ги е напуснал и Емо още от този момент осъзнава, че самичък би трябвало да поеме отговорност за живота си. Завършва с отличен триумф учебните заведения, в които е учил - в с. Буново, в с. Чавдар и в Златица, където чувството, че е оценен по заслуги, му дава убеденост. Повратен миг в живота му се оказва професионалната гимназия по туризъм и хранителни технологии " Никола Димов " в Пирдоп, където учи туризъм с концепцията да стане готвач. Там той намира обаче освен това - учители, които виждат капацитета му и го поддържат. Директорката постоянно го праща на разнообразни събития, които уголемяват кръгозора му. Дава му късмет да отиде на стаж в Златни пясъци, където за първи път вижда морето. Учителите демонстрират схващане, когато той пропуща занятия, с цел да върви на работа, която стартира на 14 година, с цел да се устоя, даже когато 10 месеца няма ток поради неплатени сметки и ученето му е затруднено.
А когато Емо е 10. клас, и новите учители в гимназията Даниела Иванова и Велислава Романова от " Заедно в час " го виждат не просто като възпитаник, а като персона с капацитет и фантазии, задачата му да стане готвач е заменена с нова - да стане преподавател по история. Преподавателките го включват в клуб по диспути, където е определен за водещ и му демонстрират, че макар компликации, той има право на желания и цели. Преподаването и диалозите с Велислава предизвикат у него мощен интерес към историята и в 11. клас той към този момент знае, че желае да стане като нея и да въодушевява учениците си. " Казах си, че би трябвало да покажа на всички, които са в сходна обстановка като моята, че фантазиите са вероятни..че аз един ден ще бъда добър преподавател като моите ", спомня си Емо, който демонстрира образно каква може да е силата на фантазиите.
От Копривщица до Обединените колежи на света
Историята на Гана и Наско е историята на две деца, тръгнали от Копривщица и стигнали до Колежите на обединявания свят благодарение на учителката си по британски език Ивелина Пашова в СУ " Л. Каравелов ". Като част от първия випуск учители на стратегия " Нов път в преподаването " Ивелина преподавава в учебното заведение от 2011 до 2017 година Тя съумява да ги завоюва с сила и доста разчупено преподаване - просветителни игри, създаване на планове, правене на плакати, презентации, гледане на филми, самостоятелен метод, лятна академия и какво ли още не. Учениците стартират да вземат участие в състезания, семинари, доброволчески иницативи. Първи Наско споделя фантазията си да учи в Америка. " Аз го одобрих доста съществено и от този миг започнах да се държа с него като с човек, който отива в Харвард ", спомня си Ивелина, Следват изследване на разнообразни благоприятни условия за образование в Съединени американски щати, самостоятелна стратегия за поддръжка и спомагателна подготовка по британски език, които водят до приемането на Наско в лицей в Монтезума, щата Ню Мексико. След това той се връща в България, където сега учи медицина в Пловдив.
Още на идната година при госпожа Пашова идва и Гана: " Тази година аз желая да аплайвам за United World Colleges, може ли да ме подготвите? ", обърнала се тя към учителката си. Подготовката протекла сходно - правене на проект и следването му, спомагателни часове по британски език, писане на есета, попълване на формуляри и доста ролеви игри. " Нямаше да съм тук, в случай че госпожа Пашова не беше работила с мен! По време на подготовката знаех, че има човек, който ще седне и ще ми изясни. Тя в никакъв случай не седна да ми напише формулярите, само че прекара часове да ми изясни по какъв начин се написа апликация, часове с цел да развия британския си. Предостави ми учебници, 2 дни в седмицата учехме британски допълнително… Вече в Италия просто не желаех да спра, тъй като знаех, че някой има вяра в мен! ", спомня си Гана, която е призната лицей в Дуйно (Италия), където приключва приблизително обучение. Пътят й сега продължава с магистратура " Глобално развиване " в университета в Утрехт, Нидерландия. И двамата имат зад тила си по една интернационална стратегия, за която не са утвърдени, само че не са се отказали поради думите на учителката си: " Ти го заслужаваш ".
" Най-ценното, което " Заедно в час " дава на учениците, е човек, на който му пука ти какво правиш! Някой, който дава от личното си време, с цел да научиш език - при мен беше британски език, при някои възпитаници това е български език. Някой, който е подготвен да ти помогне, тъй като знае, че ти не си тъп, просто има нещо, което те стопира в момента; този някой сяда и ти оказва помощ. Това отваря доста пътища пред теб! ", написа Гана в дипломната си работа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ